Сряда, 21 Февруари 2018

Последни новини

“Гейзерът в Сапарева...

Снимката "Гейзерът в Сапарева баня" на пазарджишкия фотограф Никола Колев...

До 31 март...

До края на март операторите, които заустват отпадъчните си води...

Страстта към хазарта...

ПАЗАРДЖИК. Страстта към хазарта е издънила обирджиите на пазарджишкото казино...

Отново национален литературен...

ПЕЩЕРА. Общинската библиотека при читалище “Развитие-1873” организира национален литературен конкурс...

Волейболистите ни паднаха...

ПАЗАРДЖИК. Коравият тим на „Добруджа” очаквано победи волейболистите на „Хебър”...

Почетоха паметта на...

ПАЗАРДЖИК. Панихида по повод 105-годишнината от падналите при Булаир бе...

Треньор номер едно...

До миналата година рекорд на Анна Георгиева бе непоклатим ПАЗАРДЖИК. Днес...

Сладки медали за...

  ПАЗАРДЖИК. Тази година цели четирима са отличниците в гражданската и...

«
»

 

Легендата Спас Натов: Искам с всички сили да помогна на Пазарджик!

Четвъртък, 30 Ноември 2017 17:24
Спас Натов Спас Натов

Баскетболът е много добра и доходоносна професия

Трябва да подготвяме децата да са готови за конкуренцията, която идва от колежанското NCAA в САЩ

ПАЗАРДЖИК. През седмицата баскетболът бе представен като един от спортните приоритети на общината, а същевременно главният треньор на БК „Хебър” Спас Натов и председателят на Управителния съвет Атанас Качаков поканиха цялата общественост на баскетболен празник, който е с амбицията да се превърне в традиция. От 18 часа днес в зала „Васил Левски” всички възрастови групи на клуба (от 12 до 16 години) ще направят демонстрации, а забавления и изненади очакват публиката. Председателят Качаков съобщи, че вече са направени необходимите постъпки за създаването и на паралелка в Спортното училище, която трябва ще започне да приема деца от следващата учебна година.

Спас Натов няма нужда от представяне. Дал изключително много на ЦСКА, „Славия”, „Черно море” и националния отбор, а в младежките си години и на родния „Хебър”. Разговаряме със Спас Натов, а и преди, и след интервюто, той ни кани на днешния Ден на баскетбола. Задочно кани и всички вас.

- Г-н Натов, определят Ви като един от най-интелигентните центрове в баскетбола, а сега работите за каузата за превръщането на Пазарджик в баскетболен център. Колко трудно е това?

- Трудността идва най-вече от това, че трудно достигаме до децата в Пазарджик. За мен е много важно още от малки децата да спортуват, защото това е особено важно в съвременното технологизирано общество. За мен е важно да им дадем шанс да спортуват. Аз гледам на нещата като даване на шанс. А ако спортът е баскетбол - аз ще бъда суперщастлив.

- Има ли училища, където няма даже баскетболни кошове?

- Има училища, които нямат салони. Има училища с пет баскетболни коша, които стоят в един ъгъл. Но се надявам да променим това.

- Кажете повече за екипа в баскетболен клуб „Хебър”.

- Чисто баскетболно, аз съм главен треньор, заедно с Мардирос Ашикян и Вангел Илиев. Засега сме тримата, които ще работим с децата. Надявам се догодина или по-догодина да намерим още един треньор. Защо да не бъде и кадър на клуба. Ето, Вангел е на 21 години, изключително млад, много се надяваме да поеме по пътя на треньорството, който не е лесен. Но трябва да му предоставим добри условия и обучение.

- Вие сте легенда в баскетбола, а във Варна Ви обожават. Оставката Ви изненада дори самата клубна управа. Тогава само загатнахте причината, за да напуснете клуб, който е сред топтимовете на Националната баскетболна лига… Те и след това неведнъж декларираха, че вратите на „Черно море Тича” са винаги отворени за Вас.

