Сряда, 22 Ноември 2017

Последни новини

Ръководители на мажоретни...

Общински детски комплекс (ОДК) организира за втора поредна година единствения...

Скъсана дига и...

ПАЗАРДЖИК. Днес в областния град се проведе мащабно пожаро-тактическо учение...

Фризьорката Ваня Иванова...

Днес фризьорката Иванка Иванова обяви, че ще отбележи по тържествен...

Първи сме в...

На трето място сме по заловени цигари ПАЗАРДЖИК. Областната дирекция на...

С Любен Дилов-син...

ПАЗАРДЖИК. От 18,30 часа днес в гранд-хотел „Хебър” Любен Дилов-син...

Ден на отворените...

„Електроразпределение Юг“ ( част от ЕVN България) ще се включи...

21-годишен е с...

ПАНАГЮРИЩЕ. Сигналът за инцидента е получен вчера около 19.16 часа,...

Приканват ни да...

От 20 ноември до края на тази работната седмица (24...

«
»

 

Панагюрец прекоси ада на Долината на смъртта за чест и кеф

Понеделник, 23 Октомври 2017 10:54

Сутиен спасява Краси Георгиев

БАДУОТЪР, КАЛИФОРНИЯ. Краси Георгиев обича предизвикателствата, без значение дали ще минава през арктически ад при температура на границата на бялата смърт, или пък ще дава бели ледени топки сладолед на щерката на мениджъра на „Арсенал” Арсен Венгер като негов личен готвач. За Краси, който е роден в София и израснал в Панагюрище, сме писали и преди. Спортният диетолог не само е следял за хранителния режим на олимпийците, но е работил с едни от най-добрите готвачи на Лондон като Гордън Рамзи, Марко Пиер Уайт, Фил Купър. След 20-годишен престой на Острова от две години той се засели в Джаксън, Уайоминг, САЩ, където си партнира с треньорката Лиса. Още преди това обаче в главата му се загнездило предизвикателството „Бадуотър”. Прекосяването на Долината на смъртта. 42-годишният Краси бе единственият българин, спечелил заветната тока за колан с ухиления череп на надпреварата. В Долината няма никаква сянка, но пък гъмжи от комари. И твърди, че е усетил полъха на ада. Въпреки че има зад гърба си тежки маратони като Sultan Marathon des sables в Мароко (6-дневен преход през пустинята Сахара и 231,5 км) или участието му в изпитанието Frostskade 500 с арктическите 402 км за 9 дни) В Сахара горещината бе 55 градуса по Целзий и имаше пясъчни бури. В Долината на смъртта никак не беше по-лесно,

припаднах два пъти,

но го прекосих и догодина отивам пак”, уверява Краси репортер на „Знаме”. „Изобщо не се поколебах да отделя 10 хиляди долара за удоволствието „Бадуотър”. Записват само сто човека, но от тях 50 са си извоювали статута на участници като легенди. Така че се борих за квота „50”. След като ти прегледат биографията, правят събеседване. Въпросите са от сорта на „Каква е целта ви в живота” и „Добър човек ли си”… Диви въпроси. Ама и състезанието е диво.

Четири часа след събеседването всички хотели в района са резервирани

А едно легло е по $270 и нагоре. За тази мисия се подготвях с много преходи, влачих автомобилни гуми след себе си, напълнени с тежести, обличах отгоре ски екип и жилетка. Понякога по 20 часа на ден тренирах, даже се пуснах и на състезанието „100 мили” в солниците между Юта и Невада.

С екипа ми се събрахме в Лас Вегас и останахме два дни. Повечето участници в този ултрамаратон наемат коли направо във Вегас, защото оттам до началото на „Бадуотър” е 160 км. Аз обаче карах от Джаксън до Вегас 13 часа, но после си починах преди старта. Вегас си е Вегас, но не е моето място. Яко съм на почивка, предпочитам планината пред казиното, казва Краси, който е тичал в различни точки на планетата, включително и с будисти в Азия, и с масайски племена в Източна Африка. „Трасето в Долината на смъртта e дълго 216 км и има голяма денивелация. Стартът е на минус 85 метра (това е най-ниската точка в Северна Америка), a финалът е в планината Уитни на 4417 метра н.в.

