Събота, 20 Юли 2019





Времето

giweather joomla module










Момче от ВУИ намери майка си след 18 години

Петък, 22 Март 2019 14:52

РАКИТОВО. Предизвикателство е да си настанен във възпитателно училище-интернат, да не поддържаш връзка с майка си, но да решиш да й изпратиш картичка за Осми март. Хасан е настанен във ВУИ „Ангел Узунов” в Ракитово. Той знае, че има родители. Дори при едно дело ги е виждал, но не поддържа връзка с тях. Тази пролет ще навърши 18 години и проявява желание да се свърже с майка си. Чрез Детска педагогическа стая от неговия район успява да намери предполагаем адрес на родителите си, които може вече да не живеят заедно. Класната възпитателка Цветана Добрева му помага да

подготви собственоръчно картички и мартенички за майката и бащата

Момчето изпраща картичките с мартенички и честити на майка си празника, а на баща си - първа пролет. Надеждата да отговори някой от тях след толкова години не е голяма, но Хасан вярва в доброто и решава да чака.

ВУИ „Ангел Узунов” в Ракитово е училище за момчета от 1 до 12 клас. Част от децата идват от центрове за деца от семеен тип (ЦНСТ) от цялата страна. Междувременно 14 момчета от ВУИ - Ракитово приемат предизвикателството, отправено към тях от учителите Свилен Топчиев и Петър Петров, психолога Мариана Пелева и ресурсната учителка Сузана Тронова. Идеята е само за няколко дни да научат стихове за майката и за учителката, за да поздравят за празника Осми март жените от училището и от Клуба на пенсионера в Ракитово. Подготвени са ученическите униформи, вълнението е голямо. В последния момент три от момчетата се отказват от участие в рецитала, защото времето е кратко и не са могли да научат стиховете наизуст. Вероятно тук оказва влияние и фактът, че

част от децата много трудно говорят за майката

Някои нямат майки, други са оставени по домове за деца без родителски грижи. Отказват се Дамян, Митко, Валери. Но останалите 11 продължават и след часовете в петък на Осми март, облечени в ученическите униформи, застават пред публиката от ученици, служители, учители. Думите от хубавите български стихове предизвикват буря в сърцата както на рецитаторите, така и на публиката. Сълзи в очите на учителките и служителките предизвикват изпълненията на Иван, Асен и Денис от VІ клас, Николай и Христо от VІІІ клас, Златин от Х клас. Традиционно добре се представят Теодор и Симеон от Х клас, Махмуд от ХІ клас. Приятна изненада за публиката са Алекс от VІІ клас и Гюлдуван от Х клас.

Веднага след представянето в училището директорът Георги Янушев и учителят Свилен Топчиев съпровождат рецитаторите до Клуба на пенсионера в Ракитово, където повече от петдесетина пенсионери, предимно жени, са се събрали за празнуване. Те вече познават момчетата от ВУИ. Повечето от момчетата не са излизали пред толкова голяма външна публика. А и в помещението на Клуба те са на една ръка разстояние от пенсионерите. Няма дистанция и сцена,

сякаш публика и изпълнители са се смесили

Златин моли да остане там, но да не участва. Обикновено увереният Денис стиска в изпотената длан листчето със стиховете, а Иван почти е скован от напрежение и когато идва неговият ред да рецитира, почти не може да изговори думите.

Жените, а и възрастните мъже, ръкопляскат на момчетата и им говорят като на свои деца и внуци.

Няколко дни след 8-ми март идва поредната изненада. Майката на Хасан се обажда и иска да чуе момчето си. Толкова години са минали, но едва сега намира сили да заговори. Разбрал кой е от другата страна, Хасан най-напред сяда на стол в учителската стая, преди да поеме телефонна. Сигурно стотици пъти си е представял този момент, когато ще чуе гласа на майка си. Оказва се, че там е и малката му сестра, която живее с родителите си. Тя също иска да го чуе.

Не само по Коледа се случват чудеса. Питайте Хасан.

(Зн)