Събота, 20 Юли 2019





Времето

giweather joomla module










За единствения в страната ВиК-музей двама инженери събират 20 години експонати

Петък, 22 Март 2019 16:24

ПАЗАРДЖИК. Наскоро в сградата на “Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД официално бе открит първият в страната музей на водоснабдяването и канализацията. Показани са експонати, разкриващи развитието, функционирането и управлението на инфраструктурата на ВиК системите в населените места в региона. Централно място в музея заема 3D макет, съдържащ нагледно пълния цикъл, през който преминава водата от водоизточника до домовете на хората, отвеждането и пречистването на отпадните води, преди да се върнат отново в природата.

Интересна и практична за водния цикъл информация съдържат и цветните табла, и таблетите със снимки, и най-вече експонатите, събирани повече от 20 години.

Музеят може да бъде посетен в работните дни от 9 до 16 часа.

Екипът на “Знаме” имаше удоволствието да разгледа интерактивната експозиция, за която научи повече от инж.Димитър Мишев, ръководител производство - технически отдел. Той беше нашият гид в новия музей:

- Музеят на водоснабдяването и канализацията стана факт по проект на оперативната програма “Околна среда” със съдействието на регионалното министерство. Финансирането е напълно безвъзмездно и цели да провокира интереса на хора от различна възраст, особено на децата и учениците. Те на практика ще научат за пътя на водата и така ще оценят значението на кристалната течност, без която животът е немислим.

 

 

Идеята е европейска и особено полезна за всички нас. За мен и колегата ми инж.Калин Мечков, технически ръководител на район Пазарджик,

музеят е една сбъдната мечта

Началото бе поставено по времето на инж.Георги Терзов и ръководството на дружеството тогава. В един прекрасен ден инж.Терзов ни постави задачата да събираме експонати, свързани с ВиК, защото рано или късно музей в Пазарджик ще има. И това, с помощта на европейските пари, се сбъдна. Благодарим за далновидността на инж.Терзов да вижда значението на знанията за водата и защо трябва да ценим това природно богатство.

В Пазарджик водата се добива с помпи от дълбоки тръбни кладенци, стигащи на 100 метра под земята, по поречието на река Марица. После преминава процеси на дезинфекция с продукти на хлорна основа и чрез напорни водоеми или направо по тръбите стига до чешмите на хората.

Отпадните води отиват в пречиствателната станция край града и след пречистване се връщат в природата, т.е. в река Марица.

Експонатите в изложбата, които събираме от двайсет години, са

свидетели на развитието на водната система

от началото на водоснабдяването на Пазарджик през 1712-а до наши дни. Поставено е с каптирането на изворите при село Ивайло (сега помпена станция), на 5 километра северно от града, а водата гравитачно е отвеждана по керамични тръби първо само до 7, а после до 43 чешми в града. Необходимостта от водоснабдяването е завършеното строителство на Куршум хан.

От чешмите много хора са наливали питейна вода

Свидетелство за “водното” събитие е каменен надпис върху фасадата на хана, документиран от пътешественика Евлия Челеби. Надписът гласи:

Нека жадните за вода се молят за душата на строителя, Айше султан, е докарала с богоугодни цели текущата вода”

 

 

Айше Сенийепервер, наложница на османския султан Абдул Хамид Първи и кралица-майка на султан Мустафа Четвърти, е българска християнка от Родопите. Рожденото й име е София или Соня. По това време водата от дворните кладенци се ползвала само за хигиенни нужди и за напояване, но не и за пиене.

Водопроводът и тръбите, поставени в средата на 18-и век, са използвани частично до 1930-а година.

- През 1926-а-1928-а се изгражда модерната за времето си помпена станция “Ивайло”, оборудвана с германски хидрофори и помпи. Тогава започва и ремонтът на водопровода за Пазарджик, а тръбите, поставени тогава,

вече 90 години работят безаварийно

Доказателство за качеството им е водопроводът по днешния пазарджишки булевард “Георги Бенковски”. Показани са най-често използваните етернитови тръби, произведени за пръв път в Германия и Австрия в началото на 20-и век. Съставът им - циментова смес и азбестови влакна, ги прави

вредни за здравето на човека

Затова постепенно подменяме етернитовите тръби с полиетиленови.

Посетителите ще видят и по какъв начин и с какви средства се отстраняват авариите по водопроводите - основни и частични. Запазени са стоманени тръби, произведени в завода край Септември, който от години не работи.

Голямо е разнообразието от водомери. Има и макет за водопроводно отклонение от уличния водопровод към сграда, водомерна шахта в имота и други.

Най-добрите водопроводи са чугунените, но са скъпи

Единственият такъв водопровод е изграден около 2000-та година по ул. “Пловдивска” – от улица „Стефан Караджа” до кръстовището за Пловдив.

Освен с помпи, водата се доставя и по гравитачен път. За равномерното разпределение за ползване на водата се изграждат напорни водоеми (кули) за изравняване нивото на водата денонощно. Такива кули има в Огняново, Синитово и Септември.

Част от експозицията е албум със снимки от 70-те години на миналия век, запечатали посещението на ръководството на пазарджишкото ВиК при колегите си в побратимения на Пазарджик град Ставропол в Русия.

 

 

Техническите средства, необходими за ВиК дейностите, са теодолит и нивелир. Специален кът в залата е отделен за мини лаборатория с всичко необходимо в нея за изследване качеството на питейната вода.

Най-впечатляващият експонат е 3D макет

На него визуално е показано откъде идва водата, през какво минава и след пречистването се влива в река Марица.

Наш дълг е да популяризираме музея сред малки и по-големи, защото е важно. За целта предвиждаме да издадем информационни брошури. За наша радост, след откриването на експозицията все повече хора го посещават, доволен е инж.Мишев. Той поясни, че такива музеи ще има в Смолян, Стара Загора и Варна.

Водопроводната врежа, стопанисвана от ВиК предприятието, е с дължина 1010 километра. 250 км от тях са външни водопроводи, останалите - улични в населените места. В града са 170 километра.

Последно е водоснабдено село Долно Вършило - през 2015-а, в което има само един жител.

Проблем с количеството на водата няма - мит е, че тя намалява, увериха от “Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД.

Пенка МИХАЙЛОВА