Петък, 16 Ноември 2018





Времето

9.6°C

Пазарджик

Значителна Облачност
Влажност: 61%
Вятър: Ю-ЮИ / 4.5 kmh
Събота

1°C/6°C
Неделя

1°C/6°C
Понеделник

-2°C/7°C
Вторник

3°C/7°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

Плашат отровителите на кучета с полиция и камери

Плашат отровителите на...

ПАЗАРДЖИК. Стопани на кучета се заканиха да сезират полицията и...

Зам.-министър Лозана Василева се срещна с местни стопани

Зам.-министър Лозана Василева...

Помощ за мобилни мандри заинтригува присъстващите фермери ПАЗАРДЖИК. Тази седмица Областната...

Протести в Пазарджик и Панагюрище

Протести в Пазарджик...

ПАЗАРДЖИК. И тази неделя недоволни от високите от високите цени...

Влайков иска възобновяване на делото, не ще в затвора

Влайков иска възобновяване...

Възобновяване на делото, по което бе осъден и вкаран в...

В две училища тестваха програма за разпознаване на домашното насилие

В две училища...

При нас повечето жертвите на домашното насилие са жени от...

Наши футболисти излизат на световното по Футбол 5 в ЮАР

Наши футболисти излизат...

 Данчо Милиев и Спас Милушев са част от националната селекция   КЕЙПТАУН....

Феновете на “Хебър” се събират преди мача с перничани

Феновете на “Хебър”...

ПАЗАРДЖИК. Феновете на ФК „Хебър 1918” се събират утре преди...

Кметът Белишки освободи заместника си

Кметът Белишки освободи...

ПАНАГЮРИЩЕ. Георги Павлов вече не е заместник-кмет на общината, съобщиха...

Демократите:  Бойко Борисов - вреден за държавата

Демократите: Бойко...

  ПАЗАРДЖИК. Правителството на Бойко Борисов се разпада. Управлява сам с...

Полицейският бюлетин за деня

Полицейският бюлетин за...

Неправоспособен водач катастрофира, след като се опита да избегне полицейска...

«
»




Телескопи на Атолука “хванаха” Луната и Марс 62 пъти по-близо

Петък, 27 Юли 2018 19:39

 

Пещерски учен организира сбирката под звездното небе, а негов колега, проследил неутриното, донесе мощните уреди

ПЕЩЕРА-РАВНОГОР-АТОЛУКА. Астро сбирка под звездите събра на едно място непознати хора, които за нула време се обединиха и опияниха от магията на звездното небе. Организира я пещерският астрономически клуб „Кор Кароли”, а това е първата такава след близо 3-годишна пауза. Иначе лошото време се оправи като по поръчка и на звездното нощно небе нямаше и помен от облаче, видя на място репортер на „Знаме”. Специално за събитието мощни 20-сантиметрови телескопи осигури Милен Минев от неформалната Частна астрономическа обсерватория „Минев”. Скъпите уреди без проблем „хванаха” небесните обекти и ги доближиха 62 пъти към Земята. Всъщност телескопите бяха повечко, защото ентусиастите от „звездния кръжок” не останаха по-назад и донесоха наличната си оптическа техника. Така след като всичко това беше монтирано на избраното място, остана само да дойдат военните по сигнал на разтревожени овчари, че българи са осъществили близка среща от трети вид с небесни гости. Или поне така се шегуваха любителите на астрономията, приклекнали зад телескопите на хълма в студената нощ (термометрите показваха изненадващите за юли 12 градуса по Целзий). Самият Милен Минев обаче не е любител. Той е колега на пещерския научен работник в Националната обсерватория в Рожен Митко Чуралски. Миналата година Милен и негови колеги от проекта MAGIC,

участвали в едно от най-големите съвременни научни открития като проследили неутриното

В момента Минев кара докторантура по „Астрономия и астрофизика” към  Катедра „Астрономия” в СУ.

„От известно време насам в катедрата развиваме и популяризаторска дейност - заедно с други колеги участваме и организираме най-различни астрономически събития в София и страната като представяме лекции и демонстрационни наблюдения, казва Милен. Аз най-често участвам със собствена техника, тъй като телескопите на катедрата са по-големи и не са „мобилни” (единият се намира в Студентската астрономическа обсерватория Плана и неговото предназначение е само за обучение и научни изследвания). Идването ми в Пещера беше по идея на Митко и изцяло организирано от него. Иначе Частна астрономическа обсерватория „Минев” не е официално регистрирана. „Основах” ЧАО през 2015 г., когато

осъзнах че имам повече техника от някои народни обсерватории в страната

Оттогава преминах и към научни наблюдения с моите телескопи (предимно на променливи звезди). Даже в бакалавърската ми дипломна работа от 2015 г. имам собствени наблюдения и там за първи път се споменава за ЧАО Минев пред обществото. Оттогава винаги като наблюдаваме някъде с приятели, си казваме че гледаме от ЧАО „Минев”, смее се Милен. От 2016 г. той е оператор на телескопите MAGIC (два 17-метрови телескопа), предназначени за детектиране на Черенково лъчение. „Чрез тях наблюдаваме астрофизични източници на високоенергетични гама-лъчи.

Телескопите са разположени в обсерваторията Roque de los Muchachos, на остров Ла Палма,

Канарски острови. Всяка година давам по едномесечно дежурство там. Това е част от задълженията на всеки на екип работещ по проекта MAGIC. Екипът, представляващ България в проекта, е от ИЯИЯЕ (Инстритут за Ядрени Изследвания и Ядрена Енергетика) към БАН. На предното ми дежурство през 2017г. имах удоволствието да участвам е едно доста вълнуващо наблюдение. Миналата година на 22 септември е регистрирано високоенерийно неутрино от неутринната обсерватория IceCube, разположена на южния полюс. Веднага е изпратен сигнал към орбитлания сателит за гама-наблюдения Fermi с  приблизителни координати на вероятната посока на неутриното. Той засича необичайна висока активност от блазара ТXS 0506+056.

Изпратена е телеграма до всички наземни обсерватории

Има три обсерватории за високоенергетични гама-наблюдения – MAGIC, HESS, VERITAS. Най-добри резултати се постигат с наблюденията от MAGIC и въобще за първи път този обект е регистриран във високоенерегтични гама-лъчи. Според теоретичните модели за излъчване на високоенергийно неутрино от активни галактични ядра (блазари, квзари, и др.), то трябва да е съпроводено и с излъчване на високоенергийни гама-лъчи. И имено наблюденията с MAGIC потвърждават източника на неутриното.

За първи път се наблюдава високоенергийно неутрино, идващо извън нашата галактика

Това е началото на един нов метод за изучаване на Вселената - неутринна астрономия”, пояснява астрофизикът.

Милен и колегите му в продължение на седмица наблюдавали неутринния блазар и проследили промяната в интензитета на високоенергетичните гама-лъчи...

Физикът и оператор в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен” Митко Чуралски пък и сега бе в дъното на астросъбитието. Той самият благодари на Събин Заимов, астро любител от Пещера, който му помогнал най-много в организацията на събитието. Събин пък е неформален зам.-ръководител на „Кор Кароли”.

Сега Чуралски бе поканил хора от Пещера, Брацигово, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, София… За наблюдателна площадка имаше три алтернативни места,

които обаче се пазеха в строга тайна до последно

И след като стана ясно, че небето ще „се отвори” от облаците, няколко часа преди срещата посветените получиха точните координати на локацията. В случая това се оказа естествена хълмиста площадка между Равногор и Атолука. На нея още през деня бе разпъната палатка-хималайка, над която се вееше гордо големият български трибагреник. Сега обаче беше вечер и знамето повече се чуваше, отколкото се виждаше. Вятърът разлюляваше и пламъчето във фенера, окачен на палатката, когато точно в 22 часа телескопите влязоха в обръщение, и първата цел, разбира се, беше Луната. Малко по-зелена в окуляра, но 62 пъти по-близо, с ясно различими кратери в кратерите… Докато траеше „прилуняването”,

