Top Panel
Сряда, 11 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













„Намерени от чудесата” - надзъртане отвъд плетката на восъчните пръсти

Неделя, 01 Декември 2019 10:50

Писателят Николай Нинов  гостува на приятелите си в Панагюрище, които неведнъж са му правили компания „по чукарите”.
Новата му книга „Намерени от чудесата” бе представена от отговорния редактор на „Знаме” Тодор Гроздев.

 

Николай Нинов е скален пътешественик. „Баирствал”, снимал и описал много от каменните загадки на територията на Пазарджишка област. Броди и ни показва непозната България и благодарение на пътешественици като него тя вече не е толкова непозната. Книгата „Намерени от чудесата” може да се чете самостоятелно или като продължение на първите две негови книги на същата тематика - „Повторени сънища” и „Времето гледа с десет очи”. Тази книга може да се чете най-малко по два начина.Като практически наръчник с описания, снимки и подробни джипиес координати. Или като художествен текст с вълнуващи илюстрации.

Има и трети начин - да я четете „по вертикала”

Не по диагонала на вентилатор, а по вертикала. Да се опитате да влезете в онова „вертикално” състояние между небето и земята, в което са пребивавали участниците в свещенодействията в описаните светилищни места. За целта трябва да имате изострени сетива, които да обърнете отвесно, когато атмосферата се нажежи до точката, която възторгва и води до екстаз. Николай Нинов ни води с грабващите заглавия, с действието, съспенса и неочаквания край, води ни с всяка своя снимка, дума, пауза и многоточие, за да ни предаде възприятията и еуфорията си и без да сме точно в този момент до него физически.

Естествено нито аз, нито вие сме шамани

Не можем да пътуваме по вертикала. Няма го онова време, онези огньове, онези заклинания, специални напитки, отвари и билета. Няма го билетът. Каменните фигури са изядени от времето. Бог обаче ни е дал сетива, които можем да наточим именно на такива места, пребродени и показани ни от Нинов. За да опитаме да провидим онези мистериални действия, които са се случвали там - и смисълът от тях.

Да погадаем.

А гадаенето вече е част от практиката на шамана. И вече ни е станало интересно. И някак ангажиращо. По някакъв начин сме пипнали невидимите очертания на измерението, където прадедите ни са уреждали нормалното течение на живота в общността. Отворили сме сетивата си чрез сетивата на писателя.

Николай Нинов определено има сетива

Първо, има език. Знае да борави с думите. Дългогодишен журналист, редактор, заместник-главен редактор и главен редактор на известни издания, автор на няколко книги с публицистична проза, с разкази и романи. Интервюирал е личности като Сергей Михалков, Джеймс Олдридж, Йохан Кройф, Жерар Депардийо, Жан Маре, Фани Ардан, Пенелопе Крус… С думите той прави картини. Толкова релефни и цветни картини, че ако го цитирам в книгата: „гледката блъсва очите ви”, а „синевата води до пристрастяване”. Думи-картини, защото авторът има око на фотограф. Това се видя още през 2012-а, когато спечели фотоконкурса „Спомен от лятото” на вестник „Дневник”. В настоящата книга и предходните две има много фотографии, а самите книги са определяни като „фотописи” и „скалописи”. Донякъде напомнят и на „Нешънъл джиографик”. Но само на пръв поглед.

Самият подход и изказ в тези книги са кинематографични

Не случайно по сценарий на Нинов има заснет документален филм. В „Намерени от чудесата” ще срещнете същия жив образен език. Силни къси думи. В къси изречения в сегашно историческо време. И много паузи. За да се огледа читателят. За да си поема дъх. Авторът на „Намерени от чудесата” има и лудостта, и физическата подготовка, и познанията да обикаля из трънливи пътеки, разчиствани с мачете, за да открива, показва, тълкува. И да гадае. Той дава хипотези, излага свои, отхвърля други, иронизира трети и препоръчва четвърти. Ако го перифразирам, носи товара на непроучената дохристиянска обредност. Писателят по своя начин показва, че всички тези комплекси, откривани и описвани от ентусиасти като него, са свързани, че са имали ключова роля в живота на дедите ни.

