Събота, 20 Юли 2019





Времето

giweather joomla module










Огняновец бил пръв гост на царя в Мадрид, а Борисов му носил кебапчета и бира

Четвъртък, 11 Април 2019 14:29

Навършиха се 22 години от подписването на споразумението за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997-а с прокламираната цел да се запази социалния мир. Оттам бе заложено трасирането на пътя ни към ЕС и НАТО, а преди това социалистите върнаха мандата след провала на Виденов в зимата на протестите през 1997 година. Онези дни продължават да са обвити в мъгла. Един от хората, присъствали на преговорите на СДС с БСП, е Пламен Хайдуков от Огняново. Той е от близките съратници на Илия Минев и е бил зад кулисите на преговорите на БСП с ръководството на СДС по онова време благодарение на приятеля си Евгени Бакърджиев, с когото продължава да поддържа контакти и днес. Хайдуков присъствал на преговорите „на втори план”. Бил и „вторият българин”, посетил Симеон в Мадрид. От втория ред обаче понякога се вижда по-добре, става ясно от разказа му.

За Пламен Евгени не е Валяка, съборил мавзолея на Георги Димитров, а приятел

„Евгени е единственият, който не изневери на принципите си и който не осребри участието си във властта”, казва Хайдуков. „Има строителна фирма и складове в Бургас, миналата година мина през Огняново и си поговорихме. Сега майка му е със счупен таз и се грижи за нея”, казва огняновецът. Той бил сред хората, които чакали над 4 часа да приключи разговорът на Иван Костов с Николай Добрев, преди Костов да гръмне шампанското. Направи се взаимен компромис и за това роля изигра покойният Стефан Савов. Бяхме наясно, че компромис е нужен, за да не пламне гражданска война.

Никой обаче не подозираше, че компромисът включва договорката, че СДС няма да търси отговорност на виновните за кризата

Че няма да търси отговорност на кредитните милионери и на застрахователните групировки, които си препираха парите”, казва Хайдуков. Той добре помни 10 януари 1997-а, когато недоволни граждани, призовани от Конфедерацията на труда „Подкрепа", от сутринта започват да обсаждат Народното събрание и опитват да го запалят. Часове по-късно президентът д-р Желю Желев (неговият мандат изтичаше на 21 януари 1997-а) отказа да даде на БСП доверие за съставяне на ново правителство, с което формално наруши Конституцията. Конфедерацията на труда „Подкрепа" призова към национална политическа стачка и към гражданско неподчинение. Същото стори малко по-късно и ръководството на СДС. Недоволството бе отприщено, след като на 8 януари 1997-а парламентарната група на БСП показа, че иска да продължи мандата си и номинира за премиер Николай Добрев - министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.

„СДС го изяде алчността за власт. Когато съм бил в къщата на бай Илия Минев, всичките лидери на СДС се изреждаха да идват. Например Муравей Радев. Когато по-късно видях Муравей, имаше една ей такава голяма чанта. Като я отвори, беше пълна с пури и той се хвалеше, че всяка струва по 200 лева. Тези хора изолираха лидерите на Дружеството за правата на човека и узурпираха властта.

А бай Илия искаше, като се вземе властта от комунистите, да се прави добре премерена приватизация

На печелившите предприятия да има 50-процентно държавно участие и те да са под международен контрол. Да има смесена икономика. А то какво стана - юруш на вълците в кошарата. Цялото правителство на Филип Димитров се ръководеше от съгражданина ни Стоян Ганев, Бог да го прости. А той си гледаше интереса. За изолацията на бай Илия обаче помогна много и Румяна Узунова от „Свободна Европа”. Дружеството се разрастваше, но то умишлено бе разцепено и с фалшиво пълномощно бе преместена регистрацията му в София. А бай Илия рухна, след като починаха и синът му, и жена му… От 1996-а до 2000-а бе в старческия дом в Пазарджик. Съпругата на Панайот Ляков, тогавашният шеф на СДС, го переше и му носеше домашно приготвено ядене… В началото на 2000-а лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев и тогавашният главен прокурор Иван Татарчев го взеха в София и айде… почина. Грях ми на душата, но си мисля, че май му помогнаха, защото знаеше много и не им беше удобен. Иван Костов като чуеше за Илия Минев, получаваше гърчове”, казва Пламен Хайдуков. Той сам намерил Илия Минев и с течение на времето дисидентът започнал да му се доверява. Давал му написани свои статии, които Хайдуков пращал по свой роднина, шофьор на ТИР, в радио „Свободна Европа” и БиБиСи.

Неговият чичо облякъл президента Желев

И не само него.

