Петък, 18 Януари 2019





Времето

1.7°C

Пазарджик

Незначителна Облачност
Влажност: 65%
Вятър: С-СЗ / 1.9 kmh
Събота

2°C/9°C
Неделя

2°C/7°C
Понеделник

3°C/9°C
Вторник

3°C/6°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Церовските дервиши с отличия

Церовските дервиши с...

СИМИТЛИ. С приз “Най-добре представила се гост-група” - второ място,...

Преди 141 години пещерци посрещат освободителите

Преди 141 години...

Утре, 19 януари, жителите на града ще отбележат 141-та годишнина...

Радиловци почетоха героите и Освобождението

Радиловци почетоха героите...

Днес от 10.30 часа при войнишкия паметник край параклиса “Св.Атанасий”...

Изпълнението на 23 проекта променя облика на родопския град

Изпълнението на 23...

ПЕЩЕРА. Одобрени и осъществени проекти по различни програми повишават през...

„Даване име на дете” във Велинград

„Даване име на...

Кметът връчва наградите за Най-добър акушер-гинеколог на България и на...

Ръководството на община Панагюрище ще ориса първото бебе за 2019-а

Ръководството на община...

В Деня на родилната помощ - 21 януари, по традиция...

Ники Учиков: Адмирации! Но да не се псуваме!

Ники Учиков: Адмирации!...

Ето и мнението на друг пазарджишки волейболист, част от отбора...

Стоян Самунев: За такава публика всеки отбор мечтае!

Стоян Самунев: За...

Какво казва за спечелената Купа на България от волейболния „Хебър”...

Грипна ваканция до сряда включително

Грипна ваканция до...

Грипна ваканция бе обявена до 23 януари, сряда, включително. Такова...

Изгоря къща

Изгоря къща

В нощта срещу 16 януари, в 00:39 часа, в Оперативен...

«
»
 

Възпитаничка на МГ-то стига върховете в световната архитектура

Сряда, 09 Ноември 2016 15:00

Работила за световноизвестен дизайнер, а сега е протеже на един от най-успешните архитекти на САЩ

ПРИНСТЪН. Цветелина Чуралска е млада жена от Пещера, която живее в САЩ от 10 години. Успяла жена, която прави архитектурни проекти. Работила е за световно известния дизайнер на обувки Кристиян Лоботин, но сега е намерила точното си място. Поне за момента. С името й са свързани и много други интересни проекти. Едни от тях са на вилите Натирар (Natirar Villas), които са разположени на земите Натирар в щата Ню Джърси (http://www.natirar.com/). През 2003, земите Натирар се продават от краля на Мароко Хасан II на град Сомерсът. Той е купил тези 90 акра за децата си, докато те са студенти в Принстън. На 90-те акра се намира луксозното имение на сър Ричард Бронсън, който по-късно го продава. „Тази година ние подписахме договор и ще построим луксозни вили-двустайни апартаменти, които се продават по $1.5-$2 милиона. В този проект участвам в схематичния дизайн, развитието на дизайна и конструкционни документи, пояснява Цветелина.

Нейното предложение за Нюйоркския щатски павилион (New York State Pavilion) е публикувано от най-престижните архитектурни списания в света

като една от най-добрите идеи.

„За павилиона моя бе идеята да предложим ферма със жилищни сгради; да дадем възможност на имигрантите в Куинс, Ню Йорк да имат по-добри условия за живот с повече достъп до свежа храна и по-ниски наеми. В Нюйоркския щатски павилион гостува Световното изложение през 1964, но оттогава е изоставен и в момента има различни усилия и идеи в какво да се превърне”, казва г-ца Чуралска, която е доволна, че на изложбата на Четири проекта на годишното събрание на Института на американските архитекти в Ню Джърси получили положителни отговори за техните проекти и специално за павилиона.

Цвети тръгва след американската си мечта през 2006-а, когато завършва МГ „Константин Величков” в Пазарджик. От две години е играч в сферата на проектирането, всеки град и щат има свои „кодове“ на строене, които трябва да се спазят, а Чуралска е горда, че дори колеги с богат опит се вслушват в нейните идеи.

