Вторник, 17 Юли 2018





Последни новини

Омбудсманът Мая Манолова...

ПАЗАРДЖИК. Днес, по покана на Българската асоциация за лица с...

Грамота и парична...

ПАЗАРДЖИК. Грамота и парична премия от 1000 лева връчи днес...

В Градската градина...

ПАЗАРДЖИК. Паметникът на военните кореспонденти ще бъде изграден в Градската...

Още три скулптури...

  ПАЗАРДЖИК. Продължаваме традицията да благоустрояваме пространството по Канала, който е...

Отличиха най-добрите свирачи...

  РАВНОГОР. На 14 и 15 юли в местността Свети Илия...

Отбелязваме 181 години...

  Община Пазарджик организира поднасяне на цветя и венци на паметника...

“Шампион” с най-много...

  РУСЕ. Най-много отличия на държавното първенство по триатлон спринтова дистанция...

Пълен комплект медали...

  РУСЕ. Триатлонците на спортен клуб „Палашев” спечелиха пълен комплект медали...

«
»
 

Митологичните скални загадки на Стрелча

Вторник, 10 Юли 2018 15:39

За скалните загадки край Стрелча може да се говори много, макар да се знае сравнително малко. Луко Лулчев е изключение, защото от много години той ги изследва. Той пише в момента „Каменна книга на Стрелча” и преди дни публикува снимки на друг ентусиаст - Йордан Йосифов, открил нови мегалити в района. Самият Луко все още не знае в коя точно местност са. Луко може да говори с часове за мегалитната памет на Стрелча, а преди време той изнесе доклад с подобно име по време на седмица на тракийската култура в Пловдив. Читателите на „Знаме” знаят подробности за светилищния комплекс Скумсале, но за другите находки, описани от Луко Лулчев, едва ли са чували. Сега ви срещаме с Луко, който е краевед и има задълбочени познания не само в митологията, историята и археологията.

„В землището на Стрелча се наброяват над 300 надгробни могили, сред които първенството държи проучената от почетния гражданин на Стрелча д.и.н. Георги Китов - Жаба могила, припомня Луко. Само ограничен кръг от хора и специалисти знаят, че освен надгробните могили като извори на информация за древния свят, в планинския дял на селищната територия съществува мегалитово (от гр. мега - голям и литос - камък) пространство, вписано в природната картина. Скални струпвания и вериги, стигащи до планинските върхове Богдан, Бунай, Влък, Арбут, Стръмонос и др., очертават своеобразни мегалитови магистрали, непристъпни и грандиозни каменни острови, величествени скални пилони (менхири), закътани долмени (от бретонски - каменна маса) и малки пещерни укрития, наподобяващи каменни колибки. Скални образувания, мегалитови градежи, приличащи на каменни острови, и непристъпни крепости украсяват природата по цялата планинска шир. Отделно стърчащи мегалитни блокове и морени, копиевидни, яйцевидни и валчести скални форми изпъстрят поляни, канари и горски кътове на различни места. Всички те са вписани в природната картина,

за да образуват един неповторим природен резерват, наричан от стрелчани Каменна книга

В Каменната книга природа и древна култура са слети в едно - Земно и Неземно, Минало и Бъдеще. Митологично и Реално. Мистично, Загадъчно и Илюзорно. Трябва да се знае, че мегалитовите формации са характерни за почти цялата територия на Средна гора, но тук, в землището на Стрелча, те са с най-голяма концентрация. В много отношения мегалитите на Стрелча по своята многобройност и изглед съперничат на скалните феномени на Белоградчик, Родопите и Странджа.

Безспорно е, че те са от вулканичен произход, както и че много от мегалитовите форми и образите, които оприличаваме на познати животни или хора, имат природен характер. Това са изваяни от природата причудливи скални релефи и фигури, същински скулптури, които ни озадачават и формират въпроси за Създателя - Великият демиург, Бог, природа или човек. Лошото е, че

тези природни, скални феномени , които откриваме и познаваме, не са локализирани и картографирани

В същото време ни впечатляват някои морени, менхири и мегалитови формации, които са резултат на съзнателни градежи и с вдълбани и изсечени знаци, релефи и скулптурно оформени образи. Към основната и централната мегалитова формация от вулканичен характер са добавени, прилепени или покрити огромни мегалити с обла, копиевидна или плоско- многостранна характеристика. Наличието в тях на вдълбани и изсечени знаци, следи, релефни и скулптурни образи в съчетание с природните скални феномени формират една невероятна безкнижна, каменна библиотека с информация за живелите по тези места древни хора. Определено, това са

човешки творения, сътворени в предкласическия античен период

смята Луко Лулчев. Според него, това е невероятно постижение на древното изкуство, направено с камък върху камък. „Мнозина смятат, че те са от тракийски произход. Доктор Георги Китов обаче много пестеливо отбелязва, че траките са били запознати с мегалитната култура, без да посочва, че те са творците на мегалитните паметници. Кои са хората, създали мегалитовите градежи и вписаните в тях следи и знаци, е въпрос, който ще занимава специалистите от сериозните науки. В наше време тази мегалитна култура е обект на засилен археологически и културно- исторически интерес. Обикновено се счита, че мегалитовите градежи по своето предназначение са използвани за религиозно-култови съоръжения от рода на светилищата”.

