Top Panel
Неделя, 08 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













Емил Анчев от "Конкурент": Отказвах предложения заради Пазарджик и си струваше!

Сряда, 30 Април 2014 03:00
За 51 години никога не съм пушил трева, доверява фронтменът на легендарната банда
Вокалистът на "Конкурент" Емил Анчев няма нужда от представяне. Това е групата, която заедно с "Ера" и "Ахат" прокараха хеви звуците на родна почва в края на 80-те (създадена е през 86-а) и за толкова години успя да не разтури купона. Участия в клубове, фестове, а през лятото и на морето, "Конкурент" не могат да се оплачат от липса на ангажименти. Въпреки това, както писахме преди месеци, Емо Анчев заяви участието си за 150-годишнината на СОУ "Георги Брегов". Просто така, безплатно. Помоли го учителят по история Илия Михайлов във Фейсбук, а Емил Анчев въобще не се замисли. Приятелят ми Илко беше впечатлен, защото други хора го бяха отрязали, без да се замислят. "Нека да си говорим на "ти", казва Емо в началото на разговора ни.
- Емо, щастливи сме, че уважи с присъствието си 150-годишния юбилей на СОУ "Георги Брегов". За един известен рокаджия обаче това не е ли загуба на време?
- Не. Не може такова събитие за училището да е загуба на време. Първо, че самите деца заслужават внимание. А аз впоследствие видях, че там има музикални паралелки и бях възхитен, честно ти казвам. Ако има повече такива училища, ще бъде страхотно. Така че не е загуба, напротив. За мен беше хубаво преживяване, защото видях хора, които обичат музиката ни.
- Вие сте легендарна група, много други отидоха в небитието, реюниъни почти няма, как успяхте да оцелеете? Имаше ли моменти, когато сте си казвали "Повече не се издържа! Чао.".
- Трябва да отворя една скоба, че аз съм основателят на групата. Може би звучи нескромно, но благодарение на мен "Конкурент" не се разпадна вече близо 30 години. Да, наистина имаше хора, които не издържаха и си тръгнаха, защото в България въобще не е лесно да се занимаваш с това.
- Доста народ е минал през групата. Сещам се например за Павката Васев, който си тръгна, обаче отиде в "Монолит". Колко процента от всички днес се занимават с музика?
- Като си помисля, само Павката. И Румен Антов, който после беше в "Ер малък" и "Ер голям", може би още двама трима. Останалите или са в чужбина, или се отказаха, защото е трудно.
- Да, ти съвместяваш музиката, мениджърството, но сигурно трябва и да се работи нещо, ха-ха.
- Да, всеки се занимава с нещо странично. Добре, че имаме и много добри приятели-сериозни бизнесмени, които винаги са ни помагали. Всеки изкарва пари от нещо допълнително. Аз дълго време се занимавам с мениджърска дейност, работя с български и наши изпълнители.
- Като говорим за мениджърството, се сещам за едно заглавие "Емил Анчев: Снимах Лили Иванова гола!". Жълтите журналисти такива заглавия пляскат с името ти - "Емил Анчев: "Жена ми и децата затънаха в калта!" (б. а. - става дума, че са открили плаж край Бургас, където се топят в луга). Какво е мнението ти за журналистиката в България?
- Това са глупости! Виж, за журналистиката у нас - има и добра, но има и кофти журналистика. Когато ти вадят думите от контекста, изопачават и подвеждат. Все още журналистиката ни не е достатъчно независима, макар че в последните години има повече свобода. Има, има още какво да се желае.
- Вие, и ти като фронтмен на "Конкурент", сте били трън в очите и на хора от рок гилдията. Сега ви обвиняват, че проектът "Смели сърца" е популистки (б. а. "Смели сърца" е песен, посветена на онкоболните деца, в която участват известни рокаджии по идея на "Конкурент" - Звезди от "Ахат", Тони Чембъра от "Монолит", Буги Барабата, Дидо от Д2, Ерол от "Уикеда" и Мариана Попова).
- Просто не мога да си представя, че има такива хора. Смешно е. Ние не търсим никаква изгода. И преди да бяхме направили този проект, поне в близките 3-4 години сме свирили много пъти безкористно за такива деца. На наши участия събираме пари за такива каузи, какво ли не сме правили, защото сме виждали, че държавата много не прави за тях. Но като влезеш в едно такова нещо, почти няма излизане. Не за друго, но различни хора с проблеми започват да те търсят непрекъснато. И ти не можеш да откажеш на никого, защото в момента, в който откажеш, излиза, че за едно дете можеш да свириш, а за друго - не.
И в този процес се роди тази песен. А тя се роди, защото загубихме едно момче, с което се сприятелихме (б.а. групата се запознава с 18-годишния Дани и прави благотворителен концерт за него. Така започва приятелството им. Впоследствие момчето събра прекалено късно парите за операция в Германия и организмът му отхвърля присадените клетки.
"При завръщането на момчето обратно в София цялата група решихме да го посетим в дома му, опитахме се да му вдъхнем надежда, спомня Емил. Разказвахме му вицове. Когато му казахме "чао" и излязохме на улицата, се разревахме"). И решихме, че ще я посветим на него. И всички, които оплюват тази идея, са много жалки. Защото тази енергия трябва да бъде положителна и всеки да помага с каквото може.
