Събота, 17 Ноември 2018





Времето

3.2°C

Пазарджик

Значителна Облачност
Влажност: 72%
Вятър: Източен / 3.7 kmh
Неделя

2°C/6°C
Понеделник

-1°C/8°C
Вторник

3°C/8°C
Сряда

3°C/14°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Най-новото

“Колорадо-АВС” е инвеститор на годината

“Колорадо-АВС” е инвеститор...

ПЛОВДИВ. Пазарджишката фирма за производство на мебели „Колорадо-АВС” получи наградата...

Първолаци дадоха урок по толерантност

Първолаци дадоха урок...

Мило тържество изнесоха първокласници от начално училище „Васил Левски” в...

Панихида в памет на загиналите по пътищата в Пещера

Панихида в памет...

В началото на заседанието зам.-областният управител Петър Белчев акцентира върху...

Отбелязваме Световния ден за възпоменание на жертвите от катастрофи

Отбелязваме Световния ден...

Отбелязваме Световния ден за възпоменание на жертвите от пътно-транспортни произшествия,...

Специализирано обучение по приемна грижа в понеделник и вторник

Специализирано обучение по...

ПАЗАРДЖИК. В периода от 19 ноември до 20 ноември, в...

Китайска делегация търси възможности за инвестиции

Китайска делегация търси...

ПАЗАРДЖИК. Вчера на посещение в областния град пристигна делегация от...

Почетният знак на БЧК за кмета Тодор Попов

Почетният знак на...

В Световния ден на добротата, от БЧК-Пазарджик връчиха на кмета...

Плашат отровителите на кучета с полиция и камери

Плашат отровителите на...

ПАЗАРДЖИК. Стопани на кучета се заканиха да сезират полицията и...

Зам.-министър Лозана Василева се срещна с местни стопани

Зам.-министър Лозана Василева...

Помощ за мобилни мандри заинтригува присъстващите фермери ПАЗАРДЖИК. Тази седмица Областната...

Протести в Пазарджик и Панагюрище

Протести в Пазарджик...

ПАЗАРДЖИК. И тази неделя недоволни от високите от високите цени...

«
»




Оглозгана България

Вторник, 06 Ноември 2018 14:21
Оглозгана България Фотограф: Васил Гърков
Улица за никъде - хем я има, хем я няма

Обитателите й живеят главно със спомени, но пък тишината е много красива



Само на 20 минути от Пазарджик можеш да попаднеш в друго измерение, където времето е спряло. Да вървиш през борова гора и да влезеш в киното, а преди това да се почерпиш една студена боза в сладкарницата или да пуснеш тото фиш. Да тръгнеш по павираната улица и да слезеш на най-големия плаж в региона, да поседнеш на масичките в каменните ниши,  и да съзерцаваш специално насипания от Черноморието пясък и басейна с олимпийски размери. Наблизо трака дърводелската работилница, чува се глъчка от административното управление, лабораторията и минно-спасителната служба, а заради потока от автомобили някои улици са с метални заграждения… Всичко това се води улица „Обект Елшица”.

Но тази улица е много интересно място.



Не съществува в кадастъра, но я има на документите за самоличност и на всички административни документи,

издавани при нужда на двадесетината й обитатели. Заради такова разминаване статутът на тези документи е малко висящ… Няма я улицата, а някои от обитателите й даже не знаят какво й е името. Иначе под нея земята е извън регулация и се води нива, макар собствениците да плащат данък сгради и такса смет. Те имат и нотариални актове, но се страхуват да не бъдат изгонени някой ден от тях. Защото сградите не съществуват, поне в архивите на министерството на икономиката. Но не само сградите и името ги няма. Няма ги и хората – над 2500 души са работили в рудника. Затова киното отдавна е изтърбушено, паважът от улицата и прилежащите алеи е откраднат, а гората е избуяла върху всичко.



Котелното под столовата е нарязано за скрап, тринайсетте жилищни блока за работниците вече са седем, а в тези, които не са само основи, тук-таме вечер свети по някой прозорец. От рекултивацията и времето днес плажът е джунгла, в която блика отровно зелена вода с цялата Менделеева таблица. Загражденията за автомобили и многобройните улични лампи са изрязани, но въпреки това по буренясалата улица не минават даже пешеходци. Даже и крадците са понамалили темпото, макар че

в последните седмици са разбити няколко гаражи


Наскоро е изкъртена и едната врата на минно-спасителната служба, която е до жилищните сгради, но също не е осветена.