„Желю Желев го направи президент Андрей Луканов. Кръглата маса бе една измама, а истинските дисиденти така и не седнаха на закуската при президента на Франция Франсоа Митеран. Малцина знаят, че като СДС дойде на власт, бай Иван Милионера от Синитово ги облече, защото нямаха пари за костюми. Бабата на бай Иван Иванов е сестра на нашия прадядо. Като спечелиха властта хората на Филип, бай Иван отиде в ЦУМ и им накупи костюми. И Желю Желев облече точно преди клетвата”, казва Хайдуков. С бай Иван Милионера имали интересен разговор и преди огняновецът да отиде в Испания на среща с царя в изгнание Симеон Сакскобургготски.

„На 2 януари 1992 година бях в Испания.

Бях вторият българин след Кеворкян, който бе приет от царя

След мен отиде и Доган. Срещата ми я уредиха Тренчев и Стефан Савов. Тържеството бе по повод новата 1992 година и много видни гости от цял свят присъстваха в дома на Симеон, включително президентът на Аржентина Карлос Саул Менем. Преди да отида, с баща ми посетихме офиса на бай Иван Милионера на ул. „Лавеле” в София. „Само ще си изхабиш парите за тая среща в Испания. Симеон е келеме”, каза ми бай Иван. Впечатлението ми от царя беше, че е умен и културен човек, но е нерешителен. И баща му цар Борис е бил такъв. А политиката е тънък занаят. Трябва нюх и да вземаш бързи решения. Двадесет и пет минути говорих с него. Докато бях в Испания, пуснах молба за виза за Аржентина.

По съвет на президента Менем, който ме насърчи и ме покани да ме вземе с неговия самолет

Но родителите ми се възпротивиха. И стана така, че президентът ме чакаше на летището, но аз не отидох…”

Каква е точно истината за 4 февруари 1997 година и предходните събития едва ли някога ще узнаем. Бяха ли наистина толкова масови масовите протести срещу инфлацията, която стигна 300% и дали някой не й „помогна”. Факт е, че един долар се разменяше за 3000 лева, а зърното чудодейно се изпари. Версиите за истината са различни отляво и отдясно, а дори от самото дясно се чуват и сега упреци към Костов за двойствената му позиция още на знаковото заседание на Националния координационен съвет на СДС на 14 януари. Говори се за негови тайни срещи с Николай Добрев на Копитото на Витоша, за две папки, които Добрев и Първанов носят на президента Стоянов - с имена на новото правителство и с оставка, а самият Стоянов твърди, че той е взел героичното решение да не приеме нов червен кабинет, а не Добрев - защото папката била само една - с имената на новото правителство. Мнозина отдясно не му вярват. Хайдуков е от тях.

„Петър Стоянов е от хората, които погребаха СДС и се облагодетелстваха”, казва той.

„Между другото, ходих и при Първанов

През 2006-а изкарах курс за лично оръжие, както и психотест, но от РУП-Пазарджик не искаха да ми дадат разрешително. Началникът тогава се опъна. Защото от село писали политически доноси - а и неформално още ме водеха политически неблагонадежден. Писах на Първанов, приеха ме в президентството, а едно момче ми каза, че не мога да се срещна с него, защото е зает. Но след месец може. И когато отидох, той ме прие. Изслуша ме. „Още ли има полицаи от каменната ера? Отивай и след три дни си вземи разрешителното”, каза. И като отидох, ми дадоха разрешителното, а началникът на районното скоро го махнаха от поста и го преместиха извън Пазарджик”, разказва Хайдуков. Той и близките му и сега не знаят къде са костите на дядо му. „Той е бил сред най-учените хора в селото, завършил Търговската гимназия в Пловдив. Работел във Военното бюро и като бирник. Убили са ги на Луда Яна при Огняново след 9 септември - с брадви, с мотики… На другия ден са взели всичките му дрехи. Убийците бяха живи и се радваха на 40-годишната давност на престъплението си. Ние не искахме да ги осъдим за пари, а да ни кажат къде са костите на убитите. Така и не разбрахме.

И с Бойко Борисов се срещал Пламен Хайдуков

„Работих в неговата фирма „Ипон”. Първо бях на НДК в София, а после в Акумулаторния завод в Пазарджик. Тогава той беше млад и слаб, с дълга коса, с къси гащи. Идваше да види как държим дежурството. Понякога ни оставяше по трийсетина кебапчета с 5-6 хляба и 2-3 галона бира. Викаше „Хапнете, пийнете, дръжте дежурството, момчета. Ама оставете да има и за другата смяна” Добродушен човек”.

"Знаме"