Понеделник, 18 Юни 2018











Последни новини

Неби Бозов: Честит...

Скъпи съграждани, жители на общината! Поздравявам Ви най-сърдечно с днешния мюсюлмански...

Първолаци написаха първата...

ВЕЛИНГРАД. На 31 май малките ученици от първи „в” клас...

Областният съвет за...

    Под председателството на областния управител на Пазарджик Стефан Мирев се...

Отиде си д-р...

ПАЗАРДЖИК. След боледуване днес е починал д-р Емил Тричков, дългогодишен...

Тази вечер „Приятели”-те...

ПАЗАРДЖИК. Тази вечер, от 19 часа, любителите-актьори от Младежки театър...

Какво да правим...

Всяка година в края на лятото се разразяват гръмотевични бури...

Очаква се до...

във водата от водоизточниците „Легоринец” и „Суха лъка”. Водоподаването от...

Цял месец Бирен...

Бир Фест, Бир понг и различни банди забавляват между мачовете ПАЗАРДЖИК....

«
»

София Ашикян, оперетна актриса: Живея със спомена за Царицата на чардаша и Хубавата Елена

Сряда, 14 Март 2018 14:32

ПАЗАРДЖИК. Вчера, навръх Осми март, оперетната певица София Ашикян навърши 75 години. Празникът й бе отбелязан в тесен кръг с най-близките на сърцето й родственици, колеги и приятели. Рожденичката си пожела здраве и живот, да се радва на хората, които обича и които я обичат.

Ден преди празника наша репортерка разговаря с оперетната певица София Ашикян.

- София, пазарджишката публика те помни като солистка в оперетния театър Маестро Георги Атанасов. Как започна певческата ти кариера?

- От малка обичам да пея. Бях на три години, когато за първи път изпях песента “Чер арапин бял кон язди”. Сцената се оказа маса на сватбарско тържество в родното ми Огняново. Помня, че баща ми Кирил бе горд от изпълнението и знаеше, че ще стана певица. Участвах в училищния театър и в празнични музикални сценки. На 14 години започнах да посещавам курсове по теория и история на музиката, солфеж и пеене в музикалното училище в Пловдив, при педагожките Елена Вапцарова и г-жа Димитриевна. Но в музикалното училище тогава приемаха ученици, навършили 16 години, и не можех да уча там.

Затова постъпих в търговската гимназия в София, ходех и на балет. Но след две години се отказах, за да посещавам петгодишните курсове по пеене в Пловдив. После в Пазарджик завърших вечерна гимназия. Разминах се с Консерваторията, но не съжалявам. Защото нямаше да съм това, което станах - любима оперетна актриса тук.

- Как се озова в пазарджишкия музикален театър?

- През 1959-а, бях 17-годишна, участвах в балетния състав на стария театър, пеех и в хора. След пет години се явих на конкурс и ме приеха в драматично-музикалния театър като щатна хористка, но формацията просъществува само няколко месеца. През 1965-а бе създаден самодеен музикален театър с изяви първо в читалище “Виделина”, а след това - в бившия Профсъюзен дом. В оперетните постановки играхме с Борис Драмчев, Богдан Гочев, Христо Зъзрев и Ганка Узунова, вече като щатни солисти. Диригент на симфоничния оркестър бе Груйо Гердаников. Коста Райнов от Музикалния театър в столицата постави оперетата “Българи от старо време”. След прослушване ме одобри за ролята на циганката. Бях на 21 години и първото ми изпълнение предизвика фурор сред публиката. С ролята на циганката гастролирах в Музикалния театър, а тогавашният директор Виктор Райчев ме назначи в трупата на театъра. Той ми каза, че съм достойна заместничка на голямата Мими Балканска.

Кариерата ми обаче продължи в Пазарджик - върнах се заради голямата ми любов Саркис Ашикян, музикант в симфоничния оркестър.

- Как тръгнаха музикалните изяви в пазарджишкия музикален театър?

- Щастлива съм, че се преборих с най-голямата роля в оперетното изкуство - “Хубавата Елена” на Офенбах. Бях на 26 години - млада и неопитна певица, без сериозни роли дотогава. Но успях да зарадвам публиката. За 40 години на сцената изиграх80 роли. В някои от постановките се превъплъщавах в два и три образа. В “Българи от старо време” бях циганката и баба Дона, в “Имало едно време” - майката и врачката.

- Какво ти даваше сцената?

- На нея живях истински, тя беше моят живот. Вълнувах се заедно с героините си, с колегите, раздадох се докрай на любимата си публика. Няма по-голямо щастие от това да се изживееш на сцената като царица, кралица, графиня, майка, баба, циганка и какви ли не още образи. Не е лесно оперетното изкуство - съчетаване на театрално изкуство, пеене, танц, музика в едно. С любов си спомням великолепните си партньори на сцената - Драмчев, Гочев, Зъзрев, Георги Кадийски, които напуснаха този свят. Помня с преклонение и големите артисти, гостували на пазарджишка сцена - Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Видин Даскалов, както и актьора Васил Михайлов в “Службогонци”, режисьорите Петър Щърбанов Коста Биков, проф.Пламен Марков и други. Взех част от таланта им, учих се да следвам успехите им. И получих признанието на Мими Балканска при гастрола ми с циганката в оперетата “Българи от старо време”. Примата на музикалния театър ми изпрати кошница цветя с картичка, на която пишеше “Браво, Вие надминахте играта на Тинка Краева!”.

- Как живееш сега без Царицата на чардаша и Хубавата Елена?

- Не ги забравям Спомените, особено вечер, ми топлят душата. Непрекъснато си тананикам мелодии от партиите на различни мои героини. Това правя и когато от 15 години майсторя кифли - за мен то също е изкуство. “Аз бях нявга майсторка на чардаш и гуляй, а сега съм майсторка на кифли с мармалад”. Колко тъжно е това, уви, тъжно е нали?

- Родена си на хубав празник - Осми март. Какво си пожела на този ден?

- На себе си и на всички хора - здраве и живот. Повече весели и щастливи дни. Благодаря на сина си Гаро, на брат си - големият специалист по конен спорт Никола Димитров, за помощта и обичта му към мен. Радвам се на внучето Саркис и на живота. На празника се чукнахме за здраве и си спомнихме за доброто старо време. До следващия рожден ден, дай, Боже!

Пенка МИХАЙЛОВА








Времето

18.7°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 79%
Вятър: С-И / 3.7 kmh
Вторник

17°C/27°C
Сряда

16°C/29°C
Четвъртък

16°C/29°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop