Сряда, 22 Август 2018





Последни новини

275 000 коли...

Всички, които имат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания...

Щангистът Ален си...

  ПЕЩЕРА. Шампионът по вдигане на тежести Ален Садарзански отскоро се...

Коктейл с кмета...

  Нима ще ядем хайвер от белуга албинос, шегуват се бизнесмени ВЕЛИНГРАД....

Шампионът Адов стана...

  Вицесветовният шампион по силов трибой Борислав Адов тренира с двойно...

Пещерци вкупом помогнаха...

  Това е само една от няколкото щастливи развръзки за кратко...

298 ученици ще...

  В 14 села в общината няма училища ПАЗАРДЖИК. На сесията си...

Зам.-министър награди наша...

  СОФИЯ. На официална церемония в сряда зам.-министърът на културата Румен...

Телескопи на Атолука...

  Пещерски учен организира сбирката под звездното небе, а негов колега,...

«
»
 

Катастрофа ме спря за първото ми републиканско

Вторник, 05 Юни 2018 13:46

Културистът Ангел Данчев:

 

Надявам се община Пазарджик да ме включи сред номинираните за топ 10, казва абсолютният балкански шампион

В предишния брой писахме, че пазарджишкият културист Ангел Данчев спечели не само балканската титла в кат. до 180 см в Турну Северин, а и купата за абсолютен балкански шампион в трите категории на класическия културизъм. Шампионът разказа подробности за състезанието в северната ни съседка.

- Ангеле, поздравления! Такъв успех не сме имали. Тежко ли беше състезанието?

- Благодаря! Не само състезанието. Доста тежко беше и пътуването до Румъния, защото пътувах обезводнен. Федерацията не организира транспорт, нито поема разходите за международни състезания. Карах до Козлодуй 3 часа и половина, там останах у един приятел, за да отдъхна. На другия ден изминах още 3 часа и половина. Преди състезанието треньорът ми Мартин Русанов ни забра мен и още двама състезатели. Пренощувах, защото исках да се презастраховам, че ще си вляза в категорията до 180 см. Защото при обезводняване прешлените слягат и ставаш по-нисък. И ако слегнеш с един сантиметър, трябва да си с един килограм по-лек. На самото състезание в Румъния очаквах да мина по-трудно кантара, но този път без проблем влязох в категорията. Самото състезание се проточи извън графика, в който бе планувано. Очаквах да започна в 16 часа и след един час да е свършила надпреварата в категорията. Само че излязох за първи път около 18,30… Бяхме 12 човека в категорията, а аз спечелих. На финала бях със състезатели от Румъния и Сърбия. В битката за абсолютната титла пък бяхме румънец и двама българи. Момчето, което спечели в категория над 180 см беше в уникално добра кондиция и на практика спорът за абсолютната купа беше български (Мартин Харалампиев, б.р.).

- Спечелил си съдите с формата си.

- И с това, но направих огромно впечатление на публиката и с начина, по който позирам. Обикновено имаме свободно съчетание, което се изпълнява в продължение на 1 минута под музикален съпровод. Всеки позира различно, но при мен ми идва отвътре да се слея с музиката. В случая аз си избрах I Don't Wanna Miss a Thing - парчето на „Аеросмит” от саундтрака към филма „Армагедон”. Просто чувствах, че тази песен е за този момент. Самото съчетание бях посветил на жена ми Илияна. В момента, в който чух песента, й го казах. Тя много ми помагаше, мотивираше ме и бе неотлъчно до мен на състезанието. Не спираше да повтаря, че и двете титли са наши. Винаги е постоянно до мен и мога да разчитам на нея във всичко. Никак не е лесно да живееш с културист - тоя човек постоянно е на някакви режими, времето му е разграфено и съвсем малка част от него е посветена на семейството. Защото нямам спонсори и ми се налага да работя повече от обичайното. И когато започнах да позирам, видях как не само българите в публиката ме подкрепят, а и немалко чужденци, включително и съдии. Бяха трогнати от начина, по който изпълних съчетанието. В битката за абсолютната титла нещата надделяха в моя полза, защото доста бях отработвал малки фини детайли по тялото, които при класическия културизъм имат голямо значение и ми донесоха ценни точки.

- Но си абсолютен балкански шампион.

- Да. Ще рече, че от тези 13 отбора, които се явяват на това балканско, няма кой да ме победи. Получих много поздравления от цяла България, хората ми се радваха. Щастлив съм, че съм първият в Пазарджик, постигнал толкова висок успех в класическия културизъм. Да, имали сме успехи като тези на Петко Гайтанджиев, на Стоил Стоилов…, но те са културизъм, а не класически културизъм.

- Би ли пояснил на читателите ни каква е разликата?