„Бях абсолютно убедена още в 10-ти клас, че искам да следвам в Америка. Завърших полувисше с отличие в Мидланд Колидж в Мидланд, Тексас.

Спечелих най-голямата стипендия в света след номинация - $30,000 на година за бакалавърска степен за всеки университет и $50,000 за магистратура

След това се преместих в Тексаския технически университет, където завърших с отличие Бакалавърска степен по архитектура и втора специалност „Бизнес”. Във втората ми година ме избраха за най-добър архитектурен студент от общо 950 студенти.

След Тексас престижните университети искали Цветелина, но тя избрала Принстън заради по-малката програма, отличното образование и иновативността и завършила магистратура по архитектура и градска политика през 2014 г. (междувременно като възпитаник на Мидланд Колидж нейният дизайн за навес на линейки на факултета за медсестри бил одобрен и реализиран от настоятелството). Отново била на пълна стипендия.

В Принстън е спечелила над 30 награди и стипендии в академичната си и професионална кариера

„В България си мислех да уча международни отношения, защото това беше пътят да изляза навън. Винаги съм имала артистичния талант и точните науки ми се отдаваха, но архитектурата не ми беше опция преди 10 години. В Тексас първо мислех да се занимавам с компютри, но след това осъзнах, че искам да съм най-добрата в нещо. Майка ми е много добра художничка, а от страната на баща ми имаме инженери и затова архитектурата беше естествен път. Архитектурата ме научи как да бъда търпелива - нещо, което ми липсваше в България. Научих се да не бъда повърхностен човек, което беше черта, която също носех отпреди. Обичам да създавам неща. Непрекъснато имам идеи в главата си, само част от тях съм осъществила. Обичам да се трудя и това е моят стимул за деня. В Америка имах шанса да открия лимита на физическата и ментална сила на моето тяло. Видях къде са моите слабости и сили и се опитах да се подобрявам всеки един ден. Тук всеки се старае да бъде по-уникален и непрекъснато да се усъвършенства”, обяснява Цвети.

След завършването се преместила в близкия Ню Йорк (той е на 50 минути от нейната алма матер). Имала над 16 предложения за работа - от малки и средни фирми до едни от най-големите архитектурни и инженерни компании в Америка. „Реших да приема работа за 212box.

Те са основният архитект на всички магазини на големия дизайнер Кристиан Лоботин.

Работих върху проектирането на три Лоботин-магазина

във Ванкувър (Канада), Маями (Флорида) и първия магазин в Корея. Също така проектирах и по-голяма част от 8-ия етаж на „Астория” - нов жилищен комплекс в Хюстън, чиято цел е да привлече богати чужденци в Тексас, като им предостави начин да пребивават постоянно тук. Работих и по малки проекти като офис на фонд, новите офиси на 212box на 1 Уолстрийт Плаца, апартамент в знаменития квартал Уестсайд, Ню Йорк… Работих за 212box за една година, но

усетих, че високата мода и дизайн не са за мен

Моят шеф беше доста богат и беше известен в модните среди, а колегите ми също искаха да имат късче от тази слава. Осъзнах, че имам по-голяма цел от лудите партита в най-луксозните ресторанти и клубове в Манхатън. Бих искала да помогна на човечеството, като се доближа до повече хора от различни класи, а не само до най-богатите. Когато много американци чуят за кого съм работила, мислят, че съм постигнала много. Но мен лъскавите и модни неща не ме привличат. Ако мога да построя повече жилища на достъпни цени за по-голяма част от населението, за мен ще бъде по-голямо щастие. Това съм аз. В този момент се обадих на Боб Хилиър, който ми беше преподавател в Принстън по архитектурен бизнес.

