Неделя, 22 Септември 2019





Времето

giweather joomla module










Панагюрка доведе Райна Княгиня и уши байряк… и носии

Сряда, 11 Септември 2019 14:06

РИЛА. Панагюрката Емилия Начева доведе Райна Княгиня в кюстендилското градче и превърна историческа възстановка в традиция. А освен това скрои и уши собственоръчно нови носии за „Рилските звънчета” - детската вокална група, която ръководи. Намираме самодейката от местното читалище „Христо Ботев 1898”, докато репетира с американци, индонезийци и още много чужденци акапелна песен от Шоплука. „Идват всяка година за по 10 дни и разучаваме български фолклор”, обяснява пенсионираната учителка. За новите костюми е следвала традицията на панагюрската си баба Рада. Малките певци на Рила ще видят за пръв път ушитите преди дни облекла на 7 септември, когато ще излязат на сцената за честванията по повод 50-годишнината от обявяването на Рила за град. Ден по-рано е концертът на чуждите и нашите музиканти.

Пред „Знаме” ръководителката на „звънчетата” разказа, че в продължение на месеци се трудела над носиите,

но я зареждало силното й желание децата да бъдат красиви и да греят от радост

„Читалището ни е малко и сърцето ми не търпи да гледам децата в едни и същи носийки. Ходим на много фестивали и не е имало случай да се върнем без награда. Много харесвам кюстендилската носия, само че новите са скъпи, а пари нямаме - децата ни са 13. Затова тръгнах и обиколих бабите, те отвориха раклите и извадиха оттам тъканите красоти, грижливо скътани за поколенията. От старите кенарени тъкани чаршафи взех плат за носиите. А шевиците и гайтаните… Много са скъпи. Реших, че ще ги изплета. Накрая ще ги монтирам с шевната машина. Отне ми една година”, разказва Емилия. Отзовали се и добри приятели. И техни приятели... И майките на децата, които купили дантелите и фустите.

През зимата си счупила глезена и задълго останала вкъщи

Но изплела „красотичките”. Емилия Начева не претендира за автентичността на „бабиното време”, но е вложила много фантазия. И сърце. Свършвала едната носия и преди да започне нова, вдигала глава, затваряла очи - и както правела нейната баба Рада Караколева от Панагюрище, „виждала” шевицата готова - с подредените цветове един до друг, как преливат, говорят, смеят се. Бродирала, украсявала с пайети, за да блестят и треперят, когато се носят. Така направила десет носии. Една баба ушила други две на внучетата си, а Емилия сега ще прави и мъжка носия на единственото момченце в групата. Сега се запознава с мъжкото кроене.



Емилия изработила и други шест носии, които подарила на други деца

„Израснах край моята баба Рада. Тя беше невероятна жена, с бистър ум, със сини като езера очи, с вълшебни ръце, които дори от нищото можеха да направят нещо прекрасно. Баба тъчеше невероятни черги, решеше дългата си плитка и разказваше приказки на нас, внуците. От нея съм наследила усета към красивото, а и дарбата да пея, както от майка ми и баща ми. Баба пееше с ръцете, нищелките и стана”, връща спомените си самодейката. Баща ми Александър Дренски е републикански шампион и рекордьор в тласкане на гюлле. Харесал майка ми и

избягал в Панагюрище, като разбрал, че родителите му ще го женят

Било една нощ през декември, когато си грабнал колелото... До последно се държаха за ръце и се гледаха в очите с майка ми. Тя си отиде на 82, а той на 84… Майка ми е пълна отличничка от Стопанската гимназия в Панагюрище. За съжаление, преди 3 години продадох къщата в Панагюрище. Но обожавам родния си град! Там съм родена и детството ми мина по бърдото „Свети Спас”, в китните горички Кукла и Гешинка… Колко красиви и нежни имена! Панагюрище много ми липсва! За съжаление, ходя рядко и за кратко. Беше преди 6 години, когато реших - трябва да покажа, че панагюрка живее в Рила.

Реших да доведа тук Райна Княгиня

И така уших костюма и знамето й. После и костюма на Боримечката, и калпачетата на децата. Синът ми помогна да направим черешово топче, което събрахме част по част. И така правим възстановка на всеки Трети март и голяма програма. Минаваме по площада и хората ни аплодират. И всяка година различно детенце е Райна Княгиня.”

Емилия Начева е завършила Учителския институт в Дупница със специалност “Изобразително изкуство и трудово обучение”. Изпратили я по разпределение в Рила през 1975-а и до пенсионирането си работила в местното училище. Има двама синове и трима внуци. Носителка е на много награди. Пяла е в състави и в хорове, включително и в Представителния градски хор на пионерите в Дупница,

създаден и ръководен от Борис Дяковски - дядото на Люси Дяковска

„Баба й ми беше класна ръководителка”, смее се Емилия и говори със суперлативи и за рода на Люси. В читалището в Рила имала групи и правела театрални постановки, с представления пред публика, танцови диско групи, художествена гимнастика, балет... Да създаде „звънчетата” обаче било мечтата й. Групата се появила през 2012-а, а децата изпълняват с успех и народни, и съвременни песни.

„Ние сме едно семейство. Споделяме си всичко и празнуваме заедно. Щастлива съм, че ще ги зарадвам!”, казва ентусиастката. Освен музикант и певец, бащата на Емилия Начева можел и да шие. А тя с усмивка си спомня как веднъж спонтанно ушила 36 полички за балерините от старите читалищни пердета.

Тодор ИВАНОВ