Сряда, 21 Август 2019





Времето

giweather joomla module










Богове, храмове и хора в Родопа планина

Неделя, 21 Юли 2019 11:58

В сборника на Историческия музей

ВЕЛИНГРАД. На 10 юли в Градската художествена галерия официално бе представен сборникът “Родопа планина - земя на богове, хора и храмове” на Историческия музей. Тиражът е 500 тома. Изданието е под редакцията на проф.Мария Шнитер, научен рецензент е проф.Стоянка Кендерова. В редакционната колегия участва и Снежана Велева, директорка на музея, и колежката й Надежда Ангелова.

Сборникът съдържа 46 научни разработки на 54 автори, участвали в Националната конференция през октомври 2016-а, посветена на 200-годишнината от съграждането на храма “Света Троица” в квартал Каменица. Сред авторите са музейни специалисти, представители на академичната гилдия и архивите, на неправителствени организации, духовници. Научните съобщения са в областта на историята, археологията, етнографията, изобразителното изкуство, архивите, документалистиката.

Всички разработки представят живота на хората в Родопа планина, датиращ от дълбока древност. В продължение на векове там са строени домове и пътища, издигани са олтари на боговете, герои са възпявани в песни и легенди.

Първият от четирите раздела на сборника съдържа изследвания върху най-древната история на Родопите. Представени са археологически и епиграфски свидетелства за религиозния живот и културните практики в планината, желязната епоха в класическата тракийска и гръкоримската античност. Траките, обединяващи човешката вяра и изкуство, съхранени и предадени във времето.

Във втория раздел на сборника се добавя новата религия - християнството от времето на първите християни мисионери и мъченици до богомилските сюжети в родопските църковни фрески и във фолклорната памет.

Отоманският раздел е най-спорният в родопската история. В него има противоречиви разкази и събития за онова време. Причината е непознатото и непроучено докрай документално наследство. Предоставени са материали, факти и документи от 15-и до началото на 20-и век.

Последният раздел е посветен на хората в планината. Включени са изследвания на етнорелигиозни общности, култови практики, език, социални норми, фолклор и отразения във всичко това модел на мироглед. Присъства всекидневието на каракачаните, ромите и българите мохамедани и мюсюлмани, обичаите и музиката, диалектите, погребалните практики. Всички те, родопчаните, открай време живеят заедно,

съхранявайки езиковото, културното и религиозното многообразие. И любовта си към планината. Тя остава все така загадъчна, криеща тайните си, но и примамлива в дебрите, за да се изучи вечната земя. Там, където хората общуват с боговете в древни и нови храмове, очакващи следващите специалисти - изследователи

Академичната гилдия присъства в изданието с научни разработки на проф.Иван Маразов, доц. д-р Зарко Ждраков, д-р Владимир Димитров и арх.Деница Инжова от Нов български университет, д-р Йордан Детев и д-р Йордан Илиев от СУ “Св.Климент Охридски” , проф. Камен Гаренов, доц. д-р Красимира Кръстанова от ПУ “Паисий Хилендарски”.

Националният археологически институт с музей при БАН е представен от доц. д-р Бистра Божкова и д-р Боряна Русева. Двама са представителите на Института за исторически изследвания при БАН - проф.Валери Стоянов и доц.Катерина Венедикова. Доц. д-р Красимира Ракшиева и д-р Радка Братанова са учените от Института по етнология и фолклористика.

Интересни са публикациите на специалисти от Националната художествена академия, от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Института по физика на твърдото тяло, на отец Марин Кирилов от храма “Възнесение Господне” в село Резбарица. Най-внушително в сборника е участието на

специалисти от музеите в страната

От Пазарджишка област със свои научни разработки участват Асен Салкин и Георги Куманов от музея във Велинград, Екатерина Пейчинова и Сашка Димова от музея в Батак, Севдалина Попова от музея в Белово и историците от Пазарджик Александър Арнаудов, Величка Мацанова и Лиляна Шулева.

Археологът Асен Салкин от музея във Велинград информира за шест култови археологически обекта - светилища на траките. Появяват се в пети век преди новата ера и съществуват до първи век преди новата ера, когато прекъсват свещенодействията си. Откритата керамика потвърждава хронологичния ред на действието на тракийските селища (5 - 1 век пр.н.е.). В оградените вътрешни пространства са извършвали

полагане на дарове на първите богове в планината




Светилищата са обслужвали тракийското население в Чепинската котловина.

