Събота, 19 Януари 2019





Времето

1.1°C

Пазарджик

Значителна Облачност
Влажност: 74%
Вятър: Северен / 1.9 kmh
Неделя

1°C/7°C
Понеделник

3°C/10°C
Вторник

4°C/6°C
Сряда

3°C/9°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Церовските дервиши с отличия

Церовските дервиши с...

СИМИТЛИ. С приз “Най-добре представила се гост-група” - второ място,...

Преди 141 години пещерци посрещат освободителите

Преди 141 години...

Утре, 19 януари, жителите на града ще отбележат 141-та годишнина...

Радиловци почетоха героите и Освобождението

Радиловци почетоха героите...

Днес от 10.30 часа при войнишкия паметник край параклиса “Св.Атанасий”...

Изпълнението на 23 проекта променя облика на родопския град

Изпълнението на 23...

ПЕЩЕРА. Одобрени и осъществени проекти по различни програми повишават през...

„Даване име на дете” във Велинград

„Даване име на...

Кметът връчва наградите за Най-добър акушер-гинеколог на България и на...

Ръководството на община Панагюрище ще ориса първото бебе за 2019-а

Ръководството на община...

В Деня на родилната помощ - 21 януари, по традиция...

Ники Учиков: Адмирации! Но да не се псуваме!

Ники Учиков: Адмирации!...

Ето и мнението на друг пазарджишки волейболист, част от отбора...

Стоян Самунев: За такава публика всеки отбор мечтае!

Стоян Самунев: За...

Какво казва за спечелената Купа на България от волейболния „Хебър”...

Грипна ваканция до сряда включително

Грипна ваканция до...

Грипна ваканция бе обявена до 23 януари, сряда, включително. Такова...

Изгоря къща

Изгоря къща

В нощта срещу 16 януари, в 00:39 часа, в Оперативен...

«
»





 

Пазарджичани посрещали руските войски с подаръци и прегръдки

Събота, 12 Януари 2019 16:24
Руините на Големия пазар и влизането на руските войски в Татар Пазарджик Пазарджик, 16 януари 1878 г. Илюстрация на Дик дьо Лонли Руините на Големия пазар и влизането на руските войски в Татар Пазарджик Пазарджик, 16 януари 1878 г. Илюстрация на Дик дьо Лонли

По спомени на Константин Христович

         "...Към края на м. декември 1877 г., когато се очаквало всеки ден идването на „московците”, турските власти почнали насилствено евакуиране на българското население, като го откарали на гарата, уж че ще го изкарат към Цариград с влака, с цел да могат по-лесно да плячкосат и изгорят града, както впоследствие се опитаха да направят, обаче не успеха напълно да сторят това, поради бързото нахлуване на русите в града и стремглавото им напредване към Пловдив, гонейки отстъпващите турски войски по петите им.

Както е вече всекиму известно и мнозина още старци - свидетели разправят, цялото християнско градско население, полуголо и неподготвено за бягство е било насила откарано на гарата и хвърлено на открито на снега, при една страшно студена нощ на 31 декември 1877 г. вечерта, очаквайки да бъде натоварено на влак, който се очаквал всеки миг да пристигне от гара Саранбей (Септември). Към разсъмване, настъпващите откъм София руски войски прекъсват железопътната линия и първите техни разезди - казаци се явяват на гарата пред обезумелите от ужас бежанци, които мислели че това са „черкези”, които са дошли да ги колят. За щастие недоразумението се бърже разсеяло и спасения от вековното робство народ посрещнал с луда радост първите си освободители, прегръщайки и целувайки ръцете, ботушите и шинелите на казаците и стремглаво се втурнали към своя горящ и ограбен град. Голема част обаче от гражданите били избегали из близките села, а мнозина се били изпокрили из къщята си по тавани, зимници, плевни и пр. Отстъпващите в паника разбити турски войски, башибозук и местно турско население към Пловдивското шосе се отдали на разни безчинства, използвайки последните си часове на победители и поробители. Рядко е имало българска къща, която да не е била претършувана и ограбвана и почти една трета от града ни е била напълно опожарена. Най-силно е била пострадала богатата „Варошка чаршия”, която е била почти напълно изгорена и ограбена. Подпалена е била още и дървената част на големия и единствен каменен Маришки мост. Влезлите рано сутринта на „Василовден” (1 януари 1878 г.) първи кавалерийски разезди на генерал Гурко в града ни, спират се пред опожарения Маришки мост без да могат да преминат ледените и буйни води. Насъбралите се тук войски престояват няколко часа, докато бива поправено платното на моста от притеклите се на помощ и с охота наши съграждани, които взели нужните дървени материали от намиращите се наблизо полуизгорели и разграбени дървени складове.... Минали набързо по направения мост и без да се спират из града, руските кавалеристи неуморно потеглили по петите на отстъпващите в паника разнебитени турски войски по Пловдивското поле и Барон-Хиршовата железница...

Посрещайки ги с неописуема радост и богати дарове, набързо завърналото се и изпокрило се до преди няколко само часа българското население, хвърляйки и мачкайки в краката си омразните нему фесове, които до сега беха задължени да носят насилствено и то навсякъде, почнали да преминават без да се спират безбройните руски кавалеристи. Ето че отведнъж отърчават радостни групи деца, носейки вестта, че идвала и откъм Софийското шосе и Чиксалънската улица многобройна руска войска и то все пехотинци. Веднага народът се втурнал като луд към казаните улици, за да посрещне и славните пехотинци, обаче бива спрен за момент от тясната улица пред горящия голем конак - къщата на могъщия управител Али бей Каванозоглу на целата Татар Пазарджишка кааза. Запалена от буйни младежи-чиксалънци, вихрените огнени езици вече доунищожавали омразната Бейска къща, която се намирала на мястото на сегашната протестантска църква, като отвреме-навреме страшни взривове и пукотевици от горящо скрито оръжие разстърсвали целия квартал. Ликуващата тълпа посрещачи, с разни подаръци на ръце, като хляб, сланина, вино с котли, тютюн, сушени плодове, отрупвали прииждащите нескончаеми редици храбри руски пехотинци, на които мало и голямо обсипвали с целувки и прегръдки ръцете, шинелите и победоносното руско оръжие.

И тези войници, без никакъв отдих, минавали и отминавали все към Пловдив, без да се спират в града и без да оставят некои окупационни части, за да осигурят реда и спокойствието на полуизгорения, обаче освободен за нов по-щастлив живот, град Пазарджик..."

Пенка НИКОЛОВА

 

Визитка

Константин Н. Христович (1893-1969) е роден в Пазарджик. Завършва средно образование в Пловдив, учи агрономство във Франция. Пръв уредник на музея при читалище „Виделина” (1935). Повече от 20 години работи за обогатяване фондовете на музейната сбирка, за популяризиране историческото минало на града, извършва археологически, етнографски и исторически проучвания. Негова е заслугата за превръщане домовете на Станислав Доспевски и Константин Величков в къщи-музеи.