- Хм, "положителна". Но това не те ли натоварва много. Не физически…
- Натоварва ме. Аз съм музикант и мисля, че музикантите и хората на изкуството сме по-чувствителни, без да обиждам останалите. Признавам, че често съм ревал пред компютъра заедно с жена ми (тя много ми помага), когато ни изпратят снимки и информация за поредното болно дете. Не виждам нищо смешно, мога да си порева. А иначе, да, натоварващо е, но не можем да си затворим очите.
- Неофициално сам каза, че много хора, дето се бият в гърдите, че са пичове, когато се наложи да отделят от времето си за свирене без пари, се покриват.
- Човек се познава по делата. За "Смели сърца" бях говорил с много мои колеги, няма да цитирам имена. Отказаха, други си измислиха какви ли не поводи, но това се случва и по много други поводи. При мен мъжката дума е закон. Като си я дам, край. За участието в Пазарджик, за което се бяхме разбрали през декември, оттогава съм получил поне 3-4 предложения за тази дата, да отида и да изкарвам пари. Не се бия в гърдите, повярвай ми, отказал съм.
- Вярвам ти.
- В Перник трябваше да пеем за слепи хора преди една година, а мои приятели за рождения ми ден бяха направили подарък - екскурзия в Германия с тях. Разбрах за подаръка преди концерта и им казах, че имам участие в Перник. Имаше хора, които ми казаха: "Абе ти луд ли си, то има десет изпълнители на плаката, ще мине и без тебе!". Но бях си дал думата.
- По света и са помислили за всичко, когато става дума за онкоболни деца. Даже костюмирани като супергерои чистачи мият стъклата на клиниките. Държавата у нас няма пари за лекарства, камо ли са перилни препарати и костюми…
- Като казваш, супергерои - зимата нали получих една награда ("Татко на годината 2013", б. а), заедно с по-достойни хора от мене като отец Иван от Нови хан и бате Николай. Та бате Николай прави смехотерапия за деца, ходят по стаите, правят фокуси, разсмиват ги, мисля, че е първата такава клиника в Европа. Но това държавата не го прави. В края на годината от министерството казват, че са спестили пет милиона, примерно. Как ги спестяваш тия пари, бе?! Това са парите на оставени да умрат хора!
- Нека да говорим за нещо по-ведро. Песента ви "Конницата" от 80-те за мен е най-големият ви хит, как я измислихте?
- Да, те и сега често ни карат да я свирим. Парчетата се раждат, когато ти дойде музата, с "Конницата" стана така, просто се появи точно навреме, върза се и с българската история, защото сме имали една от най-силните конници в света, и стана емблематично парче.
- От края на 80-те се превърнахте в звезди в пълния рок смисъл на думата. Легенди се носеха за четирите тефтери с имена на фенки… Секс, алкохол и рокендрол, като погледнеш назад, вече не е същото, а?
- Става ми смешно, защото тогава сме били по на двайсе и нещо години. Тогава нямаше интернет и глупости. В основата на всичко бяха купоните и запознанствата по улицата. Имахме само домашни телефони, а годините не бяха лоши. Хората дори бяха по-добри и по-хубави. Сега чета различни книги на музиканти от цял свят. И мога да кажа, че групите навсякъде са едни и същи, но това, по което "Конкурент" се различава от останалите е, че никога не сме взимали наркотици, наистина. Ето, аз например, съм на 51 години и даже "трева" никога не съм пушил, колкото и да звучи смешно на някого.
- Звучи ексцентрично.
- Не че около нас не се е пушило, но… Може би това ни е помогнало, защото, ако бяхме станали наркозависими или алкохолици, не знам докъде щяхме да я докараме.
- Не мислите ли да напишете книга? Примери има - "Щурците", "Фактор"…
- Мислим, но наскоро четох едно изказване по този повод, един музикант каза, че ще пишат книга, когато спрат да свирят. Така че има време. Но със сигурност ще го направим. Най-малкото, защото трябва да се знаят някои неща…
- Мислиш ли, че в рока България търпи нов разцвет?
- Има светлинка в тунела. Но, ако кажа "разцвет", ще излъжа. Има млади и кадърни групи, срещаме се по фестивали и клубове, но за съжаление това не е голямо поле на изява - сцената е малка, озвучаването не е на ниво. Да не давам пример с прословутата фирма "Пайнер", с телевизии, с вестници… Ако нещо такова се случи, което да популяризира рока, той ще измести вниманието от другите стилове. Ето, нищо лично против рапа, но у нас това е просто чалга в малко по-друг вид. Не, че няма някои добри работи, но като цяло…
- И все пак, каква е истината за голата Лили Иванова?
- Не, няма гола Лили Иванова. Бяхме й три години мениджъри и първи я снимахме за един календар. Новогодишен. Васко Къркеланов направи снимките, но понеже имаше една-две по нощница или нещо такова, някой написал пълни глупости. По-късно я снимахме за "Плейбой", пак през нашата агенция.
- Знаменита фотосесия беше, в първия брой на списанието… А да ти кажа за "Брегов", прав си, че си е струвало. Познавам деца, които обичат рока и песните на "Конкурент", които за първи път те видяха на живо. Дотогава са те виждали само в Гугъл. А това си е стимул, нали?
- Определено. Благодаря ти за интервюто. Желая хубави празници на читателите на "Знаме". Да бъдем здрави. И по-позитивни.
- Аз ти благодаря, и от името на вестника. Весели празници!
Тодор ГРОЗДЕВ