За тия 216 км изпих около 200 литра вода

На всеки 20 минути приемах по 2 таблетки сол. Един приятел, Кевин, не вземаше сол и се наложи да го евакуират с хеликоптер, защото черният му дроб и бъбреците му отказаха. През деня температурата е около 52 градуса, а през нощта не пада под 45. Не можеш да ядеш нормално. Ти и не мислиш за храна. Затова е екипът. Той ти носи водата, храната (плодове и енергийни барове), ледът, облива те с вода, екипът ти решава кога, колко и как ще се храниш. „Бадуотър” е „ден година храни” за местните. Защото стоте участници и 300-те души екипи купуват торба лед по 7 долара вместо по 2 в нормалното време. Галон бензин струва 6 долара, а иначе е S2,20. Ледът беше по-ценен от злато, но пак свършваше ненадейно и ако нямаш късмет в поредното магазинче, си дотук! Затова сега се отказа легендарният Маршал Улрих, който 20 пъти е минавал този маршрут и е качвал Еверест. Треньорката ми Лиса преди старта ме накара да си купя сутиен. Недоумявах, но тя бе категорична. Даже да бъдел с две отделни чашки. За размер не каза. Отидох и купих, а после в него слагах лед до сърцето си. Знаеш ли обаче какво се случи. Както беше жега и изведнъж, бам!, изсипа се страхотен дъжд. Падна върху нагорещения до сто градуса асфалт и влажността се покачи главоломно. После един учител в университет, Харви Люис, вика, че

всяка година „Бадуотър” изненадва

Дали ще е пясъчна буря, дали ще е напукан асфалт от жегата. За последно дъжд обаче тук е падал през 1999-а”, разказва Краси. Първият му припадък бил в една долина, нажежена като фурна, а вторият - след финала.

„Завърших за 37 часа и 37 минути, не е ли странно? Бях 34-и номер и се класирах 34-и. Кажи това съвпадение ли е?! Когато всичко свърши, изкарах 4 часа мъртвешки сън, а после попитах няма ли да хапнем нещо нормално. Отидохме в един бар, където по стените всеки участник е залепил по една еднодоларова банкнота с името си. И ние намерихме място и написахме нашите имена. Хапнах половин пиле. И сладолед, разбира се. Сладолед имаше за всички. Накрая се разделихме. Екипът ми се разпръсна към Ню Йорк и към Англия, а аз шофирах още 13 часа до Джаксън. И ми беше кеф, че около мен имаше такъв необятен простор. Наистина стана голям маратон”, усмихва се Краси.

Той се пита дали да не се прибере за постоянно от САЩ в България. Тук също има какво да прави. Тази година той

участва в традицията за носене на 40-литров мех с вино по стръмните Сини камъни

над Сливен, по стъпките на войводата Панайот Хитов, който не оставил виното на турците, а го занесъл на хайдутите. Е, Краси го качил, но не отпил от съдържанието на меха, защото не близва алкохол. Отказал го още като готвач. „Тогава бях дебел и грозен, пушех и пиех. Реших да променя това и един ден отидох във фитнеса, хванах персонален инструктор и му казах: “Направи ме красив!”. При което чух отговор: “Аз да не съм Хари Потър? Красив няма да те направя, но ще станеш “фит”. А над Сливен виното не стана зян, имаше кой да го оцени. На мен ми дадоха свидетелство, че съм воевода”, казва Краси Георгиев. Отсега се е прицелил за догодина в състезанието Spine Race в Англия (spine - гръбнак, б.р.) и в „Спартатлон” в Гърция. И, разбира се, в „Бадуотър”.

Тодор ГРОЗДЕВ

Времето

14.1°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 52%
Вятър: Западен / 3.7 kmh
Четвъртък

2°C/17°C
Петък

4°C/13°C
Събота

4°C/11°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Експресни обяви