Къде са находките?

Такива мегалитовите „градежи“ има в местностите Кучулата, Скумсале, Кулата, вр. Влък, Турчинов камък, Гарванов камък, Арбут, Студен кладенец, Киселицата, Бора, Изгорял цяр, Зли дол, Арбушки рид, Брусовете, Герекински гьол, Стръмнонос и др. Почти всички градежи са на високи планински места по скалните върхове на посочените местности.

„Това са местата за съединение на божествено и земно. Наблюдават се общи характерни черти в необяснима засега системна връзка помежду им. Със сигурност такава има. В ядрото на системната връзка стои симбиозата на познанието и практиката под формата на вяра - обредност. Големият брой на свещени мегалитови градежи превръща цялата селищна равнинна и планинска територия на

Стрелча в своеобразен Сакрален духовен център в Средногорието

Всеки градеж, както сме свикнали на назоваваме „скално светилище,” е имал специфично предназначение, различаващо го от останалите. Възможно е всеки един от тях да е предназначен за разиграване на конкретно ритуално-обредно събитие, свързано с отделно празнично събитие в чест на Дионис или други богове, допуска Лулчев. Взаимодействайки помежду си, тези сакрални обекти обединяват своите специфични и индивидуални функционални характеристики, за да структурират, образно казано, цялостната общо териториална „Духовна Патриаршия”. С това цялата тази „ Средногорска пазва” (по определението на проф. д.и.н. Ал. Фол) в нейният дял на почти цялата стрелчанска планинска, полупланинска и котловинна територия се превръща в неоспорим тракийски духовен център.

Луко Лулчев е описал мегалитите, които за мнозина стрелчани са просто „камънаци”

„Мегалитовият градеж в прилежащата местност на р. Влък - „Градът на мъдреците”, по своите характеристики определено е скално светилище, наречено от нас светилището Дилу. В близост до него няма нищо друго, освен гората и обширното планинско плато. Светилището се състои от мегалитов градеж с вкопан жертвеник с форма на овен, скрита каменна камера, която е ограбена, както и различни вдлъбнатини (ямки). Монтираните в западната му страна мегалити определено са обработвани и представляват неповторима скулптурна композиция с образите на глава на кон и глава на орел. Върху врата на коня е изсечен и очертан двоен кръст, а очите на орела имат формата на трапец, в центъра на който са оформени кръгли зеници, приличащи на малки топчета. Откъм североизточната му страна се открива мегалитов блок, издълбан под формата на

продълговата радарна чиния, която е твърде сходна с описаното от проф. Ернст Мулдашев

лазерно огледало в района на вр. Кайлас в планината Тибет. Различават се по размерите си. Това в светилището Дилу е много по-малко. Предполагайки, че ако това наистина е „радарна чиния” или по точно „каменно огледало” за изпращане и приемане на сигнали, то някъде в насрещно стоящите местности с изградени скални светилища би трябвало да има друго, с което да си разменят светлинни или други сигнали. След близо три годишни търсения се оказа, че има такова насрещно „огледало” в култовият комплекс Кулата със същите характеристики. Двете огледала са в определено линейно /зрително/ съосие. Може би това е т.нар. от проф.д-р Александър Фол огледало за „оптична телеграфия”?

В подножието на светилището Дилу е монтиран каменен жертвен олтар, с цилиндрична форма с височина около 2 м. и вдълбан „леген”с диаметър около 80 см.

Връх Влък е родилното място на река Калаващица, която тече на юг, за да се влее в река Марица. Нейният маршрут е маркировката на Свещения път. Разшифроването, разчитането на името й според правилата на древно санскритската писменост значава: КА- Душа”, ЛА-Път” и ВАЩИЦА- Ващица, Вещица, Гадателка, Предсказателка. Смисловото значение е : ПЪТ ЗА ГАДАЕНЕ НА СЪДБАТА /ДУШАТА./ Душата изкачва височините по протежението на реката до светилището Дилу на вр.Влък, за да узнае от Гадателя, Предсказателя своята съдба.

Мегалитните градежи в местността Кучулата (Пътят на българите) - в някои отношения са озадачаващи. Така в две морени издълбаните вдлъбнатини имат

прилика със свещените очи на Шамбала, изрисувани в храма в Катманду

в Тибет. Тук върху каменна плоча (постамент) е монтирано и голямо каменно кълбо. Плочата е с вдлъбнатини, които приличат на ракетни сопла. Нарекох това каменно кълбо „космически кораб”. Може би това са знаци за преселението и връзката на заселниците с други райони на света. Тук са неолитните скулптури на Костенурката, Богинята Майка, фотооптичният образ на Молещият се жрец /Четящият човек/, Кукувицата и др. В центъра на местността е т.нар. Кучулашка могила с останки на древна крепост и твърде много следи, нашепващи за светилище и култови практики.

(Продължението - в следващия книжен брой) 












Времето

25.2°C

Пазарджик

Незначителна Облачност
Влажност: 59%
Вятър: З-СЗ / 4.8 kmh
Сряда

19°C/28°C
Четвъртък

19°C/27°C
Петък

19°C/30°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop