Четвъртък, 23 Януари 2020





Времето

giweather joomla module















50 години театър “Константин Величков”

Събота, 09 Ноември 2019 08:46
Константин Илиев (вляво) и Николай Вандов представиха книгата “Летопис 1969-2019” Константин Илиев (вляво) и Николай Вандов представиха книгата “Летопис 1969-2019”

Полувековният юбилей събуди спомени, вълнения, радости

ПАЗАРДЖИК. 50-годишният юбилей на драматично-кукления театър “Константин Величков” събра гости от близо и далеч - режисьори, актьори, драматурзи, представители на културни институти, граждани. Във фоайето на театъра присъстващите разгледаха фотоизложбата със сцени от постановки през 70-те и 80-те години на миналия век. Във фотосите “оживяха” образите на режисьорите Леон Даниел и Крикор Азарян, на актьорите Катя Паскалева, Илка Зафирова, Невена Коканова, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Милен Пенев.Драматургът на театъра Константин Илиев представи книгата “Летопис 1969-2019” на театъра с автори Никола Вандов, Гергина Деянова и Мария Вандова. Изданието от 379 страници информира за всичко, което се е случвало на театралната сцена и извън нея от октомври 1969-а до юни 2019-а - от първата премиера на Йовковата “Албена” с режисьор Леон Даниел на 8 ноември 1969-а до последната премиера на същата пиеса под режисурата на Григор Антонов, днес директор на театъра.

Драматургът Константин Илиев благодари на авторите и на тези, които са помогнали изданието да стане факт. Сред тях е и нашата колежка Дима Бойчева, репортерка в “Знаме”.

Никола Вандов подчерта заслугите на предишния директор на театъра Александър Жеков, който го поканил да продължи работата, свършена от Гергина Деянова по случай 40-годишнината от одържавяването на трупата. Уточнявал е много дати, имена и факти, но все още са останали досадни липси.

- Надявам се след време други да запълнят празнотите в дейността на театъра. Защото със звездните си периоди той е сред водещите театри у нас. “Летопис”-ът маркира кривата на неговото развитие, на неговите върхове и спадове. Тази крива е нормална за

всеки театър, който не се предава,

не затъва в тресавището на своите художествени комплекси. И цени енергията на своите творци, каза в заключение Никола Вандов. Преди началото на спектакъла “Албена”, фоайето на театъра се превърна в място за срещи и разговори между стари приятели и съмишленици от 1969-а досега.

Някои от тях бяха любезни да споделят вълненията си от празника за “Знаме”:

Константин Илиев, драматург:

- Щастлив съм, че отново има празник на театъра за неговия 50-годишен юбилей като държавен институт. Преди 10 години, за 40-годишнината от одържавяването на театъра, се игра моята пиеса “Музика от Шатровец” , постановка на Маргарита Младенова. Дъждовният 31 октомври тази година попречи на повече колеги да почетат годишнината. Но празникът си е празник. Пожелавам на театъра “На Добър час!”.

Николай Поляков, режисьор:

- Приятно е да съм отново в пазарджишкия театър. Не мога да скрия истината, че като че ли тук станах режисьор, доколкото съм станал режисьор, разбира се. Стана ми ясно в тази трудна професия какво мога да правя на сцената на театъра в Пазарджик. Мястото, където продължавам да пазя най-добрите спомени за трупата, за града и за хората, а те не бяха малко. С някои от тях продължавам да поддържам връзка. Искрено ще се радвам, ако тази вечер имам удоволствието на срещна приятели тук, както и да видя спектакъла “Албена” на Йордан Йовков.

От първата година на държавния театър досега тук съм поставил петнайсетина мои спектакли. Някои от тях наистина могат да отбележат собствената ми биография като изключително важна. Защото те ми дадоха увереността, че може би е възможно да упражнявам режисьорската си професия. Те са “Чайка” на Чехов, “Дипломат” на Самуел Альошин, “Външен човек” на Игнатий Дворецки, “Премия” (“Протокол от едно заседание”), “Лес” на Александър Н.Островски. Свързвам тези представления с приятни спомени за актьорите, с които работихме.

Те по-късно станаха звездите на софийските театрални афиши

Особено добър спомен имам и от прекрасното сътрудничество с музикалния джаз състав “Бели, зелени, червени” с ръководител Веселин Николов. С неговата музика пожънахме големи успехи в няколко спектакъла. Един от тях е “Хоро” на Антон Страшимиров. Партитурата на уникалната и изумителна музика за цигулка и три тъпана бе невероятно сложна. Наложи се да я изпълнят трима професионални симфоници от пазарджишкия оркестър с ръководител големият музикант Иван Спасов.

