Вторник, 16 Октомври 2018





Времето

11°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 74%
Вятър: Западен / 0 kmh
Сряда

10°C/24°C
Четвъртък

9°C/24°C
Петък

10°C/24°C
Събота

9°C/24°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Гошко от СК “Шампион” дублира международно злато

Гошко от СК...

  БУРГАС. Състезателите на СК „Шампион“ се завърнаха с два златни...

Международна научна конференция, посветена на Марин Дринов

Международна научна конференция,...

ПАНАГЮРИЩЕ. На 19 и 20 октомври в Панагюрище, родното място...

НОИ издава удостоверения за профилактика и рехабилитация до 24 октомври

НОИ издава удостоверения...

Скоро Националният осигурителен институт (НОИ) ще прекрати Програмата за профилактика...

Мерят костната плътност в Младежкия дом на 22 октомври

Мерят костната плътност...

ПАЗАРДЖИК. 20 октомври e Световният ден за борба с остеопорозата....

Детско полицейско управление в ОУ “Проф. Иван Батаклиев”

Детско полицейско управление...

ПАЗАРДЖИК. Програмата „Детско полицейско управление“ днес бе открита и в...

Найден Шопов: Така трябва да играе “Хебър”!

Найден Шопов: Така...

Така трябва да играе „Хебър”! Със самочувствие, креативност и идея...

Здравко Лазаров: Заслужено паднахме

Здравко Лазаров: Заслужено...

Бившият футболист на „Хебър” и настоящ треньор на „Вихрен” (Сандански)...

Ники Митов: Имаме още много работа

Ники Митов: Имаме...

  Имаме още много работа, заяви след мача треньорът на „Хебър”...

Вальо Михов донесе късмет на “Хебър”

Вальо Михов донесе...

  Валентин Михов донесе късмет на „Хебър” в трудната му победа...

Никола Гюлеметов: Дадох си сърцето и душата за културизма!

Никола Гюлеметов: Дадох...

Следващата ми цел е да отворя най-модерния фитнес и да...

«
»

Симеон Рашев,помощник-капитан на кораб: Тръгвам на рейс, но мисля кога ще се върна в Пазарджик

Сряда, 18 Юли 2018 15:25

 

България е най-прекрасното кътче в света

ПАЗАРДЖИК. Симеон Рашев е от Пазарджик. Завършва езиковата гимназия “Бертолт Брехт”, после Висшето военноморско училище във Варна по специалността “Корабоводене”. От 2002-а плава на търговски кораби на Българския морски флот (БМФ). 40-годишният мъж е син на художника Ангел Рашев.

За професията на моряка и за още нещо наша репортерка разговаря със Симеон Рашев.

- Г-н Рашев, как се захванахте с моряшката професия - от топлия Пазарджик до необятната морска шир?

- През 1997-а времената бяха особено трудни и непредвидими. Младите хора масово напускаха страната поради липса на перспективи. Затова, въпреки че имах възможност да избирам между няколко университета, където също бях приех, предпочетох възможностите, които дава Морското училище. Сега си спомням и рекламата на училището: „Опитай! Стани мъж!”, която се въртеше по телевизията. И така попаднах на място, което ми бе напълно непознато, далече от семейството си и с военни порядки. Обучението беше изключително сериозно, а съчетано с казарма и устав, беше истинско предизвикателство към младите момчета, каквито бяхме там. Да си призная, никога не съм мечтал да стана капитан, но нерядко се случва така.

- Как минава един ден на старши помощник капитан на кораб?

- Не минава като приказка, както си представят хората - бриз, вълни, чайки, екзотични места и едрите звезди над Фамагуста… Работата е много и е тежка. Докато корабът е в морето, се носи денонощна вахта, а моята е от 4 до 8 сутринта и от 4 до 8 следобед. През останалото време работим по кораба, контролирам работата на палубната команда по поддръжката, като същевременно изготвям и голяма част от документацията за товари, баласт, пристанища и други.

Последните години все по-рядко ни остава време да слезем на сушата, когато спрем в пристанище. Работи се интензивно по товарене и разтоварване, има много проверки и няма дълъг престой на брега. Дори рядко се случва да имаме повече от два-три дни на едно място. Някъде в историята остават легендите за моряците, които обикалят кръчмите по целия свят, пият, пеят и на всяко пристанище има момиче, което да ги чака. А, впрочем, малко хора знаят, че на кораба и дори в свободното време, е абсолютно забранено да се пие алкохол. Имаме си дрегер и това се следи от капитана по всяко време.

