Top Panel
Понеделник, 21 Октомври 2019












Времето

giweather joomla module













Спортен клуб за хора с увреждания показва как се спортува

Неделя, 06 Октомври 2019 12:53

Как се спортува показа в рамките на една година спортен клуб за хора с увреждания „Пазарджик”. Създаден на 15 октомври миналата година в Деня на белия бастун, в него изключително има незрящи състезатели, но вратата е отворена. Преди дни в Пазарджик се проведе Първият отборен турнир по шоудаун (спортна игра за незрящи), организиран от СКХУ „Пазарджик“ със съдействието на община Пазарджик и Федерацията Спорт за хора с увреждания (ФСХЗУ), представена на състезанието от нейния председател д-р Иван Янев. Паралелно с това в приемната зала на Центъра за социална рехабилитация и интеграция към Фондация „Съпричастие – Пазарджик бе представен и дебютният роман на д-р Янев - „Феникс“, но преди това всички бяха

достатъчно загрели от динамичното състезание

Участваха шест отбора – варненските „Атлет“, „Успех“ и „Вихър”, „Кракра“ (Перник), както и два отбора, сформирани от състезатели на СКХУ “Пазарджик“. Първото място и Купата на Пазарджик отидоха при мъжете и жените на „Вихър“, а вторият тим на домакините зае четвъртото място. Медалите и купата на победителите връчи Димитрия Церова, директор на БМ “Общински социални дейности и услуги“ при община Пазарджик.

Шоудаунът е подобен на тенис на маса, но за незрящи, а още на параолимпиадата в Атланта доби широка популярност. Тогава представители от над 30 държави се договориха за създаването на подкомитет за шоудаун към Международната федерация за спортове за незрящи. Вместо мрежа на масата има разделителна дъска с дупка, а топчето е със стружки, за да издава звук.

„Всички сме щастливи от успехите за една година.

Спортният ни клуб участва активно в календара на федерацията

и за една година спечелихме доста медали, поясни за „Знаме” Божидар Чергаров, който в последния турнир бе състезател в тима на „Пазарджик-1”. Само ние, и клубове в София и Варна имаме оригинални маси за шоудаун. Община Пазарджик и кметът Тодор Попов ни помагат финансово”, допълва младият мъж.

„Регистрирахме се като сдружение с нестопанска цел и освен на състезания, развиваме и други спортни дейности. Не практикуваме само шоудайн, а и триатлон, лека атлетика, шах, табла…”, изброява Лазар Додников, председател на СКХУ „Пазарджик” и негов създател. В края на октомври в Дряново на клуба предстои турнир по табла, а през ноември – по шоудаун за Купата на Перник. Следващия месец ще бъде и

турнирът по триатлон – шоудаун, стрелба с лък и тандем

(каране на колело по двойки като незрящият е отзад, б.р.).

В състезанията участват и потребители на услугата, и работници в Центъра, и хора от Управителния съвет.

„Не ни е било лесно, но тренираме почти всеки ден. Стрелбата с лък например ни беше много трудна миналата година на Златни пясъци, където се проведе триатлонът, но сега вече сме доста напред с „материала”, казва Божидар. Той, Иванка Хайдукова, Зоя Гудова, Николай Тодоров, Свилен Млеканов, Атанас Ботев, Владимир Петров, Христо Узунов и останалите са горди, че показват прогрес. Не само на последното състезание по шоудаун. На държавното първенство по лека атлетика за хора с увреждания например Божидар Чергаров и Иванка Хайдукова спечелиха бронзови медали на 100 м спринт с времена от по 22 секунди, а Зоя Гудова – бронз в хвърляне на диск с лично постижение от 7 метра.

Дочо ЧАНЕВ

Спортът е сравнително евтин за начинаещи, изисква минимална поддръжка и може да се играе в помещение с размерите на класна стая. Единствената необходима екипировка, е маса със специален дизайн, две хилки, специално топче, в което има издаващи звук елементи, непрозрачни очила и ръкавица за да предпазва ръката, с която се играе. Масата може да бъде разглобена и съхранявана другаде след играта, ако е необходимо.

