Top Panel
Понеделник, 09 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













110 години от рождението на Атанас Душков

Понеделник, 18 Ноември 2019 08:17

Сладкодумният разказвач на детски приказки

Преди дни се навършиха 110 години от рождението на един писател, свързан с Пазарджишко. За жалост, днешното бездуховно съвремие е захвърлило в забрава името на Атанас Душков - един от ярките сладкодумни майстори на четиво за деца, до известна степен и за възрастни.

Причините за това недостойно и унизително загърбване на изконните духовни стойности трябва да търсим преди всичко в целенасоченото подценяване на духовните потребности на нашия съвременник, особено на подрастващите поколения от страна на компетентните държавни органи. Инак как да си обясним отсъствието на вестници и списания за деца, закриването на Централния дом на детската книга, Седмицата на детската книга и на изкуствата за деца, изпращането в историята на фестивали, конкурси и други традиционни национални и регионални изяви, свързани с духовното развитие на децата и младежта у нас. Едва ли трябва да ни учудва бездушието и към литературните творци, в това число и отношението към някакъв си там Атанас Душков.

Всъщност кой е Атанас Душков?

Роден е на 23 октомври 1909-а в Копривщица в семейство на будни интелигентни родители. Семейството се мести в гр. Фердинанд /дн. Монтана/, където баща му е назначен за учител в местната гимназия. Още като ученик бъдещият поет е принуден да работи по строежи, тухларници, като хамалин и продавач. По-късно учи в софийско полиграфическо училище и работи като словослагател в печатница. Като ученик и работник участва в литературен кръжок „Ученическа мисъл“ и през 1927-а издава в. „Зидари“, като

сам го списва, набира, печата и разпространява

Все по това време, през 1926-а, публикува първото си печатно произведение „Копачи“. А като студент по славянска филология в Софийския университет започва да сътрудничи на в. „Зора“. Притиснат от материални затруднения, напуска Алма Матер и се препитава, като пише за столични издания - „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „Литературен глас“ и др. Междувременно сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, Палячо“, „Бодил“, литературния в. „Порой“. Търсейки себе си като творец, израства под благотворното влияние на големите имена в изящната словесност. Не случайно издава

възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев

и др. Печата стихове, епиграми, басни, често се появява по страниците на вестниците „Заря“ и „Зора“ и става популярен в литературните обществено-политически среди.

След Девети септември 1944-а заминава на фронта като военен кореспондент по време на двете фази на Втората световна война. След това се включва активно в културното строителство на страната ни и работи във вестниците „Ден“ и „Земеделско знаме“. Вродената му обич към децата го отвежда в детските издания „Кладенче“ и „Славейче“, на което е дългогодишен заместник главен редактор. Пише стихове, разкази, приказки, епиграми, гатанки и нашумява като един от най-влиятелните и търсени автори за деца.

Присъствието му със зрели самостоятелни творби в националния литературен живот датира от средата на 30-те години на миналия век с появата на бял свят на първите му издания през 1934-а - „Заю Баю радиолюбител“ и „Момъкът с латерната“. През следващата година той привлича вниманието на младите читатели с „Весели приключения“ и „Майчино сърце“, последвани от внушителна поредица заглавия, посветени на любознателните малчугани, за да стигнем до последните му издания - „Чета от момчета“/1985/, „Песни от градината“/1988/, „Весела команда“ /1989/, „Мама, татко, аз и батко“/1989/.

В своите повече от 80 книги Атанас Душков

се изяснява като поет и писател с изключително чувствителни сетива и като истински сърцевед ни пренася в неподправените детски преживявания, улавя и най-незабележимите трепети и вълнения на детското сърце /"Весели приключения“/. Умее да приобщава малките си събеседници към поведението на животните, на които приписва детски, човешки увлечения, игри и занимания /“Заю Баю радиолюбител“/. В немалко свои произведения авторът ни докосва до благодатната атмосфера вкъщи, топлината на домашния уют, полъха на майчината обич, която щедро дарява най-сакралните свои чувства на своите скъпи рожби /"Майчино сърце“/. В редица свои творби поетът отвежда читателите си сред природата, в гората, за да почувстват тяхната примамлива красота и обаяние и да вкусят от сладкия аромат на плодните растения /“Горските ягоди“/. Нерядко ни прави съпричастни и към горчивите преживелици на горските обитатели, за да предизвика детското съчувствие, състрадание и обичта на детето към заобикалящия ни животински свят -“Защо Мечо се разболя?“, „Доктор Петлю“. Авторът сръчно умее на увековечава в стих постъпките и нравите на крилатия свят. Дори и Щърка в „Зъболекар Щъркелан“ грижливо лекува зъбките на своите хвъркати събратя.