И че науката и държавата са им големи длъжници

„Намерени от чудесата” се вмества към предишните две като своеобразна трилогия, но и тази книга диша отделно. С другите я свързват само еднакво трудният терен, еднаквата загадъчност на силуетите на новите обекти за изследване и мяркащите се познати лица на гидове-съмишленици от предходните книги. И главният герой. В „Намерени от чудесата” има повече герои. Към Николай Нинов, съпругата му Лидия и техния приятел-домакин за конкретното място сега има повече хора-търсачи. Учени или краеведи, проучватели или просто ентусиасти. Това се дължи на факта, че интересът към тези неизследвани пътеки се е увеличил благодарение на хора като него.

Книгата започва с живите мъртви от Югово

- умрелите момичета „здравичките”, които могат да се почетат в нов параклис „Света Богородица”, за да ти помогнат. Неслучайно това е началото на книгата, мисля си аз. Нинов ни показва това типично българско оплитане на християнско и езическо, което трябва да разгадаваме. Корените на това оплитане стигат до тези мегалитни комплекси. И продължават отвъд плетката на пръстите на покойника, зад която само гадаем какво е смъртта. В „Намерени от чудесата” ни чака такова магическо оплитане. Между живот и смърт, между тайнства и вяра, между страх и екстаз. И между езическо и християнско. Като описаните църкви под вода, подобно на църквата на старото Мухово под водите на язовира, недалеч от Панагюрище. Църквите с уникални каменни езически релефи.

И да! В книгата има непознати места

Има пещери извън шумния туристопоток, където може да снимате 30-сантиметрова стоножка или да видите седемте очи на пещера, в която някакъв любопитко бродел 20 дни, докато излезе. Има и други главоблъсканици. Като огромния менхир, който го няма на картите, но бди над площадката. Като скалните ниши, огледала, отвори, ръкави, улеи, провиралки, звездни карти, руни, олтари. И много великани от камък.

Преди дни слушах Ирена Григорова, също като Нинов скален ентусиаст, която е била и в Стрелча. Тя каза в предаването „Мистичната България”, че е забелязала как в приказките на другите народи великаните са лоши, а в нашите приказки те са добри. Но Григорова знае много за каменните великани, както и Нинов. Каменните великани са добри. Те стоят с гръб към светилищата и ги пазят. Е, не могат да ги опазят от иманярите, туристите-вандали и от археофантастите, но знам ли. Един ден може би камъните ще се раздвижат. Да потвърдят старата теза на учените, че има силициева форма на живот и камъните живеят по свой начин. Писателят Христо Буковски даже написа книга по въпроса как силицият помага на човека и го пази още от времето на кремъчния нож та до днешните процесори и микрочипове в компютрите и телефоните. Помага ни, бди и ни пази.

В „Намерени от чудесата” не само героят гледа камъните. И те го гледат

В книгата ще прочетете как отгоре ни зяпа великан-пазител, как ни посреща лъвска глава, как друг камък ни се смее, втори бди, а трети се крие. Дори гледката е жива и „блъсва очите ви”. Местата тук са застинали, но не са мъртви. Дишат в свой забавен пулс. Този свят е жив. В него ти можеш да обикаляш до насита, НО НЕ ТИ НАМИРАШ ЧУДЕСАТА, А ТЕ ТЕБ. Стига да им дадеш шанс.

Нинов е скален пътешественик.

Пътува по скалата на време-пространството, търсейки отговора на голямата загадка. Държи ли миналото ключа към настоящето? С книгата си „вдига” съзнанието ни в тази посока. Загадката, която ни препраща към липсващото звено в изречението на Епикур, че когато сме тук, смъртта я няма, а когато смъртта е тук, нас ни няма. Обаче в този си линеен ред изречението-уравнение на Епикур не е пълно. То напомня много на делнична времева линия, а липсващият компонент в това уравнение се крие някъде встрани.

Като пътеките, които всеки петък карат Николай Нинов да излезе от делничната си кожа.

Тодор ГРОЗДЕВ