- Какво е усещането с дни да не виждате късче земя? Лесно ли се свиква с еднообразната гледка?

- Гледките в морето никога не са еднообразни. Има магия в дългите преходи, например между Европа и Южна Америка. Всеки океан, всяко море и всеки залив дори имат своето очарование, което не може да се сравни с никое друго. И все пак, щом си избрал да си моряк, свикваш с всичко. Дори и гръцките острови, когато си минавал многократно покрай тях, дори Босфора, Гибралтар и Панамският канал се превръщат в рутинна гледка.

- Как посрещате изпитанията на бурите? Кои са най-страховити?

- Спомням си първия ми рейс към Канада, корабът беше без товар и ни връхлетя страшна буря. Имаше десет метрови вълни. Корабът се движеше назад с минус три възела. Падаха предмети, всичко се люлееше и лодките бяха в готовност за спасяване на екипажа. Тогава за първи път реално се уплаших за живота си и си помислих „къде съм тръгнал и аз”. За радост всичко се размина благополучно. Оттогава сме преминали много бури с различни кораби и да си призная, че с тях никога не се свиква и винаги е страшно. Това е и един от големите рискове на професията. Северният Атлантик е известен с постоянните си урагани, особено през зимата. Бискайският залив в Европа е доста неприятен район за плаване. Нашето Черно море също не е за подценяване.

- Изпадали ли сте в екстремни ситуации и как се оцелява в тях? Разкажете за най-впечатляващите.

- Вече казах, че рискът е неотменна част от ежедневието на моряците. Професионализмът на екипажа и опитността на капитаните се състои в това да се избегнат екстремни ситуации и да се сведе до минимум опасността. Преди няколко години бяхме на котва край Триполи и трасиращи куршуми от близките боеве в града прелитаха над кораба. Гърмежите на оръдията ни разтърсваха буквално. Минавали сме през пролива Малака, където са малайзийските пирати, минавали сме и през Червено море, край сомалийските пирати, но щастлива звезда ни е опазила от нападения. Без шега, в някои фирми един от критериите за добър капитан е късметът му. Колумбия и Хондурас са двете държави, където е много опасно да слезеш на брега. Животът ти може да зависи от 20 долара или в най-добрия случай да се прибереш гол на кораба. За съжаление, напоследък и в Украйна става доста несигурно да слизаш на брега.

- Кои качества правят човека моряк? От малки децата мечтаят да са капитани на кораби или да пилотират самолет. На тях какво ще им кажете?

- Ако имам син, ще направя всичко възможно да го разубедя. Дългото време далече от семейството, приятелите и дома не може да се компенсира с нищо. С времето осъзнаваш колко прекрасни моменти си пропуснал, на колко празници не си бил с тях. За да си моряк, се изисква дисциплина и постоянно преквалифициране. В днешно време морската професия е с постоянно променящи се правила и конвенции. Навлизат високи технологии, за които е нужна и съответната подготовка. Ежегодно преминаваме курсове, обучения, тренировки, инструктажи. Но все пак на първо място остава желанието да плаваш. Трябва да се знае, че най-важното правило в моряшката професия е безопасността на човешкия живот.

- Народът е казал Цигулар къща не храни. А морякът?

- Има значение на каква длъжност си - изпълнителски или команден състав. Заплатите не са ниски, но и трудностите са големи.

- За 15 години на борда какво незабравимо от света ще съхраните за цял живот?

- Правил съм две околосветски пътешествия. Видял съм десетки държави и пристанища. Едни от най-незабравимите ми спомени ще останат норвежките фиорди, Ванкувър, Китай и, разбира се - Бразилия. Мога спокойно да кажа обаче, че България наистина е едно от най-прекрасните кътчета на земята. В Европа е най-спокойно, в Южна Америка е най-екзотично, хората там са и безкрайно позитивни, въпреки бедността. В САЩ мерките за сигурност вече достигат дотам, че не можеш да стъпиш на кея без придружител. Азия е вечно изкушение за любопитния пътешественик.

- Имате ли хоби? С какво чувство се връщате в родния Пазарджик?

- Много обичам музиката, свиря на китара, барабани, пея. Дори преди години имах собствен рок клуб в Пазарджик, където идваха много групи от цяла България. Занимавам се с ветроходство и планински туризъм. Винаги се връщам с радост в Пазарджик. И всъщност, тръгвайки на рейс, започвам да мисля за деня, когато ще се върна. Щастлив съм, че има кой да ме очаква. Благодаря на майка си и на баща си за годините търпение и духовна подкрепа.

Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА