Събота, 20 Юли 2019





Времето

giweather joomla module










Нешо Пелтеков: На Килиманджаро си имах водач, готвач и носач

Четвъртък, 21 Март 2019 14:30

 

От седемте посоки на света най-важната е тази навътре

Нешо Пелтеков бе награден през седмицата за това, че популяризира името на община Пазарджик на най-високия връх в Африка Ухура (5895 м) в планината Килиманджаро (виж подробности в броя). Нешо за последно гостува в „Знаме” миналата година, когато единствен изкачи базов лагер „Еверест” в Непал. Собственикът на клуб Heaven е бил на 6 континента и в 37 държави, а за Африка отдавна имал мерак…

„Сам се организирах, оправям се с английския, така че си намерих местна агенция в Африка и бях единственият българин в тази екскурзия.

Купих си я на Черен петък

Другите купуват чанти и обувки, а аз си купих екскурзия и то изгодно - с 30 процента намаление. Тогава го постнах в нашата група за туризъм „Бели криле”, но хората или нямаха пари, или време. Бях единствен в групата от България.”

В Африка се стимулира местната икономика и на един турист са зачислени по трима местни, пояснява Нешо. Така всеки изкачващ си има по един водач, един готвач и един носач. Което прави катеренето на Килиманджаро по-скъпо, отколкото стигането на базов лагер на Еверест.

„Ние бяхме петима случайно събрани в група - трима мъже от Гърция, един от Холандия и аз. Сега ти ми вземаш интервю, че съм качил върха гол до кръста, но

всъщност за нас петимата се грижеха 21 човека

В един момент си говорихме, че при такова обгрижване се чувстваме като „госпожички”. Те ни разпъват палатките, ние се настаняваме, те ни разопаковат багажа, ние гледаме. Не дават да им помагаш, обиждат се, че не уважаваш труда им или ги подценяваш. В началото ми беше много неудобно, защото всичко това си го правя редовно в планината. Но пък комфортът ни беше на висота. Хубави разпънати палатки, в едната маси и столове за хапване. Сутрин те будят в 6,30 с гореща чаша чай в палатката, носят ти топла вода да се измиеш, докато се оправим, закуската е готова. Храната беше вкусна и в изобилие. Досега бях чувал, че хората в Африка били мързеливи. Глупости! Поне в този район хората са се научили да работят и то здраво. Изключително работливи, вежливи, знаещи английски език… И изключително бедни. Като ги съпоставиш с нещата у нас, виждаш, че тук не сме се научили да правим правилния туризъм. Затова

в България не можем да имаме петзвездни хотели - защото не можем да имаме петзвездно обслужване

Нешо летял през Турция, имал там осемчасов престой и хванал нощен полет за летище „Килиманджаро”. В 6 часа сутринта кацнал и в 8 тръгнал да катери планината.

„Нямаше как да наглася нещата за някаква почивка и аклиматизация, но пък си поспах в самолета - аз пътувам доста и съм свикнал. Предварително бях направил повече от два месеца подготовка. Последните седмици ходех редовно на Мусала, качвах се самостоятелно, преспивах на палатки... Първите пет дена в Килиманджаро бяха много по-лесни, отколкото първите пет в Непал. Едно, че бях физически по-подготвен, а и знаех какви са усещанията на тялото при голяма надморска височина. След четири дни нагоре и стигане на базовия лагер, който е на 4600 м

дойде денят за качване на върха - щеше да стане през нощта

Затова обядвахме, почивахме, после вечеряхме, в 11 вечерта станахме и в 12 тръгнахме да катерим. Температурата беше минус 6 градуса. (Времето като цяло беше с нас и не ни валя много. В деня на катеренето заваля лек сняг и задуха 15 м в секунда.) Аз пък имах идея последния един час да го ходя гол до кръста. Това не е нова практика, но аз отскоро я практикувам. Моят треньор по бокс Андрей Поюков още преди години ми я показваше, но тогава не я приемах насериозно. Но има един известен холандец, Уин Хоф, който практикува плуване под лед, седене в ледени вани и всякакви предизвикателства, свързани със студа… То е и научно доказано, че термошоковете са изключително полезни за организма. Аз от една година ги практикувам - вземам студени душове, ходя гол в планината, правя дихателни упражнения, медитирам, за да се подготвя физически и ментално за всяко предизвикателство в ежедневието. Не съм се разболявал досега, обаче във вечерта на атаката

