Вторник, 11 Декември 2018





Времето

3.4°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 58%
Вятър: С-З / 11.1 kmh
Сряда

-5°C/7°C
Четвъртък

-2°C/4°C
Петък

0°C/4°C
Събота

3°C/4°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Съдът отмени акт на Комисията за противодействие на корупцията срещу кмета Рачев

Съдът отмени акт...

 СОФИЯ-СЕПТЕМВРИ. На първа инстанция Административния съд в столицата отмени акт...

Награда за художника Борис Резов - най-възрастният майстор на четката

Награда за художника...

По повод рождения му ден и като признание за значителния...

Акушерка-пенсионерка организира благотворително тържество в помощ на близнаци

Акушерка-пенсионерка организира благотворително...

ПАЗАРДЖИК. Пенсионираната акушерка Клементина Узунова събира двойки близнаци на благотворително...

Тази вечер връчват годишните награди на спортистите

Тази вечер връчват...

ПАЗАРДЖИК. Тази вечер на официална церемония, от 20 часа, в...

Ваня Иванова: Благодаря ви! До април ще съберем парите за дръвчета

Ваня Иванова: Благодаря...

ПАЗАРДЖИК. Най-бързият фризьор в света Ваня Иванова благодари на всички,...

Д-р Илия Томов: В Пазарджик никой не иска да кастрира кучета по договор

Д-р Илия Томов:...

  Държавата трябва да даде пари за приютите и да се...

Панагюрски вълци стреснаха Лоренцо на Софи в новия му клип

Панагюрски вълци стреснаха...

СОФИЯ. Вълците на панагюреца доц. д-р Стоян Лазаров - Черок...

Дежурна по празниците ще е детска градина “Снежанка”

Дежурна по празниците...

ПАЗАРДЖИК. Във връзка с предстоящите коледни и новогодишни празници Община...

Над 80 милиона лева ще е бюджетът на общината догодина

Над 80 милиона...

Общият размер на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2019...

В гимназията по икономика изучават точните науки чрез виртуална реалност

В гимназията по...

ПАЗАРДЖИК. Директорката на гимназията по икономика и мениджмънт Таня Благова...

«
»

Любов от Атина ни казва как да се чувстваме българи

Сряда, 23 Май 2018 18:37
Любов Чалъкова Любов Чалъкова

 

Първа награда в национален конкурс за литература спечели землячката ни - 14-годишната Любов Чалъкова, чийто корен е от Величково. Любов учи в Българското неделно училище  „Св. Св. Кирил и Методий” в Атина и се представи отлично в 22-я литературен конкурс „Стефан Гечев”, организиран от Държавната агенция за българите в чужбина. Надпреварата бе на тема „Българското културно наследство – част от съкровищницата на Европа и света”.

Първото място на Любов е във възрастовата група до 14 години и й е присъдено от 4-членно жури, председателствано от видната фолклористка и писателка д-р Лилия Старева. Комисията прегледала общо 278 постъпили литературни творби от 19 държави. „любов реши да участва в последния момент. Буквално ден преди крайния срок каза, че й хрумнала идея. И буквално минути преди крайния срок успя

да си изпрати текста. Даже беше забравила да напише всичко за себе си, та ни звъняха от агенцията за уточнение”, казват родителите Радостина и Иван.

През 2014-а будното момиче спечели трета награда в същия конкурс, но от името на Българското неделно училище "Свети великомъченик Георги Зограф" в Солун. После живя известно време и в България, а след това се наложи да се адаптира повторно в Гърция, но този път в столицата Атина. Родителите на Любов си спомнят как в началото й е било много трудно. Съвсем малка започнала усърдно да учи гръцки, почти денонощно. Паралелно с това учела английски и френски, а за гръцкия четири дни в седмицата идвал учител у дома. След три месеца вече общувала свободно с останалите деца. Бързо усвоила и другите езици. Ученичката обича и математиката, и книгите, и компютъра…

 

По-долу поместваме откъс от текста на Любов Чалъкова:

 

„Българското културно наследство - част от съкровищницата на Европа и света“

Чувствате ли се българи?

- Хайде, Христо, ще изпуснем самолета.

Тези чужди думи бяха изречени на летището в Лондон една прохладна сутрин на 28 февруари от един забързан баща, който държеше за ръка малко сънливо момченце с кафява коса, която се съчетаваше с мекото мече в другата детска ръчичка. Въпросната двойка тъкмо беше преминала през проверката на документите.

- Ох, добре, още не са отворили гейта – въздъхна облекчено възрастният придружител на Христо. - Имаме късмет, а, Христо?

- Къде отиваме, тате? - детенцето разтърка сънено очи - Защо не останахме вкъщи да sleep?

- Да спим, Христо. Отиваме при баба и дядо.

- Но баба Лав и дядо Димитриус не живеят толкова далеч.

- Не, не отиваме при баба Лав и дядо Димитриус, а при другите ти баба и дядо - Елка и Спас. Помниш ли, те ти даваха от киселото мляко и ти показваха как се правят мартенички.

- Сетих се, сетих се! - радостно извика момченцето, карайки всички глави да се извърнат към него - Нямам търпение!

Бащата се подсмихна и разроши косата на сина си. Прокараха си път през навалицата пътници и успяха да намерят две свободни места, където седнаха и оставиха куфарите пред тях. След няколко минути мълчание, 9-годишното момченце попита:

- Защо при баба и дядо никой не говори на English като мама, и баба Лав, и приятелите ми? Защо и ние не говорим на English, когато не сме с мама?

Последва кратко мълчание от страна на Иван. Както сигурно се досещате, отговорът трябваше да е деликатен, но задоволителен, без да предизвиква по-нататъшно извръщане на глави. Родителят си пое въздух и започна обяснението си.

