Четвъртък, 13 Декември 2018





Времето

-2.1°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 84%
Вятър: Източен / 3.2 kmh
Петък

1°C/4°C
Събота

4°C/6°C
Неделя

3°C/7°C
Понеделник

3°C/7°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Тази година изложбата-базар “Коледна приказка” помага на малкия Митко

Тази година изложбата-базар...

В навечерието на Коледните празници в периода от 18 до...

На 19 декември Тодор Попов връчва годишните награди на художниците

На 19 декември...

ПАЗАРДЖИК. Кметът Тодор Попов ще връчи традиционните годишни награди на...

Довечера палят елхата

Довечера палят елхата

ПАЗАРДЖИК. Довечера , от 18 часа, на Тортата, ще бъдат запалени елхата...

Председателката на Административния съд в Пазарджик Мариана Шотева: Новата сграда на съда ще е престиж, история и удобство за всички

Председателката на Административния...

  Ако трябва, всеки ден ще съм на строежа, но ще...

Двойка телефонни измамници уж се покая в съда

Двойка телефонни измамници...

Мъж и жена - телефонни измамници, се споразумяха с прокуратурата...

Сестри Стоеви са спортисти номер едно на Пазарджик за 2018-а

Сестри Стоеви са...

Сестрите Габриела и Стефани Стоеви от Бадминтон скуош клуб „Пазарджик”...

Съдът отмени акт на Комисията за противодействие на корупцията срещу кмета Рачев

Съдът отмени акт...

 СОФИЯ-СЕПТЕМВРИ. На първа инстанция Административния съд в столицата отмени акт...

Награда за художника Борис Резов - най-възрастният майстор на четката

Награда за художника...

По повод рождения му ден и като признание за значителния...

Акушерка-пенсионерка организира благотворително тържество в помощ на близнаци

Акушерка-пенсионерка организира благотворително...

ПАЗАРДЖИК. Пенсионираната акушерка Клементина Узунова събира двойки близнаци на благотворително...

Тази вечер връчват годишните награди на спортистите

Тази вечер връчват...

ПАЗАРДЖИК. Тази вечер на официална церемония, от 20 часа, в...

«
»

Володя Стоянов: Изгубихме Яворовата мяра!

Сряда, 10 Октомври 2018 15:38

Надеждата е, че българинът и на две ракии остава верен на корена си

Володя Стоянов няма нужда от представяне. Както вече писахме, Войводата бе сред специалните гост-изпълнители на ловния сбор по случай 125-годишнината на ловно-рибарско сдружение „Сокол 1893”. Той с готовност отдели внимание за читателите на „Знаме”. Преди да включим микрофона, с него коментирахме, че преди повече от 10 години е давал интервю за областния вестник след един концерт в Пазарджик.

- Г-н Стоянов, има ли светлинка в тунела след тези десет години?

- Наистина изминаха неусетно, но така изминаха и близо 30 години от този безкраен преход. Парадоксът е, че досега трябваше да сме приключили с прехода, особено като сравним дереджето на останалите балкански държави. А пред някои от западните балкански държави ние наистина сме Европа. Парадоксът е, че даже държави, които бяха бомбардирани, успяха да запазят човещината. При нас е обратното. Материалното измести останалото. Вместо храмове са изградени молове, в които човек само може да похарчи спестяванията си, да си купи младежът облекло и маратонки… Духовното остана назад и това е обезпокоително. Знаете ли колко голяма разлика виждам. Например в Кавадарци, Македония, бях на гроздобер там. И се учудих, че те не са изгубили този сантимент в душата си. А всеки от нас е затворен в своята черупка и се движи не като един народ - в една посока, а в различни. Където не го сееш, там никне. Питам се откъде-накъде човек, който все още нищо не е направил, иска първо да отиде в Дубай?

- Престижно е да се тагнеш от Дубай във Фейсбук.

- Да, правят го повече за селфита в интернет. Да пуснат пост, че се намират до някоя камила. Добре де, аз смея да кажа, че съм голям родолюбец българин и даже от тотото да ми се падне екскурзия до Дубай, няма да отида. Наистина. Не мога да живея на климатик. Ние първо трябва да си оправим нашата градина България, защото имаме какво да покажем с хилядолетната си история. Много повече от други страни. Разбира се, Дубай го давам само като пример, нямам нищо против хората там, нека се развива държавата. Но ние като наследници на траките можем да покажем неща, които удивляват. Да покажем орфеизма, наследството на Филип Македонски…

- Има източници, според които Орфей е говорел същите неща като Исус векове по-рано…

- Така е. Има духовни терапии, които използват знания от орфеизма. Телепортацията на мисълта и изпращането на позитивна енергия съвсем не звучат толкова налудничаво за съвременната наука.

- Говорите за силата на внушението, изследвана в научни лаборатории?

