Сряда, 08 Април 2020





Времето

giweather joomla module

Председателят на БФБ Георги Глушков: Пазарджик е отличен избор да приеме Мача на звездите

Събота, 22 Февруари 2020 07:30

 

Георги Глушков е име и в българския, и в световния баскетбол. Първият източноевропеец и единствен българин, играл и записал точки в NBA (през 1985-а облича екипа на „Финикс Сънс”). Разговаряме с него веднага, след като стана ясно, че сме домакини на Мача на звездите.

- Г-н Глушков, кое надделя, за да се съгласите за избора на Пазарджик за място на Мача?

- Аз имах предварителен разговор с г-н Попов, който много сбито ми представи неговото мислене за спорта и перспективата за спорта в Пазарджик. Да развива активността и масовостта, манталитета, с популяризиране, без билети, с модерни условия, да въвлече хората. На мен много ми хареса тази идея. Още повече, че Пазарджик спечели титлата „Европейски град на спорта 2020”. Да не говорим, че имам прекрасни спомени от Пазарджик. Затова смятам, че Пазарджик е отличен избор.

- Вие бяхте тук през 1988-а на споменатия преди малко мач с Югославия.

- Да, аз бях в залата тогава. Бях на трибуната, защото бях с гипс, но след това имахме и други важни мачове в пазарджишката зала. Бихме и Гърция, и още няколко отбора, а публиката горещо ни подкрепяше. Тук съм прекарал много дни в хотела срещу залата.

- Сигурно имате впечатления и от аматьорите ни при мъжете?

- Да, момчетата са много добри. Гледах миналата година турнира на 1 септември „3х3” на НАЛБ. Радвам се за тяхното развитие и очаквам лека-полека да станат нещата. Кметът преди малко каза, че ще се мисли за професионален баскетбол постепенно, но трябва първо да се построи новата зала и да се разшири основата и е много прав. Не може волейбол и баскетбол да се практикуват в една зала. А аз вярвам, че това ще стане, защото има трениращи деца, има и интерес, а с Мача на звездите ние ще помогнем той да се засили. Пазарджик има традиции.

- Наскоро казахте, че нашата баскетболна лига е 30 години назад в сравнение с другите в Европа…

- Така е, защото другите много преди нас организираха състезанията си и правеха баскетбол по този начин, който тепърва усвояваме. Сигурен съм, че политики като тази в Пазарджик по отношение на спорта ще дадат добрия модел, който ще бъде заимстван от държавата. И това ще даде резултат в краткосрочен план.

- Преди дни станахте на 60 години. Това обикновено е повод за равносметка. Вие сте най-успелият български баскетболист, но каква е равносметката за тези години?

- Да, играх в NBA, но не това е най-важното за тези години. Животът в спорта минава много бързо и когато станеш на 35-40 години, животът започва отново. Да, баскетболът е съдба, но за тези 60 години мога да се разделя на спортист и не-спортист. Различни са тези два образа, мисленето е различно, осъзнатостта е друга, амбицията ми е да свърша нещо хубаво за баскетбола, без да съм в игра. Но да бъдеш спортист е голяма привилегия, особено да играеш пред родна публика в собствения си град, в собствената си държава. Играл съм в много отбори в чужбина и мога да го оценя на тази възраст.

- Вас Ви обичат и в Трявна, и в Ямбол, и във Варна, и в София…

- Да, отделно и в чужбина, където съм оставил следа. Но да играеш в града си е привилегия. На младите казвам: „Когато в собствения ви град започнат да ви спират на всеки три метра и да говорите за баскетбол, тогава ще разберете, че сте станали големи играчи. Ето, сега смъртта на Коби Брайънт и реакциите след това наистина показаха какво е да си голям играч.

- Вие сте играл с бащата на Коби.

- Да, Коби израсна в Италия от 6 до 12 години. Съотборниците му си спомнят с умиление, че са спортували заедно с топката. Бяхме с баща му Джо в отбора на „Реджо Емилия”, а Джо бе топ реализатор. Малкият Коби пък постоянно беше в залата и играеше с топката с другите деца.

- И Вие сте голям спортист, а сте дюстабанлия и с порок на сърцето…

- Всичко е любов, труд и много лишения. Моят треньор Симеон Варчев ме стимулираше да мечтая, че ще стана голям играч. Накара ме да имам модел на подражание. И аз си избрах Но аз си избрах италианската легенда Дино Менегин. Той е с 10 години по-голям от мене, затова, когато после често се виждахме, му казвах "Големия брат".

Дочо ЧАНЕВ