Събота, 19 Януари 2019





Времето

1.1°C

Пазарджик

Значителна Облачност
Влажност: 74%
Вятър: Северен / 1.9 kmh
Неделя

1°C/7°C
Понеделник

3°C/10°C
Вторник

4°C/6°C
Сряда

3°C/9°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Церовските дервиши с отличия

Церовските дервиши с...

СИМИТЛИ. С приз “Най-добре представила се гост-група” - второ място,...

Преди 141 години пещерци посрещат освободителите

Преди 141 години...

Утре, 19 януари, жителите на града ще отбележат 141-та годишнина...

Радиловци почетоха героите и Освобождението

Радиловци почетоха героите...

Днес от 10.30 часа при войнишкия паметник край параклиса “Св.Атанасий”...

Изпълнението на 23 проекта променя облика на родопския град

Изпълнението на 23...

ПЕЩЕРА. Одобрени и осъществени проекти по различни програми повишават през...

„Даване име на дете” във Велинград

„Даване име на...

Кметът връчва наградите за Най-добър акушер-гинеколог на България и на...

Ръководството на община Панагюрище ще ориса първото бебе за 2019-а

Ръководството на община...

В Деня на родилната помощ - 21 януари, по традиция...

Ники Учиков: Адмирации! Но да не се псуваме!

Ники Учиков: Адмирации!...

Ето и мнението на друг пазарджишки волейболист, част от отбора...

Стоян Самунев: За такава публика всеки отбор мечтае!

Стоян Самунев: За...

Какво казва за спечелената Купа на България от волейболния „Хебър”...

Грипна ваканция до сряда включително

Грипна ваканция до...

Грипна ваканция бе обявена до 23 януари, сряда, включително. Такова...

Изгоря къща

Изгоря къща

В нощта срещу 16 януари, в 00:39 часа, в Оперативен...

«
»
 

Работилият в “Майкрософт” Веселин Троянов: Без да искам нокаутирах Бандерас

Сряда, 09 Януари 2019 14:11

 

 

Съчетавам каскадите с кариерата си като мениджър „Бизнес развитие” и Бог ми помага!

Веселин Троянов е роден в Пазарджик преди 32 години и освен че е работил за „Майкрософт”, е един от най-добрите каскадьори у нас. Участвал в схватки със световно известни звезди като Антонио Бандерас, Джейсън Стейтъм, Мат Деймън, Джерард Бътлър и много други. Веско е бивш златен състезател на пазарджишкия клуб „Торнадо”, където треньори са председателят Васко Пеев и баща му Милан Троянов. Завършил е МГ „Константин Величков” и се гордее с това. Младият мъж знае много неща от кухнята на Холивуд, който прави филми у нас, но не ги споделя, нито пък качва толкова много снимки в социалните мрежи. „Понякога е по-добре да оставиш звездата на спокойствие вместо да си правиш селфи с него”, казва усмихнатият Веско. Иначе и той е забелязал, че по-улегналите световно известни актьори са по-земни. Но земни или не, работата трябва да се свърши професионално.

- Веселине, снимаш с холивудски актьори, а си програмист…


С ММА боеца и актьор Мартин Форд


- Хаха, не съм точно програмист. Занимавам се с бизнес развитие в един от най-големите партньори на „Майкрософт” в световен мащаб. Преди това една година бях в „Майкрософт” и опознах процесите и корпоративната култура на този гигант, научих доста за това как се случват нещата, какви са програмите, какви са политиките на „Майкрософт”, каква е визията и стратегията им занапред.

- Сигурно е било през голяма цедка влизането в такава корпорация?

- То стана като на шега. Видях една интересна позиция. Пуснах си сивито и минах през пет интервюта, през различни HR-ари, през различни мениджъри, които ме харесаха и накрая ми направиха предложение.

- Но си напуснал фирмата. Омръзна ли ти в „Майкрософт”.

- Не, но този партньор търсеше правилните хора, с които да стартира бизнеса си в България. И те започнаха, така да се каже, да ни „хедхънтват” (англ. head hunt – лов на глави, бел.ред.) – аз и една моя колежка, с която работехме в екип, станахме първите служители на тази компания в България. Казва се Softline.

- Голямо предизвикателство е да започваш „на чисто”.

- Абсолютно. Както обичам да се шегувам, това е „старт ъп ентърпрайз” (бел.ред. най-общо казано „стартъп”-компаниите са тепърва стартиращите, а enterprise е обичайната дума, когато иде реч за бизнес, развитие и мениджмънт). Никак не е лесно. От 6 месеца сме на пазара, а от съвсем скоро имаме и офис. Преди това работехме от вкъщи, от заведения… Лека-полека нещата се нареждат - с упоритост, желание и правилния начин на работа. Най-общо казано, продаваме готови разработени софтуерни продукти, доказано в практиката ноу хау.

- Май няма как да не се сраснем с компютрите?

- Наистина така изглежда. Стратегията на „Майкрософт” е преминаването в „облака” и навлизането в „облачните” технологии. Така или иначе със смартфоните всеки от нас събира снимки, клипове, информация, която запазва и съхранява в „облака”, така че това е неминуемо и за бизнеса.

- Как съчетаваш каскадите и компютрите?

- Почивам си от едното с другото и обратно. Защото и киното всъщност е доста дълъг, тежък и трудоемък процес, ако се абстрахираме от крайния продукт, който изглежда много приятно. Има много работа, на ден се снима по около 12 часа и за това време ти трябва да си постоянно готов да направиш това, за което са те извикали. Не всичко е толкова интересно и забавно, защото често снимаш  в студ и пек. Има и неприятни моменти. Снимали сме къде ли не по света. Викаха ни в Индия, в Египет, в Испания, в Италия, Сърбия… Тежичко е, но пак има доста адреналин.

- Сещаш ли се за някакъв такъв „неприятен адреналин”?

- Хахаха, сещам се за такъв случай. В един филм, Act of Vengeance, имах възможността да снимам с Антонио Бандерас. Там дублирах Карл Ърбан (бел. ред., известен е с ролята си на Еомер във „Властелинът на пръстените”, „Стар Трек”, „Превъзходството на Борн”, „Тор: Рагнарок” и други). С Бандерас снимахме един бой. Той трябваше да ми направи един специален ключ и да ме заключи на земята, аз да се освободя, да стана, да го ударя с ъперкът и той да даде реакция, все едно съм го ударил наистина. Камерата снимаше зад мен, за да не се вижда лицето ми. Направихме няколко репетиции и всичко беше супер. И в момента, в който казаха „Камера работи, екшън!”, направихме ключа, аз се освободих, изправихме се, аз замахнах, но Бандерас - вместо да дръпне рязко главата си назад за ъперкъта, се наведе. И се наниза на юмрука ми. И беше буквално нокаутиран. Падна на земята. Сигурно имаше 150 човека на терена, но настана гробна тишина. Никой не можеше да проумее какво се случва за няколко секунди, но на мен ми се сториха много повече. После настана една голяма паника. Няколко минути по-късно паниката поутихна, отидох при него и му се извиних. Той знаеше, че всъщност не аз съм сбъркал и прие изключително професионално цялата ситуация. Защото после имаше няколко други кадри, в които той можеше да ме удари. Аз даже му казвах, че сега е моментът да си го върне. Но той не го направи, макар да се шегуваше, че ще се възползва. И същата вечер качи във Фейсбук и Инстаграм фото с пострадалото си през деня око - насинено и доста подуто. Беше написал, че екшън филмите са интересни, но понякога могат да бъдат много опасни. „Но да бяхте видели лицето на противника ми”, беше добавил накрая. Много лесно се работи с Бандерас.

- И за Джейсън Стейтъм разправят, че бил майтапчия.