Земята е собственост на обявеното в ликвидация „Панагюрски мини” ЕАД. Държавното дружество също като улицата и сградите хем го има, хем го няма. Още от 1992-а то попадна в списъка на неефективните обекти, подлежащи на закриване и техническа ликвидация или консервация на производствени мощности. През 98-а започна подготовката за ликвидацията, която бе направена така, че показа как активите на държавата могат да минат в ръцете на частници за жълти стотинки, а самата държава да стои в позиция „хем ни има, хем ни няма”. Така в началото на 99-а ръководството на мините регистрира своя частна фирма – „Елшица 99” АД, а това дружество стана собственик на част от активите на „Панагюрски мини” и срещу заплащане започна да изземва дейността на държавното. Впоследствие прокуратурата разследва борда на директорите заради данни за ощетяване на държавата с над 1 милион лева.

„Това място се обезлюди още от 2000-та година, когато се наводниха галериите и закриха мината

И откакто се опразни, започнаха да крадат тухли, павета, дограма, тръби, кабели, всичко, което може да се свие, разказват елшичани. Крадяха посред бял ден. Идва някой и спокойно си реже оградата, или удря с чука и товари на каруцата колкото тухли му трябват. Ей в онези останки от сграда имаше 15-тонни метални колела. Един дойде с моторна резачка, пригодена за флекс и ги отряза, а те падаха долу със силни трясъци, разказват местните хора. Не искат да пишем имената им, защото ги е страх. С половин уста някои от тях искат по-засилено полицейско присъствие и повече улично осветление, искат да се оправи и пътят за Калугерово,

където са най-близките банкомат, аптека и бензиностанция



Бензиностанцията в Елшица отдавна е само спомен. Пътят е по-натоварен от другите, защото по него идват и работниците в сегашното предприятие „Майнинг инвест”, и хора, пътуващи към магистралата, без да се броят местните, които се налага да ходят за елементарни нужди в Калугерово. На месец по няколко пъти упътваме заблудили се шофьори, защото няма табелки.

„От 2007-а този път не е пипнат, а от другата страна на върха община Лесичово направи техния по европрограми. Мисля, че община Панагюрище може да се мери с лесичовци, но все още чакаме да оправят дупките и изгърбавените участъци (някъде липсват и павета, а другаде хлътванията са доста сериозни на павирания участък, б.р.). През зимата директорът на фабриката Бойко Пенин отпуска безвъзмездно фадромата, за да почистят пътя”, казва Борислав Лазаров.

По същия този път, алармират еколози, камиони извозват натрошени камъни от рудника и ги продават на строителни фирми, а камъните съдържат руди, които не са стабилни, и след време те започват да отделят тежки метали, които се просмукват в почвата.

„Това е така”, съгласява се Лазаров. „Тук ни тровят, но искаме и подобряване на инфраструктурата. Само три лампи не стигат. Ето тази дълга редица гаражи например е тъмна, а само за последните седмици са разбити три от тях. Наистина са празни, но крадците проверяват”, казва Борислав Лазаров, който

от собствен джоб платил около 700 лева за геодезическо заснемане на блоковете


„Водим се нива осма категория. Не е ясно дали документите за сградите са изчезнали и кога е станало това, но по документи нивата е гола. Искам да закупя земята под моя блок, а от министерството на икономиката уклончиво отговарят, че това е невъзможно на този етап. Аз искам да я закупя, не само, за да мога да си я оградя и да си я пазя, а защото искам за тази земя някой да носи отговорност. Защото сега от министерството ме насочват към ликвидатора (настоящ ликвидатор е Иван Маринов, а според последния отчет на дружеството за 2017-а, годишният разход за заплати на ликвидаторката Нина Постолова е 13 хиляди лева, бел. ред.), ликвидаторът казва, че това не е негова работа и в крайна сметка топката се тупа, а в „Панагюрски мини” ЕАД стоят

трима души на хранилка без да правят нищо

Една жена 18 години подготвя документите на предприятието за предаване в архива, а другите двама нищо не правят. Но държавата ни е такава, че плаща на хора, които нищо не работят, а собствените си имоти остава да се рушат. Затова поисках писмено да ми продадат земята, за която не могат да се грижат. Отговорът бе, че все още не са окомплектовали документите за собственост”, казва Лазаров.

Негови съседи поясняват, че неотдавна са разбити и два други гаража, в които обаче имало авточасти. Собственикът им, мъж от Пазарджик, хванал на място крадците.

