Събота, 26 Май 2018

Последни новини

Алекс чака полуфинала...

  В еуфорично настроение чака полуфинала в „Гласът на България” Александър...

Любов от Атина...

  Първа награда в национален конкурс за литература спечели землячката ни...

Ръководството на ПГПТ...

Нека уважаваме , пазим и обогатяваме нашето най голямо богатство...

Ограничават авантата в...

  ПАЗАРДЖИК. На сесията вчера заповед на кмета Тодор Попов за...

Динка Танчева: Носете...

Честит 24 май - Ден на българската просвета и култура...

24 май -...

  ПАЗАРДЖИК. Днес училищата в областта грейват в усмивките на своите...

Данчев е абсолютен...

  ТУРНУ СЕВЕРИН. Пазарджишкият атлет Ангел Данчев спечели купата за абсолютен...

Ангел Малинов: Нека...

Уважаеми учители и ученици, скъпи будители на българщината! Да ни е...

«
»

 

Нешо единствен премина базов лагер “Еверест” от цялата група

Вторник, 17 Април 2018 00:00
Нешо (вдясно) с водача и с португалски катерач Нешо (вдясно) с водача и с португалски катерач

 

Посрещна слънцето на връх Кала Патар (5545 м) и излъга студа и височинната болест

КАТМАНДУ-ЛУКЛА. Нешо обича духовните пътувания. Бил е на 6 континента и в 37 държави, но нямал никакво намерение да ходи в Непал. Не подозирал, че това ще се окаже едно от най-интересните, но и най-трудните му пътешествия. „Знаме” преди време писа за младия мъж, който стана барман номер едно на България за 2009-а година и достойно представи страната ни в международното барманско състезание International Finlandia Vodka Cup. Нешо обича екстремните изживявания, иначе е завършил "Маркетинг" в УНСС и е собственик на известен нощен клуб в Пазарджик.

„Обичам планината и то много, казва Нешо Пелтеков. Редовно катерим с пазарджишката група „Бели криле”. Над сто човека сме и нерядко се събираме спонтанно в социалните мрежи. Сборният пункт е бензиностанцията на Лукойл, казваме един ден и час, и тръгваме, понякога и без да се познаваме. За Непал си взех билет още преди 6 месеца. За 530 лева отиване и връщане - не е скъпо, нали. Това обяснявам на хората, че

ако спреш цигарите за 6 месеца, имаш една екскурзия

Ако спреш и алкохола, стават две… Стига да имаш желание, можеш да отидеш много надалеч. Аз не пуша, не пия, не взимам дрога, но пък мога да пътувам. Затова идеята ми беше с приятели да отидем до Тибет. Привличат ме такива енергийни места, бил съм в джунглите на Перу, във Филипините, при гурута в Бали… Настроих се, че ще отидем до Непал, ще погледаме музеите и забележителностите и после ще отидем в Тибет. Оказа се обаче, че

Тибет е затворен за туристи до края на март заради национален празник

Това го научих в колата пред блока и докато се кача до апартамента, вече не се ядосвах. Разрових в интернет, за да видя как мога да си използвам билета. Имаше особен интерес на потребители към дестинацията „Базов лагер „Еверест”, разказва Нешо.

Визира южният базов лагер, откъм Непал, а не северният откъм Тибет. Приятелите му се отказали, защото това им се видяло доста сериозно. Оказали се прави. Нешо се записал в тамошна туристическа агенция и започнал да тренира с трекове до Мусала. Продължил активните тренировки по граплинг и джу джуцу при Георги Георгиев и по бокс при Андрей Поюков, свалил пет кила и месец и половина по-късно излетял за Дубай и след 12-часов престой продължил за Катманду и Лукла.

