Понеделник, 21 Януари 2019





Времето

9.5°C

Пазарджик

Незначителна Облачност
Влажност: 74%
Вятър: Ю-ЮЗ / 0 kmh
Вторник

3°C/4°C
Сряда

5°C/9°C
Четвъртък

4°C/11°C
Петък

4°C/8°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Заради профилактика от 9 до 13 часа КАТ няма да работи

Заради профилактика от...

ПАЗАРДЖИК. В понеделник, 21 януари, сектор "Пътна полиция" няма да...

Церовските дервиши с отличия

Церовските дервиши с...

СИМИТЛИ. С приз “Най-добре представила се гост-група” - второ място,...

Преди 141 години пещерци посрещат освободителите

Преди 141 години...

Утре, 19 януари, жителите на града ще отбележат 141-та годишнина...

Радиловци почетоха героите и Освобождението

Радиловци почетоха героите...

Днес от 10.30 часа при войнишкия паметник край параклиса “Св.Атанасий”...

Изпълнението на 23 проекта променя облика на родопския град

Изпълнението на 23...

ПЕЩЕРА. Одобрени и осъществени проекти по различни програми повишават през...

„Даване име на дете” във Велинград

„Даване име на...

Кметът връчва наградите за Най-добър акушер-гинеколог на България и на...

Ръководството на община Панагюрище ще ориса първото бебе за 2019-а

Ръководството на община...

В Деня на родилната помощ - 21 януари, по традиция...

Ники Учиков: Адмирации! Но да не се псуваме!

Ники Учиков: Адмирации!...

Ето и мнението на друг пазарджишки волейболист, част от отбора...

Стоян Самунев: За такава публика всеки отбор мечтае!

Стоян Самунев: За...

Какво казва за спечелената Купа на България от волейболния „Хебър”...

Грипна ваканция до сряда включително

Грипна ваканция до...

Грипна ваканция бе обявена до 23 януари, сряда, включително. Такова...

«
»
 

Венецуела отдава чест на земляка ни Теодоро Петкоф

Понеделник, 05 Ноември 2018 14:35

Големият венецуелски политик идва инкогнито и в редакцията на „Септемврийско знаме”

На 86-годишна възраст почина големият венецуелски политик с корен от Ветрен дол Теодоро Петкоф, който бе символ на опозицията във Венецуела. Теодоро Петкоф е един от най-успелите българи в политическия живот на Латинска Америка, наред с бившия президент на Бразилия Дилма Русеф /2011-2016 г./ и Флоренсио Тенев, губернатор на аржентинската провинция Чако между 1983 и 1987 г.

Той е потомък на съратници на Левски, а освен това е и партизанин, политзатворник, министър, сенатор, кандидат за президент, икономист, журналист, комунист, а после и  социалдемократ. „Знаме” е писал да посещенията му във Ветрен дол и в Пазарджик, едно от които в редакцията на „Септемврийско знаме”, но на което не бе дадена гласност), както и за това, че част от живота на Петкоф е послужила за филмов сценарий - атрактивното му бягство през 60-те години от венецуелски затвор, където търпи присъда за партизанска дейност, е увековечено в руския филм "Тази сладка дума свобода". Но то не е единственото…

Теодоро Петкоф бе на три пъти кандидат за президент,

а освен с политика активно се занимаваше с журналистическа дейност. Той издава вестник "Tal Cual" и чете своите новини по 24-часовата телевизионната мрежа "Глобовижън". Петкоф е бил министър на планирането през втория мандат на президента Рафаел Калдера 1994-1999 г.

През декември 1993 г. е назначен за министър на координацията и планирането в правителството на Рафаел Калдера. Петков става и главен преговарящ с МВФ. При правителството на Уго Чавес  преминава в опозиция и остро критикува Чавес от страниците на вестника си. На 6 май 2015 г. Теодоро Петкоф беше награден в Мадрид с наградата „Ортега и Гасет“ за цялостна кариера в журналистиката. С нея се награждават журналисти, които защитават независимостта на професията и свободата на словото. Тя му беше връчена от бившия испански премиер Фелипе Гонсалес.

Кой е Теодоро Петкоф?

Син на българин и полска еврейка, емигрирали във Венецуела през 30-те години на миналия век. Контактите му с България са променливи. Той е посещавал страната няколко пъти - за първи път през 1960 година, а за последен - през 1994 година. През 1966 г. той посещава неочаквано родното село на баща си Ветрен дол. Вече бил известен във Венецуела - студентски лидер и активен участник във въоръжената съпротива срещу режима на Хименес. Жителите на селото още помнят изненадващото му гостуване. Идвал е по-късно и в Пазарджик.