- Да. Това е било възможно още по времето на Орфей. И според някои извори, той го е правил чрез вибрациите на седемструнната си лира. Чрез музиката. Неслучайно в Библията пише: „И словото бе първо”. Словото може и да лекува. Може и да убива. По същия начин може да се манипулират цели общества. Другото, което много ме притеснява, е огромното разпространение и употреба на наркотични вещества. Прави се в колосални количества, които влияят върху мозъка на младите хора. Това също прави много трудно намирането на човек, с когото да беседваш. Това ме потиска. Гьоте има една приказка, която е сигурно най-кратката в света: „Кое е по-ценното от златото? - Светлината. - А кое е по-ценно от светлината? - Разговорът.” Именно разговорът днес ни липсва. Разговаряме чрез медиите и с медиите. Ако чуем нещо от медиите, то е преработено, за да не се накърнят печелившите дейности, които убиват обществото. По време на Възраждането българинът е правил много повече неща за много по-малко пари. Не е чакал европейски субсидии, за да изгради основата на едно бъдещо развитие на българското общество. Ние самите трябва като възрожденците да вземем семената от гърнетата, останали от прадедите ни, и да ги засеем на нашата си нива. Не е нужно да търсим акъл от хора, които вече не знаят дали са мъж или жена.

- Насаждат ни го като ценност под мотото да сме толерантни. А тук сме сред ловци.

- Насаждат ни го джендър-мозъци, от които никнат мисли, нито воеводски, нито комитски, нито ловджийски, нито рибарски. А волността на рибаря и ловеца е безмерна. Още от времето на тракийския цар Ситалк по тези прекрасни места са образували ловни гонки. В Родопите тракийски пророчици от бесите са предсказали на Александър Велики да превземе непобедимата Персия. А той, тъкмо преди Индия, на ръба на вече известната цивилизация, вижда една стела, посветена на Дионис.

- И римски императори са се допитвали до светилището на Дионис.

- Точно така е. Имаме с какво да се гордеем. Тук винаги културата е била на много високо ниво. На нашите земи глупави народи не са живели. От мои приятели знам, че в Малайзийския архипелаг нямат собствена музика. Представяте ли си какво е да нямаш собствена мелодия? Собствено изкуство? Това е толкова подтискащо за твореца. Не можеш да се развиваш само материално и да показваш търговски маниер на тарикатлък. Тарикатът няма нищо общо с умния. Тарикатът е временният герой. България ще пребъде, но не заради тарикатите. Трябва да си пренасочим усилията за благото на идните поколения, които трябва да захлебим с нещо ценно. Да ги ангажираме с голяма кауза.

- Комуникация казвате. Другият начин за комуникация остава песента. Тя продължава ли да обединява хората?

- Снощи имах един концерт в Сандански. Осемдесет процента от публиката беше от млади хора на 25-30 години. Знаеха моето творчество и ми беше мило. Виждам, че искат да чуят слово в песента. Тоест посланието. Не, както беше досега, емоционално, каквото ти поднесат, да го приемаш. Започва българинът вече да отбира качественият текст, качествената музика и песните с родолюбив характер.

- Чалгата отстъпва ли?

- Чалгата беше един много добре дирижиран и режисиран процес на невидими сили, които искаха в България да наложат така чалгата, че самата Майка България да придобие един ориенталски облик чрез културата си. Което не е вярно. Нашите възрожденци се обръщат в гроба, като чуят пошлите текстове и една не наша музика, която дъни от високоговорители. Това бе част от манипулацията на 30-годишния преход. Само опит, но българинът може да пийва по две ракии и пак да остава верен на своята посока. Аз вярвам, че нашите български песни - родопските, тракийските, странджанските, северняшките, граовските, добруджанските, македонските, всички тези уникални стилове, които нямат аналог в света, са събрани в една държава със 7,5 милиона население.

- На какво се дължи това богатство от фолклорни жанрове?

- Това е един плюс на петвековното робство. То е било добре осмислено от нашите прадеди и повсеместно по региони, поради липса на телекомуникации по онези времена, българинът е осмислял своето ежедневие, труда си, сълзите и радостите си в песни. Така е комуникирал. Така са създадени различните стилове. Някой ще каже, откъде накъде тук намесваш тракийско, там македонско… Важното е, че ние несъзнателно като народ сме продължили замисъла на великия цар Борис Първокръстител, създавайки условия за разпространение на новата азбука, да достигне до всички краища на света. Затова тя е призната от папа Адриян. Затова пиша моите песни на български език, като спазвам някъде наречието на братята Миладинови от Струга. И полека-лека подреждам пъзела.

- Досега имате 16 албума…

- Последният беше за 1000-годишнината на цар Самуил - през 2014-а. Озаглавих една от песните „От Църни Дрин до Църно море”. Защото това е една отправена молитва към Бога на български език. Боже, пази ме… Това е водещото, по което можеш да познаеш един народ. Песните ни „Айде слушай, калеш бре Ангьо”… „Биляна платно белеше”… Те не са примерно със съвременния македонски език. По това можеш да познаеш какъв народ живее покрай Вардара и какъв тук.