От Катманду до Лукла е на една ръка разстояние, но това е измамно

Слънце, дъжд и вятър тук се сменят буквално през пет минути и летището ту се затваря, ту се отваря. Летището е оградено от верижна връзка и патрулирано денонощно от непалската въоръжена полиция или гражданската полиция. Летището се затваря при наличие на силни ветрове и лоша видимост, но за времето в планините се променя толкова бързо, че самолетът може вече да е във въздуха, когато условията станат опасни.

Казват, че кацането на летището в Лукла е неповторима гледка. В мъгла да улучиш дребна сива ивица, наричаща се писта и дълга само 200 метра, оградена от планини отстрани, от 700-метрова пропаст от юг и каменна стена от север. За да кацнете благополучно, без да се разбиете в стената, трябва пилотът умело да направи 90 градусов завой. Понякога не успява. Неслучайно тв програмата „Най-екстремните летища“, излъчвана по американския исторически канал,

през 2010-а обявява летище „Тензинг-Хилъри” за най-опасното в света

През януари 2008 г. летището е преименувано в чест на шерпа Тензинг Норгей и сър Едмънд Хилъри, заради заслугите им, отличаващи ги като първите хора, достигнали до връх Еверест, а също така и за да отбележат усилията и на двамата в изграждането на това летище. За пет години след откриването 4 малки самолета се разбиват, убивайки 33 души.

Нешо потвърждава тези факти.

„Пистата е с наклон от 12%, летището е с надморска височина от около 2800 метра, пилотите трябва да спрат непосредствено преди пропастта. Там има силен вятър и често летището е затворено, а полетите се извършват с хеликоптери. Слава Богу, при нас вятър нямаше.”

Нешо продължил към последното населено място преди Хималаите да влязат в пълната си власт - Намче базаар. Попаднал в една група с две холандки-полицайки и едно момче-парамедик от Хонг Конг.

„Водачът ни се казваше Рам, около 50-годишен, има 4 деца и от 18 години е водач. Преди това е бил портър. Това значи носач. Мнозина си мислят погрешно, че шерпите са носачи, но шерпите всъщност са каста. Само че живеят най-високо. И са доста по-високо в йерархията от портърите. Целта ни беше лагерът, който е на 5364 м и е най-близо до връх Кала Патар (5545 м). Целият трек е 130 км, а имахме на разположение 8 дни. Поехме нагоре и не толкова стръмните пътеки, колкото височинната болест ни мъчеше.

На 4400 м момичетата се разболяха от нея

Трябваше да спрем и да пият хапчета, очакваше се да се оправят до два дни. На 4800 м обаче се отново се почувстваха много зле и трябваше да слязат долу с хеликоптер. Водачът ни ги качи до 5100 м и оттам извика хеликоптер (имаше сателитна връзка). Ние с китайчето и носача продължихме към базовия лагер. Момчето бе много изтощено и едвам го прибрахме в лагера.

Над 4000 м кислородът не достига, а организмът направо се побърква

Ако искаш да пиеш вода, не можеш да я пиеш като хората, а пийваш една глътка и си поемаш въздух. После пак така… Спиш ли, спиш седнал, за да натоварваш по-малко сърцето, а ако си легнал, обръщането в спалния чувал трае цяла вечност. От височинната болест кръвта се сгъстява, сърцето може да изпадне в прединфарктно и инфарктно състояние. Последната фаза е, когато дробовете откажат… Единственият антидот е водата. Аз пиех по около 6 литра дневно, но веднъж изпих и десет. Цените не само на водата, а на всичко, се качваха правопропорционално на надморската височина.