- Да, с него работих в „Механикът”, „Механикът 2”. Готин е. И Скот Адкинс е готин. Навярно знаеш, че той е известен на всички любители на бойни  изкуства, и играе популярния герой Юрий Бойка във филма „Фаворитът 2”. Покрай това имах възможността да играя с много звезди в този жанр и това беше една моя изпълнена мечта. Защото първите няколко филма, които съм гледал с тях, бяха толкова вълнуващи. Ако някой ми беше казал преди 15 години, че един ден ще играя на снимачната площадка с тези хора, щях да се изсмея. Но има ли човек желание и драпа в една посока, нещата могат да се случат абсолютно на всеки.

- На свободна практика ли си или си част от фирма?

- На свободна практика съм, но в България има няколко човека, т.нар координатори каскади, които знаят кои от българите каскадьори какво могат и в какво биха били най-полезни. У нас каскадьорите са около 60-70 човека и са много добри в тясно специализирана област. Аз съм по бойните изкуства, акробатиката, падания от високо. Имам колеги, които се занимават с огнени каскади, други с коли и мотори, трети са експерти в работата с въжета…

- Каква е най-голямата височина, от която си падал?

- От 12 метра.

- Това си е четириетажна кооперация.

- Да. Височко си е.

- България най-евтината снимачна площада ли е или наистина сме много добри?

- Не, отдавна не е толкова евтино снимането тук. Нашите екипи са наистина на много високо ниво и който и да е дошъл тук, остава доволен и после е повторил. Дори някои от актьорите са си закупили жилища, че и къщи у нас.

- Кои например?

- Силвестър Сталоун има. Бандерас проявяваше доста сериозен интерес да си закупува. Джерард Бътлър, с който също съм работил, е доста често в България, има тук четири или пет филма. Последно Раян Рейнолдс като беше тук също каза, че му харесва изключително много. И това не са празни приказки или просто любезност. Тези хора усещат отношението и виждат красотата.



Веско с Карл Ърбън

 

- Хора като теб, които са на първа линия, като домакини какво препоръчват от родината, ако звездите им поискат съвет?

- Аз лично много обичам планината и доста често посещавам и Витоша, и Рила, и Пирин, така че с удоволствие им я препоръчвам. И с някои от звездите сме ходили на Витоша на разходка. И те виждат, че страната ни е прекрасна и си имаме всичко, колкото и тривиално да звучи.

- Не си ли мислил да се установиш в чужбина?

- Ни най-малко. Бих отишъл само за малко, но искам да живея тук. Имам сестра, която живее в Германия. Хиляди пъти ме е карала да отида там, но за нищо на света не бих заменил България, с която и да е друга страна по света, поне на този етап.

- А в бъдеще няма ли да натежи едната от двете сфери?

- Чувствам се отлично да балансирам с двете. Знам, че не мога да правя каскади до края на живота си, но защо да не стана координатор по каскади. Ще видим.

- Казваш, че в България професионализмът е много висок. Останах впечатлен от участието ти в главната роля в клипа „Тракиецът”. Ти защити жена си и детето, избивайки нападателите-римляни. Все едно гледах битка от холивудски блокбъстър.

- Авторите на този клип са българи и идеята им е да направят клипове за различните исторически периоди и народите, населявали българските земи през вековете, които да пускат в музей, за да се пренесат посетителите в бита, живота и културата на хората в съответната епоха. Не знам докъде са стигнали, но наистина нещата са изпипани до най-малкия детайл. Има още няколко клипа, а дано нещата да се развият и до направата на филм. За мен бе гордост и чест, че са ме избрали да участвам като Тракиеца в „Тракиецът”. Българите се научиха да работят на световно ниво в кинематографията.

- Същевременно каскадьори във филми като „Дякон Левски” изглеждат комично…

- „Дякон Левски”, аз дори не го гледах. Познавам някои от момчетата. Както във всеки друг бизнес, и при каскадьорите има хора, които не могат да представят съответното качество, но пък предлагат по-ниски цени. Това влияе на бизнеса като цяло, освен другите негативни последици. Каскадьорството е доста скъп процес. През всичките тези години всеки каскадьор продължава да се обучава и да инвестира в себе си. Много е важно и един режисьор как вижда нещата и как иска да ги пресъздаде, за да се получи един добър краен продукт.