- Мнозина македонци не са на това мнение.

- При тях беше извършена най-вероломната манипулация в съвременния свят. Да не знаеш кои са майка ти и баща ти. Това е ужас. С теб могат да си правят каквото си искат. Албанците например знаят много по-добре историята от жителите на Македония. За да продължат напред към Европа, трябва да прегърнат истината в историята, бита, културата, изкуството… Всичко това, което ни обединява. А не мъничкото, което ни разединява. Но искаме ли да вървим към Европа, трябва всички да кажем на Европа: „Ние сме тук”. А не: „Ще бъдем тук”. Ние сме били тук, тук сме и ще бъдем винаги тук.

- Говорите за ловците. Веганите казват, че ловът е просто едно убийство. Толкова ли е просто всичко?

- Разговарял съм с много ловци. Ловът е страст. Но страстта е повече в самата гонка. Гъделът е преди изстрела. Затова тук не сме се събрали да обсъдим колко глигани ще се утрепят, а да си кажем някои неща на раздумка. Защото вече няма къде. Парадоксалното е, че на подобни събития само може да има разговор. Тези контакти всъщност са компенсация за липсата на комуникация между нас. Иначе аз не съм ловец и не бих могъл да посегна на животно, на което природата е вдъхнала живот и тича на воля. Аз не съм му дал живот, за да го взема. Ловните рибарски дружества в България обаче отдавна изпълняват един благодорен и опазителен характер на природата, а не отстрелват безогледно дивеча.

- Знам, че много четете. Коя е последната книга, която силно Ви впечатли.

- В момента чета „Александър Велики и Невидимата библиотека”. Тя е написана от един норвежки писател (Турвал Стен, б.р.). Също починал на 33 години като Христос. Искам да уловя духа на тези планински народи като македоните, които са слезли от планините край град Пела, обединявайки гръцките полиси. Този дух го улавям в много пасажи в тази книга. Ето един от тях - когато Александър Велики е стигнал до Хиндокуш в Памир, където и до днес има диви планински народи, казва така: „Четирдесет и три върха снежнобели, застинали в нощта при пълнолуние. Единственото нещо, което се помръдва, е окото на орела”. Красиво, нали? Без раздвижването на тези култури, което направи Александър Велики, нямаше да има Рим, нямаше да има и Запад, и Европа. Затова хората на Балканите трябва да сме горди. Ние на Балканите сме не само революционери, имаме дух, който е немислим за робство. Такъв дух не можеш да сложиш в робство. Затова, макар и бавно, продължавам да изграждам Духовния център на песента в планината Беласица  (на 3 дка място до църквата „Св. Георги Победоносец” Войводата е започнал да строи серия къщички и музей на българщината, б.р.).

- Продължавате да го правите, нали?

- Разбира се. Там съм сложил картата на България от 1903 година, тогава, знаете, Македоно-Одринският вилает не е бил освободен - с всичките имена на селищата, откъдето водят корените си и нашите деди в Одринска Тракия и в Македония. Със запазените имена. Както баба ми е от Шугово. Дядо ми е от Матница, надолу в посока Серес, Кукуш, в Егейска Македония. Особено тук, в Родопите, има толкоз села, които даже не знам дали съществуват. Но картата от 1903-а е автентична извадка на времето и те кара да настръхваш. Да си дадеш сметка, че в почти всяко едно селище е било изградено училище и църква! И тези будители на старото време са успели да обединяват народа и да го направляват по много по-лесно обясним начин. Не е нужно да бъдеш тарикат и да водиш едно стадо към блатото. Да го удавиш и да се хилиш като егоист. Като завършен егоист. Това е ужас. И това нещо не ми дава мира. Като прочета, че пореден тарикат е взел едни пари, които са умрели пари, те не са живи. Аз като творец, като чуя за милиони, веднага го превръщам в подем на българската култура. Ами тези пари са за следващите сто години за развитието на цялата българска култура! Държавата ни е малка. Всичко се знае. Няма какво да скриеш. Затова нека имаме една Яворова мера. Мера според мера. С враг врагувам - мяра според мяра, с благ благувам - вяра зарад вяра!… Днес тя ни липсва. Ние изгубихме мерата си в искането към материалното. А ядката е в духовното. И пътят. Няма как да дадем тези пари на младите. Но можем да им дадем зрънце надежда, за да не напускат България. Защото на народа бедността не му тежи толкова, колкото неправдата. Неправдата направо изяжда душата на българина! Защото и преди сме гладували. Яли сме само печени картофи. Но ни трябват стожери на надеждата. И жалони, по които да върви нашият народ още хиляди години. Дай, Боже!

Тодор ГРОЗДЕВ

Прочетена 685 пъти