За България Теодоро Петкоф споделяше: "Макар че съм роден във Венецуела, винаги съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще успеете. Но първо трябва да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички!".

Теодоро е син на Тодор Петков и внук на Георги Петков, един от собствениците на Петковия хан в Сарамбей, където е отсядал Апостола на свободата Васил Левски.

Ханът е собственост  на участниците в Априлското въстание

братя  Никола, Георги, Иван и Костадин Петкови от Голямо Белово. Баща им Петко Ханджи е известен дарител в Пазарджишко. През 1850 г. подарява голямата икона на Исус Христос в църквата „Успение на Св. Богородица“ във Ветрен дол. Притежава голям хан и в гара Сарамбей, част от който и досега съществува. Намира се след надлеза, отдясно по посока Велинград, казва по този повод Стефан Мерачев от Септември. Братя Петкови са имали сестра Мария, женена за Алекса Даскалов. В Пазарджик освен хана на баща си, са имали и колониален магазин. Фирмата им е известна отпреди Освобождението. Търгували са с Цариград, Одрин, Самоков и Пирот. След Априлското въстание Николаки  е заточен и умира в гр. Коня в Турция. Единият от братя Петкови - Георги, има син Тодор Петков (род. около 1880 г.). Със съпругата си  Райна се заселват във Ветрен дол. Членове на БРСДП (т.с.) и нелегалната БКП. Занимавал се с пчеларство. Синът на дядо Тодор - Петко Тодоров Петков, е роден около 1900 г. във Ветрен дол. Преследван от полицията през 1923 година и осъден на смърт,

избягва във Виена, където работи с Георги Димитров

След това е в Чехословакия, където завършва „Индустриална химия“. Там се запознава с полската еврейка, лекарката Ида Малец. Раждат им се три  деца. Най-големият от братята е роденият през 1932 г. Теодоро Петков. През следващата 1933-а са родени еднояйчните близнаци Любен и Мирослав (Мирко) Петкови. Петко Петков участва в гражданската война в Испания 1936-1939г.

Като интербригадист се сражава срещу войските на ген. Франко. Предполага се, че е починал в Испания след войната. Съпругата му  Ида заедно с децата си Теодоро, Любен и Мирослав емигрира във Венецуела. И тримата от съвсем млади се включват в нелегалното комунистическо движение и са особено дейни в протестните акции срещу диктатора Перес Хименес. По време на една такава демонстрация през 1956 г. е убит единият от близнаците - Мирко. На 23 януари 1958 г., когато в Каракас избухва гражданско-военното въстание другият близнак

Любен предвожда щурма на сградата на Националната сигурност

После се включва и в партизанското движение. Заловен е през 1962 г., година по-късно бяга от затвора, пак отива в планината. Когато партизанското движение се разпокъсва, Любен емигрира в Куба. През 1973 г. се връща във Венецуела, и е арестуван, защото има издадена 18-годишна присъда за терористична дейност,  но скоро е пуснат на свобода. По-късно Любен Петков работи в националната телефонна компания, занимава се и с износ на цимент за Куба. Умира от рак през 1999 г.

Още по-достойни за филм са перипетиите на баткото Теодоро Петков. През 1960 г. той завършва с отличие икономика в Каракас, в Централния венецуелски университет, чиято студентска организация оглавява. Влиза във Венецуелската комунистическа партия още 17-годишен, издигайки се и до член на Политбюро. И Теодоро като Любен се включва в партизанската война. Петков участва в отряди на градските партизани. Заради него хунтата през 1957 г. създава прецедент. Тогава в сражение е убит по-малкият му брат Мирко. Режимът на Маркос Перес Хименес

обявява 24-часово прекратяване на огъня, за да може Теодоро да се появи в града за погребението на брат си

На два пъти го залавят, като и двата пъти става герой в зрелищни бягства, въплъщавани после в книги и филми. През 1971-а, Теодоро напуска компартията заедно с Помпейо Маркес, заради дълбоки идейни разногласия с ръководството заради навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.

Теодоро и Помпейо основават социалдемократическото Движение към социализъм, което съществува и днес. Заради тази постъпка на няколко пъти властите в София отказват да го допуснат в страната. През 80-те години на миналия век Теодоро Петкоф идва няколко пъти тихомълком у нас, но отсяда при роднини в Пазарджик.

„Знаме”