Петък, 24 Май 2019





Времето

giweather joomla module










In memoriam: Хероинът е дух, който влиза в теб и те променя

Вторник, 12 Март 2019 15:51
Пред пазарджишки ученици писателката представи книгата си "Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка" Пред пазарджишки ученици писателката представи книгата си "Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка"

 

Интервю с писателката и продуцентка на „Събуди се” Весела Тотева

ПАЗАРДЖИК. На 4 март продуцентката на „Събуди се” Весела Тотева почина внезапно по време на сутрешния си крос. На 3 март е била на работа, преди това не е боледувала. Отиде си на 45 години.

Освен всичко друго, Весела печели личната си битка с дрогата и оттогава помага на другите. С тази цел бе и в Пазарджик през 2017-а. Преди две години представи пред ученици книгата си „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка”.

Ето как отговори на въпросите на „Знаме”:

- Защо участвате в подобни срещи с ученици и млади хора?

- След като написах книгата, започнаха да ме търсят много хора, които имат проблем с наркотиците, включително родители. От различни училища в цялата страна пък получавам покани за участия като това в Пазарджик.

Проблемът е наистина голям. Аз може и да не съм решението, но бих могла да бъда път към някакво решение за много хора. Приех това като своя мисия. Когато се свързват с мен, от много места ме питат: „Какъв е Вашият хонорар?”, а щом чуят, че не взимам хонорар, обикновено остават много изненадани и учудени. Целта ми обаче е, където и да отида, да помагам. Дори да е само на един човек, за мен това е победа.

Много момичета и момчета ме намират във Фейсбук, аз им пиша, после се виждаме. За тях съм един вид лъч надежда, което ме прави изключително щастлива - възприемам ги като свои деца. Аз също съм майка и виждам колко е трудно на родителите да общуват и да разберат децата си. Учителите доста често също са безпомощни.

- Колко дълъг е пътят от "само пробвам" до "пристрастен съм"?

- Много е кратък, за съжаление. Зависи, разбира се, от това какво пробваш, т. е. от вида на наркотиците. Има един американски психолог, който казва, че в началото всяка зависимост започва заради някаква болка. При различните хора тази болка е различна. Трябва обаче да се научим да живеем с болките си, а не да се опитваме да ги тушираме. Защото те са нещо нормално и ще ни съпътстват през целия ни живот. Наркотиците, опиатите и т.н. просто ни карат да забравяме, че нещо ни боли, те не лекуват.

Освен това, когато възнамеряваш да пробваш нещо за първи път, поне научи какво представлява и докъде би могло да те отведе.

- Как се чувства един наркозависим, след като осъзнае, че нещата са се изплъзнали от контрола му?

- Индивидуално е по принцип. Първо много те е срам, след това започва да не ти пука, а накрая изпадаш в безизходица - не виждаш път. Захванеш ли се с тези неща, винаги накрая стигаш дъното.

В книгата си описвам хероина (защото това е моят наркотик) като дух. Важи и за останалите видове дрога. За мен те наистина не са просто прах, хапчета или някакви други вещества. Те са духове, които влизат в нас и ни променят - правят ни неспособни да взимаме сами решенията си, което е много, много страшно.

- Как трябва да се държат близките?

- Разбиращо и прощаващо, колкото и да им е трудно. Когато един човек е зависим, боледува цялото семейство. Просто трябва да приемат, че това е човекът, когото обичат, и че не бива да го изоставят, каквото и да им коства. Трябва да извървят заедно пътя. Зависимите имат огромна нужда от близки хора, както и от много любов. Без тях повечето умират.

- Могат ли семействата на зависимите да водят сами битката с наркотиците или е нужна и помощ от специалист?

- Според мен, макар да живеем във Века на интернет, където човек буквално може да се изгуби в многото информация, това, което може да се намери по темата, не е достатъчно. Често пъти информацията или не е вярна, или не е добре стилизирана. Затова е добре да се търсят специалисти - хора, които искат и наистина могат да помогнат.

- Достатъчно ефективни ли са специализираните заведения, метадоновите програми и т.н.?

- Не. Обаждат ми се родители, чиито деца са минали през няколко лечения - взели са им парите, а нищо не се е случило, чувстват се ограбени. За съжаление, държавата като че ли е абдикирала от проблема, макар той да е наистина огромен. Опасявам се, че губим цяло едно поколение от деца.

- Има ли у нас достатъчно добре подготвени експерти, които да помагат на зависимите?

- Не, липсват нарколози, в това число хора, които да искат да специализират това. Не е достатъчно да си само психиатър, трябва да си нарколог, за да си наясно с нуждите и проблемите, защото е много специфично. Превенцията е най-важното нещо. Трябва да се работи повече в тази посока.

- Кой е най-трудният момент от борбата със зависимостта?

- Всеки ден е труден, не мога да се сетя за нещо лесно. Поне за мен обаче може бе най-трудна бе безизходицата. Да знаеш, че нараняваш близките си и да нямаш сили да спреш да го правиш. Да виждаш, че огорчаваш хората, които те обичат, и да си безпомощен да промениш това.

- След като веднъж човек се е преборил със зависимостта, иска ли му се понякога да се върне обратно към нея? С какво може да се замени?

- На мен лично вече 15 години никога не ми се е искало. Не мога обаче да дам гаранция дали и в бъдеще ще е така. Човек наистина никога не знае. Може да се замени с друг вид зависимост, която обаче е градивна и полезна. Аз спортувам всеки ден. Ходя на силови тренировки вече 7 години и мога да кажа, че съм тотално зависима от спорта и че това е новият ми наркотик.

- На какво ви научи битката с дрогата?

- Да се боря, да не се отказвам, да бъда силна. Научиха ме, че със силата на любовта, волята, вярата можеш да пребориш всичко, дори да е най-страшното нещо.

Мария ДЪБОВА