- Аз, както и баба Елка и дядо Спас, които са мои родители, сме българи. Ти също, макар и само наполовина. Българите, досущ като англичаните, имат свой собствен език – българския – който се говори в България. (Между другото, на български English означава английски език) Ние отиваме в София, която е столицата на България, точно както Лондон е столицата на Англия.

- Когато казах на учителката ми по английски за България, откъдето са баба и дядо, тя каза, че това е интересно и ме пита какво знам за the country. Тогава й казах за киселото мляко, но тя поиска да знае още. Какво още мога да й кажа?

Ако Христо беше няколко години по-голям, щеше да зърне разочарованието в очите на татко си. Разочарование от факта, че е допуснал грешката да остави сина си да не знае за своите корени, за своята родина, макар и да е „полу - родина“. В този момент осъзна, че синът му не знае нищо за мястото, където баща му е прекарал почти целия си живот. Но само миг по-късно, в очите на родителя блесна нещо по-ярко, а именно идеята, шанса да поправи грешката си.

- Знаеш ли какво, Христо? Това е един прекрасен въпрос. – усмихна се Иван - Честно казано, аз самият рядко размишлявам на тази тема. Искаш ли заедно да намерим отговор?

- Да, да! – заподскача от радост момченцето, след което някак се замисли и отправи към татко си следващия въпрос – Обаче, аз как мога да помогна? Аз нищо не знам.

- Хм, нека помисля - престори се на дълбоко замислен таткото – защо не започнем с неща, които харесваш и да видим колко от тях има в България, съгласен ли си? Какво обичаш да правиш?

Изведнъж, на детското му лице изгря усмивка и то се обърна към баща си, още чакащ отговор.

- Помниш ли, когато влязохме в онзи парк, където имаше животни? Zoo? Имаше лъвове, и тигри, и жирафи! Всичко имаше!

- Прав си, Христо, зоопаркът наистина беше много интересен – засмя се мъжът – Знам кое място в България ще ти хареса. Близо до южната граница на България (това значи south border) – уточни бащата при озадачения поглед на сина си – се издига една висока и красива планина – казва се Пирин. В тази планина има един невероятен парк, който се нарича „Национален парк Пирин“. Там има много голямо разнообразие на птици, билки, различни видове дървета и различни животни. Искаш ли да проверим в интернет?

- Да, моля те, моля те! - зарадва се Христо и седна по-близо до баща си, за да може да вижда екрана на телефона по-добре.

Иван започна да натиска малката кутийка и след броени секунди  излязоха снимки и тонове информация. Той хвърли един бърз поглед и започна да показва на сина си различните обитатели на парка и вмяташе по някоя нова дума тук-там.

- Ето това е шипоопашатата костенурка, която живее там – обясни бащата, посочвайки зеленикаво-жълта коруба, от която се подаваше малка глава. – Тя е защитена от Червената книга на България, което означава, че никой не може да я убива или да я изнася от парка. Там има и други защитени видове.

Таткото, досущ като сина си, попиваше жадно информацията, учудвайки се на факта колко известно е мястото. На сайтовете с информация срещаше големи имена като ЮНЕСКО, възхищаваше се колко много видове птици, гръбначни, безгръбначни, мъхове, растения - обитаваха това кътче земя, защитавани от злонамерени златотърсачи и хулигани.

В този момент отварянето на гейта подкани двамата, омагьосани от фактите и картинките, да отложат за малко заниманието си и да се качат на самолета. Когато се настани удобно в седалката си, малчуганът се обърна с молба към баща си.

- Тате, може ли да ми разкажеш още за парка?

- Разбира се, момчето ми, но тук горе не можем да видим още от него в интернет. Забранено е да използваме телефоните си, а вече ти разказах всичко, което знам - каза бащата с извинителен тон и тъжна усмивка.

Детето помълча за момент и тогава му хрумна една страхотна идея, която бързо озари личицето му.

- Ами, тогава, може ли да ми разкажеш още за България?

Ако малкото момченце блестеше от радост, то баща му направо сияеше. Синът му проявяваше истински интерес към родината си и беше сигурно, че любопитството му щеше да нараства, а той щеше да го храни до безкрай. „Няма да забрави България.“, помисли си бащата, усмихна се на себе си и започна да разказва. Започна с Казанлъшката гробница, в която са намерени глинени съдове, трупове, стенни украшения и артефакти, които ни нашепват историята на древните траки, покорили източна Европа. Христо се заинтересува от историята траките и Иван реши да опише стария град Несебър, където са живели те, богат на архитектурни паметници и дори обявен за архитектурно – археологичен резерват и паметник на културата в списъка на ЮНЕСКО.

Почивката за закуски и пудрене на носа, освежи бащата, които с пълни сили продължи разказите си по история на България с интересни факти за Мадарския конник, символизиращ мощта и силата на българската държава още от ханския период, също в списъка на ЮНЕСКО, който включва и Рилския манастир, център на просветата още при основаването си и сега съдържащ ръкописи, старопечатни книги, но също икони, монети, жезли и оръжия.

Вдъхновявайки със своите знания сина си, Иван осъзна колко е подценявал своята родина и колко важна е тя за историята и културата за цяла Европа. Поглеждайки детето си, разбра, че именно тези исторически спомени и паметници градят бъдещото поколение, което ще бъде отговорно за цялата планета, а защо не и за други планети. В наследството намираме вдъхновение, откриваме кои сме, и се учим от направени открития или грешки.

Иван и Христо щяха да продължат своето изследване на корените си и все повече да усещат значимостта на своята история и на самите себе си, която връщат обратно към настоящето. Те се чувстваха неотменна част от България и от Европа, където живеят. Ами вие? Чувствате ли се Европейци?

Чувствате ли се българи?

„Знаме”