Той ми предложи да стана негово протеже - чест, която много малко бивши негови студенти получават

Боб Хилиър е един от най-успешните архитекти в Америка. Роден е през 1937-а, но има повече енергия и желание за живот от всеки друг човек. Ходи на фитнес всяка вечер и няма намерение да се предава. Боб е роден в Канада, но се мести в Ню Джърси като малък. Завършва архитектура в Принстън и е Президент на випуска. Основава собствена компания през далечната 1966 година, когато е на 30 години. Освен успешен бизнесмен, той има принос и за развитието на обучението по архитектура. Като студент на Жан Лабатут и Букминстър Фулър е получил най-доброто образование от тези водещи фигури. През 1981-а

неговата вече корпорация става деветата най-голяма в Америка

През 1989 е избран за Предприемач на годината в щата Ню Джърси, а през 1991 е избран за Архитект на годината за 3-ти пореден път. Боб е бил специален гост на много американски президенти, както и на кралица Елизабет в Англия. Построил е над 3000 сгради и има над 300 награди (една от сградите е на американското училище в София), а „Ню Йорк Таймс” го нарича Лицето на Принстън. През 2007-ма година продава Хилиър (Hillier Architecture) на RMJM (една от най-големите британски архитектурни и проектантски фирми) и с това се превръща в четвъртата най-голяма архитектурна компания в света. Вместо да си отдъхне, Боб и съпругата му Барбара основават Студио „Хилиър” в Принстън, което се занимава с архитектура, дизайн, недвижими имоти и предприемачество. Те купуват стар хангар и го превръщат в модерен офис. Сега аз работя там” - пояснява Цвети. Преди да отиде при професор Хилиър, работила два месеца за архитектурната фирма,

която построила най-високата вертикална ферма в света,

но не успяла да работи за следващия етап, който се отложил за няколко месеца.

„Изключително съм горда, че съм протеже на Боб и имам шанса да работя за него. Неговият неспирен дух и енергия ми дават мотивация да продължавам да се трудя и да не спирам да мечтая. Нивото на професионализъм в офиса е ненадминато. В нашата компания има около 20 човека архитектурен персонал, но всеки един от нас има огромна отговорност и задачи. В един момент имаме повече от 20 проекта наведнъж.

Вярно е, че съм единственото момиче в екипа от дизайнери и проектанти,

но това е нормално за моята професия. Всички ме третират много добре и както казват, аз съм голям мотиватор и ентусиаст, който ще даде всичко от себе си, за да убием конкуренцията и да сме първенци. Може би ще стана модел за подражание на повече малки момичета, които биха искали да се занимават с по-мъжки професии и да покажат, че и жените могат да бъдат много силни и дори по-добри от своите мъже-колеги”.

В Студио „Хилиър” Цвети има пръст в доста интересни проекти. Един от тях е училище Lawrenceville School -

петото най-престижно частно училище в САЩ

Намира се в Лоуръснвил, Ню Джърси. Обучението започва от $45,000 на година и е по-скъпо дори от мнозинството университети. Студио „Хилиър” е един от архитектите и проектантите на повечето от сградите тук.

„Боб Хилиър и неговата дъщеря са бивши възпитаници и това помага нашият офис да печели повечето проекти. Миналата година ни наеха да проектираме нова сграда за точни науки и математика, която да се свърже с друга сграда. В тази сграда няма нищо по-специално с изключение на огромния оберлихт, за да влиза слънчева светлина. Моята задача бе да помисля как да я свържем по-близко с нейното предназначение. Аз проектирах всички подове и врати - подовете имат различни математически геометрични фигури, а вратите например имат водорасли, ако са за кабинет по биология, известни географски места, ако са по география, т.н.

Участвах и като модел за фотосесия тук

Имахме професионален фотограф в този ден, но беше забранено да снимаме ученици, затова моята шефка помоли мен и по-малкия ми колега да бъдем моделите - все едно сме гимназисти. Целият процес беше много забавен и бърз и трябваше да разговаряме за училищни теми. Гимназията не е модерна, а е малко консервативна. Опитахме се да бъдем в синхрон с различните околни сгради. Кампусът на това училище е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед, който е и проектантът на Сентрал парк в Ню Йорк. Като геометрична форма, сградата има форма на правоъгълник, който е разделен на две части чрез оберлихта. В това училище вече имат специална сграда само за математика и науки - лукс, който МГ-то в Пазарджик го нямаше. Кампусът на това училище прилича на кампуса на малък колеж и целта е да подготви гимназисти за предстоящия им студентски живот”.

Цвети прави и дизайна за стени и подове на известни хотели, или знаците за болница, но

освен с архитектура, тя отговаря и за маркетинга на компанията,

а с неин колега са проектирали и уебстраницата на фирмата (studiohillier.com), на която най-голямото предизвикателство било как да се представи сегашният фирмен образ на някогашният гигант с над 1000 души персонал.