- За Варна изобщо не искам да коментирам. На тях мога да им пожелая успех. Оставих там много приятели, много деца. Надявам се да вървят само напред, да продължат това, което е останало от г-н Варчев (легендарният треньор Симеон Варчев, б.р.). Но реших да си тръгна, 5-6 месеца стоях без работа, а Стоян Шантов бе първият, който ми се обади. От 30 години не бях идвал в Пазарджик и сега съм щастлив тук. Цялото ми внимание е насочено към Пазарджик и изгарям от желание да обучавам деца. Нещата тръгнаха бавно, но сега кандидатите започнаха да идват направо на вълни. Всеки божи ден има ново дете, което влиза в залата с грейнало лице. И аз съм доволен. Децата ни за много кратко време станаха над 100.

- Клубът се радва на спонсорска подкрепа, но е важно и партньорството с общината, а Вие го постигнахте.

- За мен партньорството с общината е задължително. Децата на нашия град са грижа на всички ни. За мъжкия спорт е съвсем друго нещо. Там трябва да има и по-големи спонсори - да се надяваме, че и това ще се случи. Големи благодарности към общината, защото откликнаха!

- Преди малко споменахте Симеон Варчев. Именно под негово ръководство в Пазарджик през 1988-а националният отбор с Ваше участие победи големия отбор на Югославия. Публиката в нашия град обича баскетбола, нали?

- Да, аз бях тогава доста млад, но записах участие в този мач. Няколко години в Пазарджик се провеждаха мачове на националния отбор. Тук победихме Югославия, победихме и Гърция, която бе действащ европейски шампион.

- Тях ги бихме през следващата 1989-а

- Точно така. Нашият град има невероятни спомени от националния отбор.

- Разкажете за Вашите първи стъпки в Пазарджик. При Сава Костурков ли започнахте?

- Тренирах при Сава Костурков, но първият ми треньор беше Милчо Бангеев. Те двамата дълги години бяха стълбовете на баскетбола в Пазарджик. След тях Стоян Шантов и Мардо Ашикян продължиха делото. Надявам се и нашето треньорско тяло да бъде толкова успешно, колкото беше тяхното. За мое съжаление Стоян Шантов сега не иска да бъде действащ треньор. Но със сигурност остава близко до баскетбола и до нашия клуб, защото той е баскетболен човек. Много често се чуваме и се виждаме с него.

- Догодина навършвате 50-годишен юбилей. За това време имате удивителна визитка. Само като състезател сте с 6 титли и 8 купи на България. Бяхте гръбнака на националния отбор с участията на европейско и в последните почти 20 години сте причината Варна да е в елита на баскетбола. Имате ли някакъв по-специален мач?

- Не съм се замислял по въпроса. Не ми е идвало наум да тегля някаква черта и да правя равносметка. Но детските ми години тук, както и юношеските и младежките в Пазарджик бяха невероятни. Ние бяхме цял един отбор, който и до ден днешен сме заедно. С децата, с които израствах, сега работим и те ми помагат. След това пък най-хубавите ми години минаха в ЦСКА. Мисля, че те бяха и най-силните ми години с особено запомнящи се мачове. Най-приятно ми беше, когато с националния отбор победихме в Пазарджик и Югославия. Незабравими мачове и за мен, и за нашия град. Залата беше пълна. Спомням си например мача с Гърция, извън залата тогава останаха много повече хора, отколкото бяха вътре. Имаше и много гърци, дошли да подкрепят отбора си, който предната година стана европейски шампион - с Янакис, с Галис... Аз имах по-малко игрово време, защото може би бях най-малкият. Победихме Югославия на Дражан Петрович… Не знам скоро дали ще имаме такива успехи. Невероятни спомени имам и с националния отбор и двете европейски първенства…

- Осмото място на европейското в Италия през 1991-а е най-голямото ни постижение след промените.

