Събота, 20 Юли 2019





Времето

giweather joomla module










Гергана Лазарова: Любовта към рисуването е заложена в пазарджишкия ми род

Събота, 13 Април 2019 07:09

ПЕЩЕРА. В четвъртък в художествената галерия “Проф.Веселин Стайков” бе открита изложба живопис на Гергана Лазарова. Родом от Пазарджик, 37-годишната художничка живее със семейството си в София.

В експозицията са представени 30 творби - акварелни портрети и маслени архитектурни пейзажи със старинни къщи в България и Италия. Изложбата може да се види до края на април.

Преди нейното откриване Гергана Лазарова бе любезна да отговори на въпроси на “Знаме”.

- Г-жо Лазарова, за първи път гостувате с изложба в родопския град. Как се чувствате?

- Прекрасно. Идеята да покажа свои творби в родното място на съпруга ми Живко Тилов е отпреди осем години. Грижата по отглеждането на порасналия ни син Симеон временно ме отклони от творческа дейност, но след това продължих да рисувам. Поканата за изложба в галерия “Проф.Веселин Стайков” дойде от галеристката Митка Млячкова, когато посетих културната институция. Благодаря за съдействието й да открия третата си самостоятелна изложба. Показаните 30 картини са рисувани през последната една година. Винаги посрещам с вълнение почитателите на моето изкуство. Надявам се и пещерци да проявят интерес към творбите ми. Тогава ще почувствам, че съм си у дома, а не съм гостенка.

- След прекъсването кога се върнахте активно към рисуването?

- Преди три години, след като със съпруга ми посетихме италианското градче Челе ди Булгерия, което се намира на 400 км южно от Рим. Там присъствахме на откриването на паметника на Кан Алцек. Селището се свързва с българите, които са последвали сина на Кубрат в Италия, живели са по тези земи и са оставили ярки следи. Плени ме красотата на посетените от нас места - природа и стара архитектура. Това бързо ме върна към рисуването.

Преди година, по покана на организацията “Еклектика”, отново посетих Италия, за да участвам в обща изложба във Венеция. В експозицията представих картината “Лазарка”, а събитието съвпадна с българския празник Лазаровден, което ме направи още по-щастлива. Тази година “Еклектика” пак ме кани да представя мои творби в изложба. Сред тях ще има акварелни портрети от снимки на фотографа Асен Великов. Върху картините греят красиви българки в пищни народни носии. Доволна съм, че италианци ще се докоснат до уникалния български фолклор.

- Кога се запалихте по рисуването?

- В пети клас в училище “Георги Бенковски”, когато учителката по изобразително изкуство забеляза и оцени рисунката ми. Тя ме посъветва да продължа да рисувам, защото имам дарба за това. Думите й ме окуражиха и след седми клас ме приеха в художествената паралелка по специалността “Живопис” в гимназия “Георги Брегов”. След това завърших Педагогическия колеж по изобразително изкуство в Дупница. В Института за преквалификация на учители към Шуменския университет придобих магистърска степен с профил “Педагогика”. Но се оказа, че учителството не е моето призвание. Вече имах натрупан опит в рисуването и се отдадох на това изкуство. Нося го като ген от рода ми. Дядо ми Георги Дарджиков рисуваше животни, бе и изкусен препаратор. Майка ми Рисанка пък бе майсторка на декупажа. Баща ми също посягаше към четката.

 

 

 

- Споменахте, че освен с рисуване, се занимавате и с други изкуства. Какво имахте предвид?

- Балет, проектиране и дизайн на мебели. Танцувах балет от тригодишна при Ели Костадинова в читалище “Виделина”. Там преминаха 13 години в усъвършенстване на грациозното изкуство. Посещавах и професионални школи в столицата. Това ми даде стимул да открия собствена школа в София и в Разлог. Заниманията с децата са след сутрешното време, посветено на рисуване.

Проектирането на мебели и вътрешен интериор тръгна от пещерска фирма за производство на мебели. Пет години създавах естетика и красота в мебелите в софийския клон на фирмата. Рисуването ми помага да проектирам и това ми носи огромно удоволствие. Любимо занимание са ми декупажите, рисувам и върху стъкло, текстил, дърво, керамика, правя и бижута. Продължавам да се развивам, като експериментирам в изкуството с различни материали.

- От всички изкуства кое е най-близко до сърцето Ви?

- Труден въпрос. Всички са ми еднакво скъпи. Поставени на кантар - нито едно няма да натежи повече от другите. Защото няма граници, когато твориш красота. Достатъчно е нещата да ти идват отвътре, да имаш желание и, разбира се - идеи.

- След толкова занимания в изкуството и грижи за семейството кога намирате време за отдих?

- Когато има желание, човек винаги намира време да се откъсне от ангажиментите си. Планината е любимото ми място за разходка. Обичам природата, тя ме зарежда с емоции и сили да правя това, което ми харесва - потребност някаква, знам ли? Благодаря на хората, които ме подкрепят и ми дават кураж да продължа да се развивам.

- Накъде продължавате оттук насетне?

- След изложбата в Пещера ще излагам мои творби в София и Разлог. В пиринския град експозицията ми ще е съпътстваща на класическо музикално събитие с участие на наши и чужди инструменталисти. Предстоят ми пленери във Велико Търново и в Созопол - градове, от които черпя вдъхновение за рисунките си на стари къщи.

- Връщате ли се в родния Пазарджик?

- Винаги, когато имам възможност, отбелязваме с родителите ми Коледа и Великден. Отскачаме и до Пещера, родният град на съпруга ми. И ще продължаваме да го правим…

Пенка МИХАЙЛОВА