Вторник, 16 Октомври 2018





Времето

11°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 74%
Вятър: Западен / 0 kmh
Сряда

10°C/24°C
Четвъртък

9°C/24°C
Петък

10°C/24°C
Събота

9°C/24°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Гошко от СК “Шампион” дублира международно злато

Гошко от СК...

  БУРГАС. Състезателите на СК „Шампион“ се завърнаха с два златни...

Международна научна конференция, посветена на Марин Дринов

Международна научна конференция,...

ПАНАГЮРИЩЕ. На 19 и 20 октомври в Панагюрище, родното място...

НОИ издава удостоверения за профилактика и рехабилитация до 24 октомври

НОИ издава удостоверения...

Скоро Националният осигурителен институт (НОИ) ще прекрати Програмата за профилактика...

Мерят костната плътност в Младежкия дом на 22 октомври

Мерят костната плътност...

ПАЗАРДЖИК. 20 октомври e Световният ден за борба с остеопорозата....

Детско полицейско управление в ОУ “Проф. Иван Батаклиев”

Детско полицейско управление...

ПАЗАРДЖИК. Програмата „Детско полицейско управление“ днес бе открита и в...

Найден Шопов: Така трябва да играе “Хебър”!

Найден Шопов: Така...

Така трябва да играе „Хебър”! Със самочувствие, креативност и идея...

Здравко Лазаров: Заслужено паднахме

Здравко Лазаров: Заслужено...

Бившият футболист на „Хебър” и настоящ треньор на „Вихрен” (Сандански)...

Ники Митов: Имаме още много работа

Ники Митов: Имаме...

  Имаме още много работа, заяви след мача треньорът на „Хебър”...

Вальо Михов донесе късмет на “Хебър”

Вальо Михов донесе...

  Валентин Михов донесе късмет на „Хебър” в трудната му победа...

Никола Гюлеметов: Дадох си сърцето и душата за културизма!

Никола Гюлеметов: Дадох...

Следващата ми цел е да отворя най-модерния фитнес и да...

«
»





Пещерката Марина Гогова: Бях командир на 12 мъже, наричаха ме "маме"

Четвъртък, 26 Юли 2018 19:32
Марина Гоговa Марина Гоговa

 

Марина Гогова е родена през 1980-а в Пещера. Завършва специалностите български и руски език във филиала на Пловдивския университет в Смолян, където живее със семейството си от 18 години.

Отрано се отказва от учителството и става професионален войник. От 2007-а служи в 101-и Алпийски батальон, командир е на алпийско поделение в рота, съставена от мъже професионалисти и едно момиче.

38-годишната Марина се радва на 17-годишната си дъщеря Християна, която учи в езиковата гимназия в Смолян, и на 11-годишния си син Стойчо.


Вчера, след тържественото посрещане в поделението след завръщането от мисия в Афганистан и церемонията по предаването на повереното оръжейно снаряжение, младши сержант Марина Гогова се прибра в родната Пещера, където гостува на сестра си Ваня Кирякова. Двете заедно ще се порадват на песните и танците на регионалния събор на народното творчество в летовище “Свети Константин”.

Въпреки натоварения ден, преди да тръгне за Пещера, Марина Гогова отдели време да отговори на въпроси на наша репортерка.

- Младши сержант Гогова, как решихте да участвате в задгранична мисия в Афганистан - сочено за най-опасното място? Страхувахте ли се от неизвестното?

- Меракът ми да съм част от мисия е от мига, в който започнах да служа в армията през 2007-а като професионален войник. Мечтата ми се сбъдна, като се има предвид, че малко жени имат шанса да изживеят 179 дни на истинско предизвикателство. Мисията бе от 26 януари до 23 юли с участието на 157 воини, сред които и 11 жени.

Не крия, че имах своите притеснения, но в никакъв случай не изпитвах страх. Държеше ме тръпката, че мога да съм част от всички, психически и физически подготвена да си върша задълженията. Без да знам къде отивам и какво ме очаква. Над всичко надделя волята да покажа поведение на жена - професионален войник. И успях. За Афганистан чувах страшни разкази, но мисията ни се оказа късметлийска. Не нарядите, а носталгията по родината и особено по децата ми Християна и Стойчо силно ме натъжаваше. Финансовата стойност на мисията също не е за пренебрегвани.

- По какви качества определят кой е годен за мисия в чужбина?

- На първо място е подготовката - да действаш в реално време като войник. Важна е психическата устойчивост - какво се казва - всичко е в главата. И физическата издръжливост. Едно от условията е да си безупречен стрелец с всякакъв вид оръжие. При нужда да защитиш колегата, да си готов да стреляш във всяко нещо.

- Как минаваше един ден в мисията?

- Необичайно бързо, ангажирани в непрекъснати наряди в базата при температура 47-50 градуса. Изпълнявах длъжността командир на отделение от 12 мъже. Охранявахме КПП - пропускателният режим към летище Кандахар и вътрешния периметър на базата. Шофирах огромна бойна машина М-АТВ. При зареждане с гориво на бензиностанцията събирах учудени мъжки погледи. Защото неочаквано от мощната машина слиза крехка жена. И много ми се радваха.

- Мъжката част как посрещна своя командир?

- В началото скептично настроени към жена, която да ги ръководи. Но бързо усетиха замаха на това, което правя. Управлявах с такт - строго и справедливо, по-често со кротце и со благо. Харесаха ме и ме слушаха. Наричаха ме моята мама и се обръщаха към мен с “маме”. Споделяха радостите и тревогите си, без да се притесняват. Иначе стриктно спазваха йерархията. За всичко им благодаря.

- Има ли случай, за който не искате да си спомняте?

- За радост - не. Талибаните се бяха кротнали. Изстреляните ракети срещу базата бяха по-малко от тези при други мисии. Нямаше екстремни ситуации и слава Богу. Всички наричахме мисията късметлийска. Завърнахме се живи и здрави и продължаваме да служим в армията.

Успешно изпълнените от мен задачи като командир на отделение бяха високо оценени. Медал за постигнати високи резултати ми бе връчен от американците - наши коалиционни партньори. Днес (вчера, б.а.) в поделението в Смолян началникът на отбраната ген.Андрей Боцев ме награди с грамота и медал за участие в мисията. Благодаря им.

- Готова ли сте за друга мисия зад граница?

- Категорично да. Готова съм да бъда част от същия екип или с нови хора. Предизвикателствата ме правят по-силна.

- На мисията липсваха ли Ви любимите хобита?

- Много. Съжалих, че не взех нужното, за да избродирам шестнайстия си гоблен. Затова пък от мисията донесох мои картини - пейзажи. Подарила съм два гоблена, останалите красят жилището ми в Смолян. Продължавам да ги шия. Пропуснах и шампионати по ски, но със сигурност ще наваксам по снежните писти в Европа. С радост ще участвам и във всички театрални прояви, организирани сред военните.

- Какво Ви очаква оттук насетне?

- Днес (вчера, б.а.) заминавам в родната Пещера да се порадвам на близките си хора. С децата си Християна и Стойчо ще отдъхнем във вилата в курорта “Свети Константин”. Щастлива съм, че там ще имам възможност да се насладя на песни, танци и свирни от богатото ни фолклорно наследство. Няма по-скъпо от родното място и близките хора, особено когато си далеч от тях…

Пенка МИХАЙЛОВА

Последно променена в Петък, 27 Юли 2018 14:21