В никакъв случай обаче нямаме право да затваряме Атанас Душков само в тесните рамки на детската тематика, макар че и тя е твърде обхватна. Неговото чувствително и талантливо перо винаги откликва и на патриотичните стремежи на нашия народ, ратува и за висок морал и нравственост и впечатлява с невероятния си горещ повик за

повече хуманност, добросърдечие и душевна чистота

не само във внушителното му творчество за деца, а и в творбите му за възрастни. В българската литература нямаме друг автор, който да е посветил и отдал така пълнокръвно всичкия огън на творческото си дарование на децата.

За пръв път видях лицето на този необикновен творец през 1947-а като ученик в прогимназията на родното ми Лесичово и прочетох негови стихове в цветното детско вестниче „Въздържателче“. Срещал съм го и по страниците на литературния печат.

Но прякото ми запознанство с него стана чак в началото на 90-те години, когато го посетих в столичния му дом, за да направя интервю с него. Оказа се изключително скромен и гостолюбив събеседник. Живееше в скромно жилище с добрата си житейска спътница. Беше прехвърлил 80-те. Още от първите думи почувствах искрената му добронамереност. Поинтересувах се какви са впечатленията му от нашата детска литература. А той заяви, че

трябва да се гордеем със сътвореното художествено четиво за деца и юноши

Оцени високо приноса на детската литература за обществото и даде за пример П.Р.Славейков, Вазов, Чичо Стоян, Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Йордан Стубел, Калина Малина и много други. Според него, това креативно присъствие на творчеството за деца в духовното ни битие се дължи до голяма степен и на руската литература, като изтъкна огромното въздействие на Пушкин, Толстой, Горки, а по-късно и на Чуковски, Маршак, Михалков, Гайдар, Пришвин и други даровити автори.

За голямата популярност на четивото ни за деца в миналото той смята, че голяма заслуга са имали

издателства, редактори, разпространители

Инак едва ли бихме имали такава богата периодика: „Звездица“, „Пчелица“, „Детска беседа“, „Картинна галерия“, „Въздържателче“, „Дружинка“, „Пламъче“ и др. Същевременно изрази и признателността си към издателствата „Хемус“, „Т.Ф. Чипев“, „Български писател“, „Христо Г.Данов“, „Отечество“. Подчерта изключително важната ролята на редица

талантливи художници

като Александър Божинов, Христо Лозев, Вадим Лазеркевич, Илия Бешков, Борис Ангелушев, Стоян Илиев, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Любен Зидаров и др.

Но много му тежеше изчезването на детските издания, в това число и сп. „Славейче“, излизало някога в десетки хиляди екземпляри.

Спомням си, че на едно от писателските събирания Леда Милева изплака неудържимата си тревога от пагубното безхаберие към детската книжнина, но никой не я чу. И вече три десетилетия никой не се безпокои за духовното бъдеще на българската нация.

В същото време Атанас Душков се възмущаваше от налудничавия внос на чужда литература, в това число и на детска, голяма част от която е със съмнителни художествено-естетически качества, но това не пречи да залива книжния пазар. Създава се впечатление, че все по-малко деца се докосват до „Ането“ на Ангел Каралийчев и неговите вълшебни приказки или пък до гатанките и „Юнак Гого“ на Асен Разцветников, но от устата им не слиза Хари Потър.

Сериозно го безпокоеше

отсъствието на интерес и грижи

от страна на властимащите, липсата на организации, които да се занимават с предлагането и популяризирането на детската книга. В тази насока изключително важна е ролята, според него, на училището, читалищата, библиотеките и другите културни институции.

Този разговор беше радушно приет от пазарджишкия вестник „Знаме“ и публикуван на 14 септември 1993 година на неговите страници. По-късно, през 1998-а, го включих в моя сборник от интервюта, онасловен „Горещи години“. Неговата премиера се състоя на 25 ноември 1998 година в столичния Клуб на журналистите. Интересът към изданието беше голям, залата за пресконференции беше претъпкана. Сред многолюдната аудитория като че ли най-развълнуван беше Атанас Душков, който застана пред микрофона, не можеше да възпира вълнението си от моето скромно заглавие и изсипа цял порой от суперлативи и хвалебствия. Почувствах се неудобно.

Но такъв си беше по душа и сърце този неуморим труженик на художественото слово. В житейски и творчески план той кипеше, гореше. Такъв си остана цял живот - влюбен в хората, отечеството и всеотдайно предан на най-малките ни читатели до сетния си земен ден на 3 юни 2000 година, когато ни напусна завинаги, оставяйки забележително човешко и литературно наследство за поколенията.

Продрум ДИМОВ