току над главите на сбирката премина международната космическа станция

със шестимата земляни на борда. Блестеше ярко, все едно не се намираше на 320 километра от телескопите и групата от двайсетина ентусиасти. Това си беше късмет, защото никое от останалите 15 преминавания на станцията около земята за денонощие нямаше да мине толкова близо над Равногор. „Когато минава толкова близо, някои хора могат да я вземат за НЛО”, казва Митко. И е прав, защото станцията мина доста по-бързо от сателит над главите ни. Все пак развива средна скорост около 28 хиляди км/ч. След по-малко от два часа МКС ще мине отново, но вече ще изглежда доста по-високо… Вечерницата Венера отдавна се бе скрила зад хребета, Юпитер дърпаше на запад естествения спътник на Земята, а вече Марс беше обект на наблюдение, докато Чуралски обясняваше на чакащите ред за телескопа нагледно къде е Антарес, червената звезда-свръхгигант в съзвездието Скорпион и антипод на Марс (Арес), съдържаща гръцката представка „анти” в името си и намираща се „само” на 600 светлинни години от Слънчевата система,

сочеше с мощен лъч на прожектора-показалка Митко право в звездата

Показалката не пропусна да обходи съзвездията Малката мечка, Стрелец, Везни… Разбира се, Ловджийски кучета, чиято най-ярка звезда се казва Кор Кароли (Сърцето на Карл, т.е. на английския крал Чарлз I, екзекутиран по време на Английската революция) и е дала името си на пещерския астро клуб. И докато присъстващите се чудят защо съзвездията в Северното небесно полукълбо носят имена на герои и красавици от гръцката митология, в Южното небе - на мореплавателски уреди или части от кораби (като Компас, Корабни платна и Кърма), огледалото на телескопите се насочва към други звезди и мъглявини. Няма как да не почувстваме гордост при забележката колко сме работни българите, защото усърдно сме именували по селскостопански де що видим съзвездие.

Митко Чуралски е идеалният лектор. Той управлява 2-метровия телескоп в Рожен чрез извършване на редица високотехнологични процеси и помага при изпълняване на наблюдателната програма на телескопа, се случва да развежда посетителите-туристи в НАО „Рожен” като им води беседи за обсерваторията, посвещава ги в най-интересните наблюдения и отговаря на техните въпроси. Сега е същото. Скоро обаче усмивките помръкват, защото не идва редът на мъглявината Андромеда - докато върви разговор за предстоящия след 5 милиарда години сблъсък на вървящите една към друга галактики Андромеда и Млечния път, и как ще се отрази това (най-малко) на нощното небе за наблюдения, в нощното небе за наблюдения през юли 2018 година,

влажността стига критична точка

А това си е катаклизъм, макар и не толкова глобален. За простото око звездите пак си светят ярко, но телескопите са чувствителни. Неслучайно сутрешната мъгла е често срещано явление на Равногор. Влажността обаче играе лоша шега и на наблюденията в обсерватория „Рожен”, обясняват Митко и Милен. Понякога те трябва да чакат и по 6 часа след прекъсване на нощно наблюдение. Но нерядко и не дочакват подобряване на условията. „Звездоманите” на хълма между Атолука и Равногор също чакат, макар полунощ да е превалила отдавна. Разговорите не секват, а международната космическа станция скоро ще мине за трети път над главите на присъстващите, за да гони 6470 дни откакто е обитавана. Приказката долу пък върви за

очакването на предстоящите на 27 юли небесни явления

Как те ще са достатъчно атрактивни и без телескопи и ще могат да се виждат от всяка точка на Пазарджишка област и България. Как най-дългото от 100 години насам лунно затъмнение ще започне в днешния петък точно в 21:24 часа, когато Луната навлиза в сянката на Земята, и ще може да се наблюдава до 01:19 часа. Уду максималната фаза ще бъде в 23:21 часа, а Луната ще бъде скрита в сянката и ще излъчва слаб кървавочервен оттенък. Как по същото време ще видим и т. нар. Велико противостояние на Марс спрямо Слънцето. И как това се случва веднъж на 15 години, а Червената планета

ще се вижда като алена звезда и ще се вижда 10 пъти по-ярка от обикновено, макар да се намира на 57,6 млн. км от Земята. За останалото трябваше да се постараят метеоролозите.

Тодор ГРОЗДЕВ