- При класическия културизъм има не само килограми, а и височина, докато в културизма може да си висок 150 см, важното е да си с определено тегло, за се вместиш в категорията, която е през 10 кг. Докато при класическия културизъм в моята категория например трябва да съм до 82 кг, защото формулата за нея е ръстът (в случая 176) минус 100 плюс 6. Това е тънкостта. Ние не сме напомпани, размерите при нас са по-малки. При нас трябва да си толкова добър и да преразпределиш мускулната маса в тялото, че да изглеждаш симетричен и да има синхрон без да е нарушена симетрията. При нас например, ако краката ти са развити, трябва да вземеш мускулна маса оттам и да я преместиш в горната част на тялото. А това си е изкуство. Иска и знания за биохимията на тялото, храненето, типа тренировки… Това прави нашата категория може би най-сложната. Смея да твърдя, че класическият културизъм е по-красивата част на нашия спорт. Ние целогодишно сме с по-чиста мускулна маса и не можем да си позволим да сме пухкави извън сезона.

- Културизмът е скъп спорт…

- Така е. На мен ми отнема около 2000 лева месечно за подготовка за състезание, а тя продължава 5 месеца, а може и 6, ако става дума за международна изява. Нямаш ли спонсор зад гърба си, просто не става.

- Какво работиш, за да си помагаш?

- Занимавам се с подготовка на състезатели, също така съм и персонален треньор. Мнозина бъркат това с фитнес инструктор, но не е така. Инструкторът може да ти покаже основни работи и да следи да не се контузиш, но не може да изготвя хранителни режими, не познава ендокринологията, не може да реши някакъв проблем на тялото, дори физически. Инструктор можеш да станеш за две седмици, а за другото се искат години наблюдения и практика.

- Откога ходиш на състезания?

- На състезания ходя отскоро. Заради липсата на спонсори не ходя на много международни състезания и гледам да се явявам на балканските първенства. Професионално състезателно се занимавам от 5 години. Започнах на шега през 2013-а в друга категория - за плажни тела. Класирах се след световния шампион и след шампиона на „Арнолд Класик” при аматьорите. После спрях за две години, защото имах лични ангажименти, а и нямах възможност да се състезавам по чисто финансови причини. Мина време и жена ми каза: „Ти си имаш една мечта. Защо не си я сбъднеш?” И започнах отново. Направих т.нар. основен период, избрах нова категория и класическия културизъм. Краката ми бяха добре развити и реших да не ги крия. Защото при плажните тела излизаш по бермуди. Започнах да се готвя, но най-големият куриоз бе, че през 2016-а, по пътя за състезанието към Пловдив, движението бе спряно заради катастрофа в началото на града. И когато пристигнах, изпуснах състезанието. А бях абсолютно готов. Бях минал кантара предишния ден… Но въпреки отишлия на вятъра труд, не се отказах. Това бяха натрупани знания и опит. И това ме изстреля доста бързо за успехите в следващите две години. Някои състезатели и за 20 години не могат да ги направят. Миналата година след като спечелих квалификацията за националния отбор на турнира в Пловдив отидох на балканско първенство в Чачак, Сърбия, на което ме класираха втори. Видях си пропуските във формата и работих цяла година, за да я подобря и през 2018-а излязох на държавното да си защитя титлата… Не само че си затвърдих успеха, а станах и абсолютен шампион на юбилейния турнир „Пловдив”. Месец по-късно беше балканското първенство.

- А откога тренираш?

- От 15 години, ако включа и любителските. Но професионалните тренировки са доста усилени, направо спартански. Доста е трудно, особено в месеците преди състезание. Защото сутрин ставаш, всеки път на гладно, тренираш силово, после продължаваш с кардио тренировка и така всеки ден без никаква почивка до самото обезводняване. Което също не е леко, защото тогава пък не ядем въглехидрати и силата на организма доста спада, меко казано, неприятно си е. Целта е да махнем и последната мазнина от тялото си, да изкараме максимално добър вид на мускула, когато махнем водната задръжка от организма и заредим с въглехидрати, когато дойде време за сцената.

- Ще ходиш ли на световното в Санта Сузана като златен национал?

- Ами смятам да почина малко. Трябва да търся спонсор и ще го правя през това време. След това ще търся състезания, от които можеш да получиш профи карта и да се състезаваш на най-големите подиуми в САЩ и в Европа. А и когато станеш професионалист, за всяко едно място от първо до шесто получаваш пари. Сега в Румъния имаше премия, но това не е практика. Надявам се от община Пазарджик да забележат успеха ми и да участвам в номинациите за Спортист на годината. Защото аз представям и България, и Пазарджик, на всяко състезание.

Дочо ЧАНЕВ












Времето

26.7°C

Пазарджик

Ясно
Влажност: 60%
Вятър: Западен / 3.2 kmh
Четвъртък

17°C/31°C
Петък

17°C/31°C
Събота

18°C/32°C
KWeather is powered by Kaleidoscoop