Доколко представленията тогава са били успешни, ще каже целокупният български театър, но за нас те наистина се оказаха успешни. За мен пазарджишкият театър бе чудесна театрална територия

Не случайно много мои колеги са ми завиждали, че тук, в Пазарджик, има прекрасна творческа среда за работа.На сцената на театъра се върнах преди няколко години по покана на режисьора Владлен Александров. Поставих Поставих “Дон Хил зелените гащи” - класическа испанска комедия от Тирсо де Молина.

Ако театърът прояви интерес към мен, с удоволствие ще поставя отново спектакъл на моята пазарджишка сцена, обеща режисьорът Николай Поляков.

Стефан Германов, актьор:

- Чувствата са сантиментални, годините тук са най-хубавите в живота и работата ми. С общи усилия с колеги тогава (1969) изградихме един прекрасен театър, макар че много ни костваше. Удивителното бе, че оборудвахме голямата му сцена, “облякохме” нея и кръга и пуснахме осветлението, дойде и звукът. Ентусиазмът на прекрасния състав надхвърли очакванията ни.

Много исках да почетем с едноминутно мълчание паметта да първия директор на държавния театър “Константин Величков” - Васил Спасов, на главния счетоводител Димитър Чавдаров, когото запалихме за каузата “театър”. Както и на актьорите Катя Паскалева, Милен Пенев, Северина Тенева, Йоан Заев, Радослав Стоилов, Ана Пенчева. Колеги, с които се

отлепихме от пловдивския театър и дойдохме вкупом тук

Искам от тяхно име да изкажа благодарност към тогавашния първи секретар на ОК на БКП Димитър Жулев за подкрепата му в репертоарната политика на театъра. Той защити две постановки - “Събота 23” на Стефан Цанев (първият спектакъл) и “Както ви харесва” на Шекспир. Иначе кой знае къде щяха да ни пратят след края на представленията. Става дума за първите пет години от съществуването на държавния театър, което

считаме за сериозен пробив в репертоара

В първия сезон (1969-1970) бях заместник на директора Васил Спасов.

Изиграх десетки роли - Иван Сенебирски в “Албена”, Максимов в “Дипломат”, Златев в “Зелената брадавица”, д-р Савич в “Хоро”, Лазар в “Януари”, Жак в “Както ви харесва”, Иван Павлов в “Среща”, Чешков във “Външен човек” и други, все прекрасни роли.

Искам да спомена и представленията “Чайка” и “Голямата печалба”. С “Хоро” и “Дипломат” гостувахме на престижни столични сцени, сред които и на оперната.

Николай Поляков бе единственият щатен режисьор в театъра. С високите критерии към трупата той поддържаше престижното ниво на театъра. Вярно е, че големи режисьори като Коко Азарян, Леон Даниел също правеха спектакли, но те бяха гости на театъра, убеден е актьорът Стефан Германов.

Диана Бациева, актриса:

- Със съпруга ми долетяхме преди часове от Италия да уважим театралния празник в родния ми Пазарджик. За събитието ни съобщи актьорът Иво Русев.

Бях на 15 години, когато режисьорът Николай Поляков ме избра да участвам в рецитал на сцената на театъра. Вълнението за мен бе огромно и тогава реших да стана актриса. Мечтата ми се сбъдна - да завърша Театралната академия и да играя на тази сцена, в този град. Големият Коко Азарян ме покани да съм част от представлението “Мата Хари” на Хелмут Пешина. Отново вълнение, което не ме напуска и сега. И сега ме побиват тръпки, едва сдържам сълзите си.

Прекланям се пред театъра, с който заедно поостаряваме достойно.

Чувството на радост, че съм отново тук, ме кара да летя

Видяхме се с колегите Николай Ламбрев, Николай Поляков, Стефан Германов. Фактът, че тук съм била с режисьорите Леон Даниел, Красимир Спасов, Крикор Азарян, Милен Пенев ме изпълва с гордост и преклонение пред големите творци. Топло ме посрещнаха тогава Красимира Василева, Янина Кашева и Анета Петровска. Малко след това Янина и Анета заминаха за София. След пет години на пазарджишка сцена постъпих в столичния Театър на армията.

Напуснах сцената и театъра и от 25 години живея в Италия. Там, след тригодишно обучение, практикувам алтернативна медицина - квантова медицина и квантова физика.

Театърът остава голямата ми любов,

Но благодаря на Господ и на близките ми, че имам и втора професия. Тя ми доставя почти същото удоволствие като актьорската, вълнува се Диана Бациева.

След официалната част празникът продължи със спектакъла “Албена”, посрещнат от зрителите с бурни овации.

Министерството на културата отличи с грамота театъра за неговия 50-годишен юбилей.

Пенка МИХАЙЛОВА