„За повече от година аз се развих много повече, отколкото ако бях в голяма компания. Има прекия достъп да разбера какво се влага в един успешен бизнес и как да се поддържа високо ниво постоянно. Сега на дневен ред е Проект на Департамент за икономическо развитие на Ню Джърси.

„На един колега и мен ни се възложи задачата да изготвим предложение за изграждането на нови сгради за щата Ню Джърси - Здравеопазване/Земеделие и Данъчна сграда в щатската столица Трентън. Ню Джърси е 11-ти по население (около 9 милиона) и 47-ми по площ (около 20,000 кв. км). За по малко от седмица моят колега и аз изготвихме документ, който се изисква от този департамент и успяхме да разберем какво ще ни трябва, за да получим този договор от щата. Събрахме екип от 7 други консултанти и подконсултанти - предимно различни инженерни компании. Много малко фирми могат да го получат този проект и се надяваме ние да бъдем избраната. В миналото сме построили много сгради за щата и много частни сгради тук, така че шансовете ни са много добри.

Проектът е на стойност от $80 милиона долара

и ще бъде добра финансова награда за нашата компания. Добрата новина е, че ако не го получим, сме допринесли за рекламата на Студио „Хилиър” и можем по-лесно да подпишем други бъдещи договори. В момента строителният бизнес е в подем и съм удивена от факта колко много се строи, колко много годни сгради се рушат и колко екстри се добавят. В Америка непрекъснато има стремеж за подобрение във всяко едно отношение”, уверява момичето. И си спомня за всекидневието в Ню Йорк, когато работела в компанията на 11-тия етаж на сграда, разположена срещу Световния Търговски Център. На ден преминавали минимум 50 000 души и много повече автомобили. „Ню Йорк е страхотен град с огромна култура, но още не съм готова да живея там постоянно, въпреки че е световната столица на дизайна и новите идеи. За момента се опитвам да се концентрирам върху собствените си цели и Принстън ми предлага тази възможност. Той е един от най-добрите малки градове за живеене в Америка, само на 40 мили от Ню Йорк и Филаделфия, тоест на по-малко от час до тях. Но ще се върна в Ню Йорк или пък ще се преместя във Вашингтон, който много ми харесва, защото е по на юг и е по-чист. Не подценявам възможността да се върна в любимия за мен щат Тексас или да опитам Калифорния за по-дълго”.

Цветелина се готви за прием за магистратура по бизнес администрация, работи здравата, но следи и предизборните битки. Когато живяла 6 години в Тексас, се оказало, че

нейното американско семейство познава Джордж Буш лично

„Аз съм поддръжник на малко правителство, което да дава свобода на хората и намаляване на бюрокрацията. Не обичам Европа много, защото според мен хората там не могат да достигнат пълния потенциал от излишните закони. Тексас беше мястото, което ме накара да вярвам в себе си, да достигам звездите и да повярвам, че в живота няма граници. Постигнах много за по-малък период от време в САЩ, отколкото за целия ми живот в България. Обичам Америка и вярвам, че това наистина е страната на неограничените възможности, НО само, ако се трудиш. Това, което Демократическата партия дава, е пари и помощи на мързеливите, разпределение на богатството, приемане на имигранти и т.н. Вярно е, че образованието тук е скъпо, но ако човек има воля, всичко може да постигне. В сравнение с Европа, където има повече висшисти от свободните работни места, в Америка винаги се търсят кадри. Фен съм на консервативната партия на САЩ и затова бих гласувала за републиканския кандидат за президент. Моят шеф е правил няколко проекта за г-н Тръмп и може да потвърди всичко казано за него да момента. Тръмп не е най-добрият кандидат на републиканците, но е по-добрата алтернатива за президент. Моля се и за доброто бъдеще на България, но в България всички се тревожат прекалено много. Когато спреш да се тревожиш и се концентрираш върху целите си, тогава човек се мести стъпка по стъпка в правилната посока. Животът тук ме научи как да се справям с всичко, което стои пред мен. Мотото на град Мидланд, Тексас е „Небето е границата” и аз вярвам в това”.

Тодор ГРОЗДЕВ