Правила

 

Играта се играе от двама играчи на правоъгълна маса с преграда по средата и джобове за отбелязване на точка от всяка къса страна. Целта е да се удари топчето през масата под преградата по средата в джоба на противника, докато последният се опитва да го предотврати. Играчите трябва да носят предпазители за очи, за да се гарантира, че няма да могат да виждат топчето. ИГрата винаги започва със сервис. За да бъде сервисът коректен играчите трябва да ударят топката, така че тя да отскочи от страничната преграда на масата точно един път преди да премине под преградата по средата. Ако не бъде изпълнен правилно, една точка ще бъде дадена на противника. Всеки играч сервира два пъти по ред. Играчът печели две точки за гол и една точка, когато опонентът му удари топчето в предпазната преграда, изкара топчето извън масата, докосне топчето с хилката или ръката, с която се играе в зоната около джоба, докосне топчето с всичко друго освен хилката, или приклещи или спре топчето за повече от 2 секунди, правейки го недоловимо за слуха на противника.

 

Една точка също се присъжда на опонента, ако играчът докосне нейните или неговите предпазители за очи без първо да поиска разрешение. Мачовете обикновено се играят в два от три сета. Първият достигнал 11, водещ с 2 или повече точки, печели сета. Изключенията са полуфинали и финали, където се играе в 3 от 5 сета. Играчите сменят страните след всеки сет от двубоя. В последният сет от мача, страните се сменят, след като бъдат достигнати 6 точки от един от играчите или ако половината от предвиденото време за игра в сета е свършило. Публиката трябва да бъде тиха по време на играта за да не смущава способността на играещите да чуват топката. Възгласите обаче са позволени, след като съдията подаде сигнал със свирка.

История

През 60-те години на ХХ век Джо Луис, напълно незрящ канадец искал да намери спорт съобразен със спецификите на хората със зрителни проблеми, така че те да могат да играят без помощта на зрящите. Стигнало се до създаването на играта Шоудаун, който сега се играе от хора със зрителни проблеми, както и от зрящи навсякъде по света. През годините Патрик Йорк, напълно незрящ канадски атлет обединил усилията си с Луис за усъвършенстване на правилата и екипировката. Допълнителни правила възникнали от различни страни на света за да се превърне играта в такава каквато е днес. Шоудаунът постигнал международен успех на дебюта си, като рекреационен спорт по време на Олимпиадата за хората с увреждания през 1980 г. в Арнем, Холандия. Международният интерес бил възбуден и шоудаунът бил практикуван за рекреация на: Олимпиадата за хора с увреждания в Лонг Айлънд, САЩ през 1984 г.; Летните Параолимпийски игри в Сеул, Южна Корея през 1988 г.; Младежките игри през 1990 г. в Сент Етиен, Франция; Световният шампионат в Асен, Холандия през 1990 г.; Летните параолимпийски игри в Барселона, и на летните параолимпийски игри в Атланта в САЩ през 1996 г. Днес шоудаунът е разпространен в държави из цяла Европа, и в няколко държави в Африка, Азия, а също така и в Южна Америка. В Северна Америка, където е бил създаден, по ирония на съдбата бавно прекосява границата към масовата практика.

 

Незрящият Божидар завърши университет със златен медал
 

От половин година работата му е да извади на светло хората, които се крият

ПАЗАРДЖИК. 31-годишният Божидар Чергаров е незрящ, но очите му греят. Божо се дипломира със златен медал и е в топдесетката на отличниците на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Първенец на випуска „Специална педагогика” сред петдесет души бакалаври! Това си е повод за гордост, а той не я и прикрива, докато говорим за дипломирането му отпреди дни. Познавам го отдавна. В „Знаме” и друг път сме писали за амбициозното сляпо момче, което не спира да потропва с белия си бастун по плочките в Пазарджик и Пловдив, по подовете на библиотеки, общежития, автобуси. Потропва по загрубялата ни чувствителност към хората със специфични потребности, а от няколко месеца - и по пътя до Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни проблеми. Центърът бе открит от фондация "Съпричастие" в средата на октомври миналата година. Оттогава там като инструктор „Ориентиране и мобилни умения” работи Божидар.

„Една студентка ме пита какво работя и като й казах, вика, това какво е, обучаваш хората да работят с телефони ли?”,

смее се Божидар. Той изкара успех 5,88 и се кълне, че не го е очаквал. Когато отишъл на дипломирането, го помолили да седне на по-предни редове. „Знаех, че имам шестици, но честно, не ги бях броил. 36 са, а една колежка ми гледа книжката и каза, че не е интересна… Но пък имам и една тройка. Дипломирането беше наистина празник, уважи го и зам.-министърката Даниела Везиева. Поздравиха ме ректорът проф. Запрян Козлуджов, декана доц. Румяна Танкова и ми пожелаха да си намеря работа. Казах им, че вече работя.