Георги Куманов, колега на Салкин, насочва вниманието си към общуването между етническите групи в Чепинско и по-детайлно към малцинствата на армъните (власите), представители на едни от най-древните православни народи на Балканите. Армъни живеят във Велинград, Пещера, Ракитово и Дорково. Те говорят романски диалект и с традиционната си женска носия се отличават от останалите общности в региона - християни, българомохамедани и мюсюлмани.

Живеят от векове в мир и любов

Заедно празнуват, играят хората си. Съжителството помежду им ражда толерантност към различните. От 1940-а армъните намаляват като население. Днес в България живеят едва около 1500 души.

Археоложката Величка Мацанова представя релефни изображения на богинята Хера върху 50 плочи, запазени и фрагментирани. Открити са в местността Алков камък до Костандово при археологически разкопки на обекта през 1976-1979-а и 1981-1985-а.

Богинята Хера е изобразена сама. Забелязва се разнообразие в детайлите на прическата - с дълга коса и вдигната високо на кок. Облечена е в различни одежди -  с було, спускащо се зад раменете до глезените, и без було. Предполага се, че местното тракийско племе беси представя

с образа на Хера своето върховно божество,

от което очаква съпричастие, подкрепа и спасение. Местността Алков камък е обитавана от 11-и век преди Христа и с малки прекъсвания - до края на 4-и век след Христа. Тук са документирани планинско светилище през ранната и късножелязната епоха, светилище на богинята Хера и укрепление от римския период 2 - 4-и век.

Екатерина Пейчинова от музея в Батак дава сведения за археологическото наследство, свързано с Баташката планина в различни исторически периоди. На територията на общината са регистрирани 7 тракийски светилища, 36 некропола, датирани от 1-и до 14-и век. Късноантичните и средновековните църкви са 21. С проникването на новата християнска вяра през втората половина на 4-и век се градят множество църкви. Има и оброчища. Авторката проследява

християнските ценности през Възраждането и след Освобождението,

съдбата на историческата светиня - църквата “Света Неделя” и градежа на по-късната “Успение Богородично”.

Сашка Димова, също от музея в Батак, представя хляба като ежедневие и ритуал.

Хлябът - понятие на народа за добруване и честит живот,

за здрава нравственост, за достойно преминали дни. Батачани и сега месят хляб за домакинството си, като Трендафил Горанов, наследил това умение от баща си Димитър Горанов. Занаятът продължава да се предава на деца и внуци.

Освен на трапезата, насъщният присъства и в народните традиции и обичаи. Представено е разнообразието от обредни хлябове - Великденски от края на 19-и и началото на 20-и век, от 60-те и 70-те години на 20-и век, Тодоровденски, Бъднивечерски, Ивановденски, пита-понуда за сватба и помен, петохлебие, колак с орехи и с яйце. Хлябът в делник и празник съпътства житейския път на човека от люлката до гроба.

Севдалина Попова, директорка на музея в Белово, припомня историята на Беловската хроника за съграждането на манастира “Свети Спас” над село Голямо Белово и потурчването на чепинските села.

На 19 януари 1913-а беловецът Петър Карпузов прави препис на Беловската хроника, предоставена му от свещеник Михаил Радулов, председател на революционния комитет по време на Априлското въстание от 1876-а. За този препис споменава и Петко Р.Славейков след посещението си в Белово и личната среща със свещеник Радулов. Славейков отбелязва, че целият запис е изпратен на Стефан Захариев за публикуване в неговото “Описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Оказва се, че

Петър Карпузов е последният преписвач на Беловската хроника

Със свои бележки той изяснява преписването от отделни хора в продължение на два века, проследявайки историята на документа, като са посочени имената на попове и други преписвачи на хрониката.

До наши дни не е достигнало копие от въпросните преписвачи. Затова не може да се твърди, че съставител на Беловската хроника е свещеник Стоян, чийто активен обществен живот съвпада с времето, през което е писан важният исторически документ.

Етноложката Лиляна Шулева от Пазарджик публикува резултати и изследвания на обредни практики, насочени към

опазване на детето от вредното влияние на починали близки

В селищата от Северозападните Родопи - Козарско, Жребичко, Равногор, Розово, Капитан Димитриево, Радилово, Пещера, Брацигово, Батак и Сърница има вярвания, че починалият родственик носи вреда на новороденото. С грижа за продължаване на рода е свързана забраната млади булки, родилки и бременни жени да се прощават с починалия.