На 2800 м литър вода струва долар и петдесет. Под Кала Патар беше 4 долара

Спяхме в чайни. Общото помещение се отоплява само от 17 до 20 часа, а после температурата става около минус 20 градуса. В чайните нощувахме в малки стаички, които имаха прозорчета, през които влизаше вятър. Питахме защо не са им направили изолация. Ясно е, че няма достатъчно гориво за топлина (използват изпражнения на якове), но поне можеха да укрепят дограмата. Отговориха ни, че в тези малки стаички е добре да циркулира кислород, защото иначе двама души много бързо ще го издишат и лесно могат да се задушат. На сутринта трябваше да потегляме към Кала патар,

но китаецът - казано на пазарджишки – сдипли

Така че преди изгрев потеглихме само аз и водачът. Температурата си беше минус 20 градуса. Аз бях със седем слоя екипировка на гърдите и с по три слоя на крайниците, но никак не ми беше топло. Качихме се на върха 15 минути по-рано от предвиденото и останахме да чакаме изгрева. Когато стоиш на едно място там обаче, замръзваш. Ръцете на водача замръзнаха и му дадох от моите уормъри (пликчета, които натрошаваш и слагаш в ръкавиците, а те топлят на базата на химическа реакция).

Останахме и най-после слънцето изгря!

Беше много красиво, защото бяхме в сянката на Еверест, а слънцето излезе срещу нас. Разпънахме българския флаг и от 5500 м слязохме на 3800. Успяхме да се вместим в плана. Осем дни ни отне качването, а слизането - три. През цялото време срещах хора от цял свят, имаше и 70-годишни. Те обаче правеха този трек не за 11, а за 22 дни. Любопитното е, че не видях нито един българин. В един музей в Непал гледах тетрадката, където са се записвали посетителите. Отворих много страници назад, но българи нямаше…”

Така Нешо единствен от цялата група изкачил маршрута до върха. Калапатар и едноименната планина е известна и с това, че в нея (на височина 5675 м) е най-високо разположената камера в света. Сочеща, разбира се, към Еверест, по-точно, към западния му ръб).

За тези 11 дни 12 души били спасявани с хеликоптер

Което прави около 10 процента от туристите, поели по дестинацията. Седмица преди пристигането на нашенеца, японец загинал. Бил без водач.

„Нямало е как да потърси помощ. Но когато си сам, трудно можеш да видиш границата, където да спреш”, обяснява си трагедията Нешо Пелтеков. Докато бил горе, ядял ориз, нудълс, зеленчуци, супи… Не и месо, защото съзнавал, че то е носено с дни до горе от портъри и не е сигурно дали е годно за ядене. Със студа през нощта се борел

с простичък трик

Пълнел с топла вода кемълбаг-а (торбичката с вода за пиене в движение) и си я слагал в спалния чувал.

„Една сутрин видях един портър, на зазоряване тръгваше на път със 120-кг товар, обхванал го с ръцете и с челото си. Навън бе минус 18 градуса, а той носеше скъсани обувки, без ръкавици, само с два чифта долнище на анцуга. Попитах го дали не иска нещо за ръцете, а той се ухили до ушите и любезно отклони поканата. И всички портъри бяха такива. И останалите местни също. Това са щастливи хора. Нямат течаща вода и други удобства, гледаме ги, че живеят в мизерия, но истински се радват на живота и на обикновените неща. Аз се озорих с моята раничка с тегло под 10 кг, а портърите носеха по 120! Когато се срещнеш с тях, винаги казват „намасте”. Означава „респект”. И ти му отвръщаш „намасте”. Защото си респектиран. Хората там са страхотни. От туристическата агенция ни гледаха като техни деца. Заведоха ни на вечеря за тяхна сметка…”

Нешо е пълен с впечатления. Все още не се е качвал на нашенската планина, очарован от Хималаите. Някой ден ще го направи. Но Тибет да е спокоен. Няма да му се размине.

Тодор ГРОЗДЕВ

Последно променена в Вторник, 17 Април 2018 12:56

Коментари  

+1 # Нина Гергинекова 17-04-2018 14:44
Поздравления за изключително интелигентният ,умен и красив Нешо,продължава й само напред и нагоре,желаем ти сбъдване на всички твои мечти!
Отговор

Времето

17°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 79%
Вятър: С-З / 0 kmh
Понеделник

13°C/26°C
Вторник

13°C/27°C
Сряда

13°C/27°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Експресни обяви