- Как поддържаш форма?

- Почти всеки ден тренирам. Ходя на бокс, на акробатика – в различни зали за спортна гимнастика с батути и най-различни уреди. Тренираме и каскади – с различни хореографии, скокове от високо, държане пред камера, за да не бъдеш скован. Всеки си мисли, че е много лесно, но като чуеш: „Едно! Две! Три! Камера! Работи!” и в теб са вперени очите на екип от 500 човека, адреналинът нахлува в главата ти. И става доста различно. Каскадьорът трябва да може да повтори и най-сложната каскада, защото нерядко се налага още един и още един дубъл, защото актьорът не си е свършил работата или режисьорът променя идеята си. В София треньорът ми е преподавателят в НСА Емил Видев, един от пионерите, който научи много каскадьори в България. Ходя и на кросфит, а с настъпването на зимата обичам да карам и сноуборд.

- Откога тренираш карате?

- Още от 3-годишен, но откакто се преместих в София, то се превърна в страст и начин, който ми помага да се занимавам с каскади.

В продължение на пет години се подготвях за влизане в каскадьорския бранш. Учех и от треньора, и от клипове… Готвех се целенасочено и каратето ми е дало това постоянство и усърдие. Така най-накрая записах едно демо видео, изпратих го на координаторите каскади и се представих. Но минаха почти две години преди да ме извикат.

- Много време!

- Всъщност няколко дни след видеото си счупих ключицата със сноуборда. И точно три дни след операцията ми се обадиха с предложение за „Под прикритие”. Казах им, че ще участвам, ако им трябва човек с гипсирано рамо. И после стана така, че „Ню Бояна филм” сменяше собственика си. Все пак накрая получих предложение. Първият ми филм беше London Has Fallen („Код: Лондон”) с Джерард Бътлър. За пет години съм снимал в над 40 филма.



- Какво снима последно? И какво ще снимаш през 2019-а?

- Доста проекти се очакват в България. Все повече са филмите у нас с интересни каскади. Има кастлист на каскадьорите и те се избират. За последно на 20 декември завършихме втория сезон на сериала Absentia (познат и като „Забравена” по AXN, бел. ред.) с родената в Хърватия актриса Стана Катич, позната като детектив Кейт Бекет от сериала „Касъл”.

- Как побеждаваш страха?

- Страх има. Който не се страхува, вероятно е луд. Въпросът е да се бориш със себе си, да приемаш предизвикателствата, но да си пределно концентриран и да направиш каскадата по максимално безопасен за теб начин. Преди това има десетки тестови опити, които не са на 100 процента възпроизвеждащи каскадата, но максимално се доближават до нея. Човек трябва да знае възможностите си и да знае кога да поеме риска. И заради безопасността, но и ако се изложиш, излагаш доста хора и губиш времето на мнозина.

- Абе да скочиш от 12 метра, дори върху батут, има риск да си счупиш врата. Сигурно и при вас има инциденти?

- Има. Едно момче от американския екип загина по време на „Непобедимите 2” на Силвестър Сталоун в Искър, а на друго му ампутираха краката и ръцете. Оказа се, че е сложен по-силен заряд на един взрив, а заради неразчетено време те скочиха със закъснение. Нямало е точната координация. Взривът после остана във филма. Винаги има риск, затова винаги се прави застраховка „Живот”. Безопасността е на първо място за всички, затова предварителната подготовка на всяка една каскада се планира и координира много, много прецизно. Една бойна сцена се репетира с дни, а колкото по-голям е бюджетът на филма, толкова повече са дните за репетиции на каскадьори-дубльори и актьори, за да им покажем как се случват нещата. Ако преценят, че рискът за тях е по-голям, те не участват. Тогава го правим ние. Слава Богу, досега имам само натъртвания, без да броим първата ми контузия – счупване на глезен. Знам, че Господ ми помага със сигурност!

Тодор ГРОЗДЕВ