Обичаите и обредите, свързани с детето в традиционната погребална система, целят да се опази здравето на подрастващите. Обредните практики в споменатите селища са идентични с общобългарските в страната.

Етнографът Александър Арнаудов в научната си разработка представя музикалния талант Борислав Чорбов. Роденият в Лъджене (сега Велинград)) през 1914-а е вторият музикант от града, завършил Музикалната академия в София. Свири на виола в царския симфоничен оркестър и във филхармонията на Мюнхен, Германия. След войната заминава за Бразилия, където създава свой състав за антична музика. В репертоара му присъстват произведения от15-и до 18-и век. През 1988-а в Рио де Жанейро си отива от този свят.

Изнесените в научното съобщение факти за таланта от Велинград Борислав Чорбов са от лична среща на автора с певеца в родния му град.

Д-р Биляна Попова от Етнографския музей в Пловдив поднася любопитна публикация за любимите на каменчани растения, отглеждани в техните градини. Авторката събира материала на терен. Чемширът като трайна зеленина се засажда вдясно от входната врата на дома. Вярва се, че го пази от лош късмет. Чемширената китка на сватба е знак за чистотата и целомъдрието на булката.

От другата страна на дома пък расте туя, в долния ъгъл на двора - дрян, който се свързва с дългия живот на стопанина. Задължително присъства и

люлякът - най-почитаното дърво в традиционната ни култура

Защото пази от зли очи. Дървото калина се свързва с младостта и любовта, клончета от него се свиват на букет на обичая Бабинден.

В дворовете растат пролетните цветя кокиче, иглика, лале, момино сърце, божур, теменужка, здравец, невен, седефче, ружа и босилек - растението на Божията майка.

Красотата им намира място в обредите на местните празници. На 24 юни, в деня за събиране на билки, каменчани рано сутрин са брали звъника (жълт кантарион), еньовче, бял равнец, комунига, вратига, мащерка, наставиче (полски хвощ). Растенията продължават да са част от делничния и празничния живот на жителите на Каменица, макар че днес вярванията за силата им са забравени. Но с хубостта си те носят радост на всички.

Разработката на Соня Семерджиева от Археологическия музей в Пловдив има най-голяма научна стойност за работещите в Историческия музей във Велинград и за самия град. Авторката представя за първи път единайсет находки - накити, църковна утвар, открити като гробни дарове край зидовете на стар средновековен манастир в местността Гергьовица (Гергевана). Сред тях са диадема, научиници, гривни, пръстени, сребърна чаша, тас - предмет от олтара, 300 венециански сребърни монети и 200 средновековни български монети от времето на Иван Александър, както и парче тухла, върху която е записано името на йеромонах Куман. До преди дни находката от фонда на Археологическия музей в Пловдив, датирана от 14-и век, блестеше в изложба в музея в курорта.

Авторката Семерджиева припомня, че манастирът “Свети Георги” е сринат до земята, но мястото и до днес носи името на светеца. През 20-те години на 20-и век е

издигнат из основи параклис Свети Георги

с подкрепата на местното население. Името на местността е обвързано с местна легенда, че Свети Георги на три пъти се явява в сънищата на баба Янка Пантева, която посочва къде трябва да се копае. Жената търси помощ от каменчани, носещи името Георги. И вярва, че само някой от тях може да открие основите на стария манастир “Свети Георги”. Така и става.

През 1925-а разкопвачи от Каменица попадат на зид край олтара и откриват съкровището. През следващата 1926-а то е откупено в Народната библиотека и музей в Пловдив, за да се върне отново, но в изложба, на мястото на откриването му след цели 93 години.

Работещи във Велинградския музей коментираха пред “Знаме”:

“Информацията в научната разработка на Соня Семерджиева

става наша история, впечатляваща и значима за региона

Находките илюстрират Средновековието. Свързваме ги с крепостта Цепина и владичеството на Деспот Слав, който се жени за латинската принцеса Маргарита. Не е изключено едно от трите погребения до олтара (на жена) да е на принцесата. Ако това се докаже в бъдещи проучвания, ще е голяма историческа сензация.”

Мистиката около храма продължава и ако се обяви за култов обект, ще бъде включен в културния туризъм на града и ще привлече много гости и туристи.

Научното съобщение на Соня Семерджиева повдигна много въпроси за мястото на находките. Само бъдещи разкопки могат да дадат отговори на загадките около храма.

Пенка МИХАЙЛОВА