Баба и дядо се грижат за… общежитие


Баба Иванка и дядо Кубрат са от Пазарджик и временно са тук от 10 години”. Синът ни Георги купи това общежитие. То е известно като „Бекярското”. Караше частна линия и искаше да си купи малко апартаментче в съседна кооперация, но тогава надойдоха хора от Пловдив и изкупиха всичко. Оттогава не сме им видели очите, а апартаментите стоят празни. И той първо нямаше хабер да купува общежитието. Ако не го поддържаме, ще стане като другите сгради. Батак”, казва баба Иванка, а до нея дядо Кубрат кима и се усмихва, защото е глух след като се разболял от грип. Баба Иванка е прекарала инсулт. И тя е засмяна като вижда екипа на „Знаме”.

„Тук е спокойно инак. Много тихо. Вижте каква тишина

Мина времето, когато ден и нощ копаха желязо и къртеха без да се спрат. Сега гаражите са празни, а в апартаментите има много стара покъщнина, която едва ли ще свърши работа на някого, или няма нищо. В общежитието живеем само с дядото, вечер подпираме вратата. Не ни е страх, само малко от бежанци. Имаме и пазач”, посочва към кучето Розка жената. Добри съседи или синът им носят хляб, те са се запасили с храна, фризерът е пълен. Гледат домати и 50 кокошки, имат и бройлери, и яйца. Нямат си дружинка. Понякога обаче Бекярското общежитие се пълни с живот и глъчка като в добрите стари времена. На Гергьовден идва синът с весела компания и стоят и по два, и по три дни. Много добре си спомнят това време съседи на семейството.

Като 84-годишният дядо, който е тук още от 1961-а

Или младежът, ходил в рухналата детска градина-бивш обущарски цех и взимал книги от изоставената библиотека с красивата орнаментирана фасада.

„При нас не са постъпвали сигнали за престъпни посегателства. Ако е имало взломяване на гаражи, никой не ни е уведомил. То там и няма какво да се вземе”, каза пред „Знаме” кметът Митко Кочев.



Той е на мнение, че макар да няма в кадастъра улица „Обект Елшица”, тя е добре осветена, извозването на контейнерите за смет два пъти месечно е достатъчно, а полицейското присъствие обезпечава сигурността на живущите тук. Същевременно кметът се ядосва, че хулигани пак са разрушили преградата на съблекалните на стадиона, а кравар за пореден път е пуснал животните да пасат и без това оскъдната трева. За да обезпечат мача в последния домакински кръг на „миньорите” от „Б” ОФГ Север – срещу „Светкавица” (Синитово), завършил 0:2, домакините час и половина чистели кравешки лайна от терена.

„Футболният ни клуб „Миньор” е единственият в областта, който не е прекъсвал съществуванието си


през последните 70 години под това име. Дал съм ключове на всички за съблекалнята да ползват обособеното за фитнес помещение, но въпреки това пробиват неведнъж и стената, а сега счупиха и стъкло”, казва той. Според него живеещите в района на минното управление, нямат основание за оплаквания, а всичко е дело на Лазаров, който е пуснал над сто жалби в общината и в кметството. „Искам чрез жалби да спася живота на селото. А кмета и кварталния съм ги дал на Комисията за защита от дискриминация, защото тенденциозно ми наложиха глоба, както и на прокуратурата за лъжесвидетелство („Знаме” писа за този случай, б.р.)”, казва пък Лазаров. Факт е, че има негови съседи, които са на мнение, че „момчето има право”. В момента селото наброява 649 жители по настоящ адрес. Елшичани чакат подновяването на амортизирания водопровод и подмяната на старите тръби ф80 с ПВЦ-тръби с диаметър ф150. Кметът казва, че досега са усвоени 57 хиляди лева, но работата по подмяната на 870-метровата улица „Георги Димитров” ще продължи и през следващата година, но когато приключи, ще се сложи край на мътилката, която тече от чешмите след всеки дъжд. „Ако не бе моята инициатива, нямаше да се стигне до тази подмяна”, казва Лазаров. „Това са глупости, аз съм го заложил като искане още през 2015-а за три години напред, както е редно”, опонира кметът. Има триене между двете страни. Дали и кога енергията ще бъде оползотворена целесъобразно, предстои да видим.


Тодор ГРОЗДЕВ 


Последно променена в Вторник, 06 Ноември 2018 15:06