Top Panel
Понеделник, 09 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













ВКС: Николай Велков е невинен за укриване на данъци от КТБ

Понеделник, 18 Ноември 2019 14:52

 

СОФИЯ. Върховният касационен съд потвърди решението на Апелативен съд – Пловдив по делото срещу адвокат Николай Велков, обвинен за укриване на данъци. Да припомним, че „Знаме” първи писа за делото по чл. 255, ал. 3 от НК за избягване плащането на данъци в особено големи размери – 909 812,43 лв., поради неизпълнение на задължението да декларира придобит доход от продажбата на поименни акции от капитала на КТБ в подадена годишна данъчна декларация.

Настоящото решение на тричленен състав на ВКС оставя в сила решението на Апелативен съд – Пловдив и на Окръжния съд в Пазарджик. То е окончателно, съобщиха от съда.

Делото бе образувано по жалба на министъра на финансите.

Според тричленния състав на ВКС, „решението на апелативния съд, в частта с която е потвърдена оправдателната част на присъдата на окръжния съд, е влязло в сила, тъй като срещу него не е депозиран протест от прокурора при Апелативна прокуратура – Пловдив с искане за отмяната му и за връщане на делото за осъждане на подсъдимия. Поради това не е налице законова възможност решението в оправдателната му част да бъде отменено по жалба на гражданския ищец, тъй като той упражнява правото си на жалба само по отношение гражданскоправната част. При това положение касационната инстанция следва да провери доколко възприетата от инстанциите по същество фактология позволява извода за наличието на деликт, който да е основание за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия“, пишат върховните съдии. Относимата законова рамка, в която са се развили правоотношенията между подсъдимия (като данъчно задължено лице) и държавата за 2007 г. попада под действието на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в сила от 01.01.2007 г., и именно тя очертава спецификата им, свързана с претенцията на прокуратурата за необходимост от декларирането и облагане на доходи на Велков, реализирани от продажбата на безналични финансови акции за 2007 г.

Основният въпрос, който според върховните съдии е намерил своето правилно разрешение от инстанциите по същество, е дали през 2007 г. подсъдимият е придобил доход от продажбата на акции в размер на 3 795 645,71 лв. и следвало ли е да го декларира в декларацията си от 30.04.2008 г., за да бъде обложен с 909 812,43 лв. данък.

В мотивите на решението на ВКС се посочва: „В чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ е предвидено, че доходът от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ се счита за придобит към датата на прехвърлянето им. По делото не се спори, че през 2006 г. подсъдимият Велков е извършил сделки по придобиване и продажба на 139 989 бр. акции от капитала на КТБ, като плащането по тях е станало през 2007 г. при действието на ЗДДФЛ, съгласно който доходът се счита придобит с прехвърляне на актива, т. е. през 2006 г.

“В жалбата се сочи, че получените през 2007 г. суми от продажбата на акции през 2006 г. е следвало да бъдат декларирани от подсъдимия в Приложение № 6 в годишната данъчна декларация, в което попадат „доходите, придобити от други източници“. Според върховните съдии този довод е несподеляем, тъй като води до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което не може да бъде осъществено за първи път от касационната инстанция. От друга страна, с атакуваното решение въпросът за вината на подсъдимия е окончателно разрешен поради липсата на съответен протест. В решението на ВКС пише още, че основанието за предявяване на гражданския иск е деянието. Разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че всеки дължи обезвреда за виновно причинните от него вреди. Във въззивния акт съдът е изразил съгласие с окръжния съд, че подсъдимият не е извършил вмененото му във вина престъпление, тъй като не е следвало да декларира в годишната данъчна декларация за 2007 г. дохода, получен същата година от продажбата на 139 989 бр. акции, тъй като съгласно действащия закон доходът се счита за придобит към момента на прехвърлянето му през 2006 г. Липсва основание за ангажиране на неговата гражданска отговорност, тъй като описаното деяние, което е основание за преценката доколко е налице деликт, не е противоправно и то не поражда задължение за обезвреда и следователно не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което претенцията на гражданския ищец с основание не е била уважена.

(Зн)