ме хвана една от така наречените болести на новото време

- получих необяснима тревожност. Пулсът ми се ускори на 160, появи се гадене и продължи 4 часа. Тотално ме изтощи точно преди изкачването. Някои го наричат паник-атака, но не беше точно това. Тези модерни болести са следствие на това, че не живеем живота си като пътешествие, а като състезание. Вместо да се наслаждаваме на всеки един момент, ние искаме да се докажем или да докажем нещо на себе си. От тази модерна болест на обществото страдат много млади хора, защото обществото ги притиска да се доказват и конкурират. Започнах да правя техники и дихателни упражнения, за да се върна в нормално състояние. В началото беше доста трудно, започнах да залитам по пътя, около един час ми беше много лошо.

По някое време водачът ме пита дали съм добре и като разбра, че не съм,

извади машинката за мерене на кислород в кръвта. Там задължително периодично го мерят, за да преценят дали можеш да продължиш нагоре. Ако е под 50, те свалят. Премериха ми го и се оказа, че вместо 85-86, за тази височина кислородът ми е спаднал на 57. Водачът много се уплаши и аз взех да го успокоявам, че ще се оправя. Трябваха ми десетина секунди, за да се концентрирам и машинката започна да показва през секунда 57, 63, 67, 70… И тръгнахме нагоре, а след около час болестта ми мина.”

Нешо не се задъхвал, но 7-часовото изкачване било трудно. Започнало да му се приспива.

„Не само на мен, а и на другите. Холандецът бе на 64 години. Не е случаен човек, обикалял е по света, но и той няколко пъти пада от умора. Подкрепяхме го. Всички се подкрепяхме. Местните са уникални, някои групи пеят, за да си вдигат настроението. Моята идея бе да ходя гол в последния участък, но понеже бе много студено и духаше вятър, реших да го оставя само за върха. Като се качихме на 5776 м на Стела Пойнт, самият връх Ухуру се виждаше.

И като ме обля едно невероятно щастие, буквално ми потекоха сълзи от очите

И получих нов прилив на енергия. Другите казаха, че отстрани изглеждало, че тичам към върха. Съблякох се гол до кръста и бях голяма атракция. Французи, германци, англичани се снимаха с мен, държейки българския флаг на почти 6000 метра”, не крие вълнението си Пелтеков.

Спускането било само два дни. Като слезли обратно в града, на следващия ден Нешо направил сафари в националния парк Нгоро-Нгоро, който е в кратер на вулкан. „Бяхме спрели с джипа много близо до стадо антилопи и хиени буквално пред нас нападнаха едно малко и го разкъсаха за пет минути, все едно го гледаш на „Нешънъл Джиографик”. Но не можеш да се намесиш, защото това е природата. На другия ден ходихме в едно масайско селище. Запознахме се с тяхната култура. Аз пък им обясних и за нашата. Пуснах им български гайди, а децата искаха да им показвам хватки и да ги хвърлям. В района срещнахме една жена с бебе във вързоп и малко дете, която въпреки това пасеше кози. Защото това й е работата. Понеже обръщах внимание на децата, тя ми подари една кърпа, която е много ценен подарък за мен. Това не е просто екскурзия, а духовно пътуване, с което да навлизам в себе си и да разбирам живота”.

Това пътуване младият мъж посветил на най-новия си проект - фондация „Седемте посоки на света”

(за нея пишем отделно, б.р.). „Седем са, защото освен изток, запад, север и юг - за пътуванията, и двете - за нагоре и надолу (тях ги свързвам с екстремните преживявания - много е полезно да излезеш от зоната си на комфорт), има и седма посока - навътре в нас, казва Нешо. И тя е най-важната.”

Тодор ГРОЗДЕВ