Но повечето от колегите ми също вече работят по специалността си. И учат

Аз също продължавам с магистратурата и след като доц. Танкова ми врътна пискюла отляво надясно на бакалавърската шапка. Сега в магистърската група „Социална педагогика - ресурсен учител” сме 10 човека, аз и девет момичета. Те ми казват, че ще ме пазят, защото съм единствен. Даже ми бяха подготвили изненада - вечеря в Пловдив.

Но нали беше изненада, аз така и не разбрах за нея и също ги изненадах

- тръгнах си тръгнах по-рано, защото момчето, с което пътувам до Пазарджик, наложително трябваше да тръгне от университета по-рано”, обяснява с жар Божката, както го наричат колегите му. Божидар е на 31 години и е родом от Пищигово. В последните месеци той караше практика като ресурсен учител в две училища, ходи на компютърен курс по програма "Глобални библиотеки", кара практика по обучението за масажист в Националния център за рехабилитация на слепи (пак се дипломира с шестица) и работи с незрящи хора в Пазарджик.

„В Центъра попаднах на точното си място. Винаги съм искал да работя точно това!

В Пазарджик има незрящи хора, по на 30 и кусур години и досега не бяха излизали от вкъщи

Един мъж със зрителни проблеми например е много талантлив, умен, но срамежлив. Направил е флаери за продуктите, които разпространява, но не смее да спира хората и да ги заговаря, за да ги предложи. Една жена също не си беше показвала носа навън, а е над 30-те. Има хора, които с десетилетия не са учили. Ние ги водим на разходки, празнуваме с тях рождени дни, учим ги да ходят, да се смеят, да работят с програми за четене. Работя с тях и виждам какви съкровища крият тези хора, но не са ги показвали никому, всеки от тях се нуждае от различен подход и ние с останалите петима колеги и шефа ни Тодор Додников, работим от сърце и душа, за да разкриваме малко по малко света пред незрящите хора, които имат не само зрителни проблеми. Самите ние сме на 80 процента незрящи, но това не ни пречи да работим повече от други окати хора. Колежката ми на компютъра например не вижда абсолютно нищо, но е факир! Колкото и да им е чудно на някои, аз не обучавам незрящи за работа с телефони, или поне не само с телефони. Ориентиране и мобилни умения включва много неща. Извън белия бастун има вторични белези, които служат за ориентация.

Например онази будка за варена царевица отсреща става за ориентир, защото е постоянно на това място и защото от нея се носи миризма

обяснява младият мъж. Ако трябва с едно изречение да формулира средата в Пловдив и Пазарджик, в която през последните години виреят незрящите, той казва така: „И сега инфраструктурата не е мръднала (изключвам настилката в централната градска част на Пазарджик). И сега хората продължават да са изключително отзивчиви. Днес, идвайки по бул. „Стамболийски”, граждани ми предлагаха помощта си без да ги моля. Това е трогателно.” Божидар е комуникативен и гласът му дори заглушава този на Гери, докато ми обяснява живописно премеждията си от последните часове. Гери викат на програмата за четене на текстови файлове „Гергана”, по името на жената, чийто глас е преработил азбуката специално за тази операционна система, известна и като Speech lab. Това е платен софтуер, който се инсталира и работи на всички версии на андроид от 2.2 и по-високите, но има и още по-нова версия - на 15-годишно момиче. Божката обяснява, че новата версия е 80 лева и малко незрящи могат да си я позволят.

„Гери ми позволява да чета книги с удоволствие

Като ги слушам на емпетри, е мудно, монотонно и те кара насън, а тук можеш да управляваш скоростта. Миналото лято прочетох 50 книги, с един колега се състезавахме, а аз наблегнах основно на Нора Робъртс. Рекордът ми е лятото на 2012-а, когато „изръшках” 120 книги и то обемни”.

Божидар Чергаров обича да чете. През декември холандците, които снимали във филм библиотека „Никола Фурнаджиев”, направили интервю и с него. Дали му картички, на които той написал на брайл с машинка (защото нямал плочка и шило у себе си) следното изречение: „Библиотеката е моят прозорец към света”. После се подписал, а картичките отишли в американското посолство. Сигурен съм, че ако картичките са били достатъчно много, той щеше да напише „Библиотеката е твоят прозорец към света!”. И да раздава на всички нас.

Тодор ГРОЗДЕВ