- Да. Де факто това беше последното европейско с осем отбора. След това схемата се промени и на следващото бяха 16, за да стигнем до 24 и повече отбори. Но баскетболът се развива стремглаво и ние трябва да сме част от това развитие. Изключително се засили качеството на Евробаскет, след като системата стана частна и финансирането нарасна. За съжаление у нас все още баскетболът на тв екрана се изчерпва с някои мачове оттам и два часа NBA по една телевизия. А в Сърбия например има осем тв канала, които предават баскетболни първенства.

- Според Вас далече ли е времето, когато ще печелим медали от престижни форуми, както преди 1989-а?

- Това стремглаво развитие предполага огромна конкуренция. Като имаме предвид факт, че зад Океана всяка година излизат 10 хиляди готови баскетболисти, завършили университети, обиграни в тази „месомелачка”, Колежанското първенство NCAA, и търсещи отбори. Ние трябва да подготвяме нашите деца да са готови за тази конкуренция. Последните ми наблюдения са, че в България все повече подготвени треньори работят с децата. Проблемът ни е отколешен - нашите деца не виждат в баскетбола професия. Това е огромен проблем. Родителите и децата предпочитат те да учат нещо, вместо да играят баскетбол. Наша грижа трябва да е да обясним, че в момента баскетболът е много добра и доходоносна професия. Дори и на ниво Национална баскетболна лига в България.

- Имаме примери за успели българи в най-престижните чужди първенства, включително и в NBA. Но какво значи „доходоносна” у нас? В цифри?

- Много пъти повтарям, че всички трябва да знаят колко пари получава един баскетболист. Но клубовете предпочитат това да се пази в тайна. И родителите не знаят, че в баскетбола можеш да получаваш 5000 лева заплата. Или 3000 лева. Което си е много добра заплата за България. Както и 2000 лева. Трябва да се знае колко получават нашите звезди. Колко получават нашите национални състезатели. Защото в крайна сметка това е професия. Ние обучаваме децата някой от тях един да стане професионалист.

- А таланти определено има.

- Да, например лидерът на ЦСКА и национал при кадетите Кръстан Кръстанов е кадър на „Хебър”. Има повече от 10 момчета, които играят в софийски клубове, а едно има от тази година във Варна. Говорим за деца, родени от 1996 до 2000 г., излезли от нашия клуб, които сега играят на доста добро ниво.

- Като Стоичков и Вие сте легендарна осмица. Какво нещо е славата?

- Славата е преходно нещо. Всичко се показва на терена. В случая при нас - на паркета.

- Преди време казахте, че ако не сте във Варна, няма да сте треньор на мъжки отбор. Това обаче може да се промени, нали?

- След като съм казал това, ще трябва да преосмисля думите си, ако Пазарджик има свой представителен отбор, каквито са плановете ни. Пазарджик си ми е родният град и искам с всички сили да помогна на нашите деца и на клуба. Нашият край ражда изключителни таланти за спорт. Някога половината национални баскетболен и волейболен отбори бяха от Пазарджик или региона.

- Преди дни бихме Исландия по пътя към световното в Китай догодина. Какви са перспективите за мачовете с Чехия и Финландия.

- Сигурен съм, че ще прескочим тази група, но след това става много по-сложно в другата група. И ще ни трябва малко късмет. Но нашият отбор под ръководството на Любо Минчев се промени изключително. Ние играем баскетбол. Ние сме отбор, който даже надскача себе си в определени мачове.

- Вие бягате от интервюта и от публичността. Кажете малко повече за себе си. Какво обичате да правите през свободното време. Имате ли свободно време?

- Свободно време имах около 4 месеца, когато бях без работа. Сега моето удоволствие и моята работа са едно и също. Ако залата е пълна с деца, удоволствието е пълно. Остава да ги научим да играят баскетбол.

Тодор ГРОЗДЕВ

Времето

4.3°C

Пазарджик

Облачно
Влажност: 92%
Вятър: Ю-И / 0 kmh
Петък

3°C/6°C
Събота

1°C/6°C
Неделя

-3°C/4°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop

Експресни обяви