Неделя, 23 Февруари 2020





Времето

giweather joomla module



















Експерт-хидроенергетик: „Белмекен” е за отвличане на вниманието, има по-удачни варианти

Вторник, 28 Януари 2020 08:48

 

Има вероятност отбиването на деривациите да се отрази на напояването

Спасяването на Перник с води, предназначени за яз. „Белмекен”, се превърна в тема на седмицата. Според политици, експерти и служители на „Напоителни системи”, този вариант не застрашава ни на йота потребителите на вода за напояване и пиене. „Това е добре, но не е много сигурно. Даже най-добрите експерти не могат да са категорични дали и при това положение няма опасност „Белмекен” да остане празен, ако не се използват алтернативни ресурси”, признава пред „Знаме” специалист-енергетик с внушителен стаж във водно-електрическите централи в Пазарджишка област. Ще спестим името му, но ще кажем, че мнението му споделят и много негови колеги от системата на НЕК. Какво ще предприеме държавата, ще видим. Навремето имаше вариант Пазарджик да пие чиста планинска вода от Белмекен, но тръбите стигнаха само до Момина клисура, а с белмекенска никой в региона не се облажи. Хидроенергетици си спомнят как преди много години инж. Георги Куков, тогава главен проектант на ПАВЕЦ "Чаира" и каскадата "Белмекен-Сестримо", предлагал проект за изпомпване водите от поречието на Места към яз. "Белмекен", които са около 600 млн. куб. м годишно и това щяло да реши и днешните водни и енергийни проблеми на държавата, и то окончателно. Но проектът му не бил одобрен.

Ето и настоящото мнение на нашия гост:

„Медиите разбраха, че неточно са разбрали идеята и признаха, че вода няма да се взема от язовир „Белмекен”, а от деривациите, които го пълнят. Факт е, че „Белмекен” захранва ПАВЕЦ "Чаира" и каскадата "Белмекен-Сестримо", които са стратегически по-важни от АЕЦ "Козлодуй", а освен това факт е, че

това отклоняване на водата ще донесе големи загуби на НЕК

Загуби, макар благовидно те да минат под формата „пропуснати ползи”. Водата, пусната от Белмекен през каскадата ПАВЕЦ "Чаира", произвежда огромно количество ток с минимално количество вода - заради огромния си пад (той е около 1500 метра до ВЕЦ Сестримо).

Разбира се, по-добре е Перник да има вода, въпреки загубите на НЕК, но ако след снеготопенето и до края на юни Белмекен не бъде пълен заради отбитите деривации, е възможно да има

дефицит, който да се отрази на напояването в Пазарджишко

и в западната част на Горно-Тракийската низина. На практика водата за Перник ще дойде от деривация „Грънчар” и ще се взема през язовир „Бели Искър”. „Грънчар” е една от двете деривации, които го захранват, и се намира на около 1900 м надморска височина. „Грънчар” събира горните течения на реките Благоевградска Бистрица и Места. Иначе 300 км деривации събират водата от всички ручейчета във високата част на Рила и я докарват в яз. "Белмекен". Язовирите „Бели Искър” и „Белмекен” са приблизително на еднаква височина, затова каналът е двупосочен - може да се насочва вода към един от двата язовира. Води към „Белмекен” обаче се насочват единствено, ако „Бели Искър” прелива, а това не е ставало от много години.

Стената на язовира обаче е стара, затова той се държи пълен на 60 процента

(съгласно анализ на техническото състояние от 2016 година, това състояние на язовирната стена и съоръженията към нея е определено като „неизправно - частично работоспособно“). Затова и към момента се изпълнява предписанието: „Водното ниво да се поддържа не по-високо от кота 1876.00 м (2.0 м под кота преливен ръб)“, със срок на изпълнение - постоянен”, защото не е ясно кога ще се направи реконструкция на язовирната стена. Ако каналът го нямаше, тези води щяха да се отичат към Гърция, без да влизат в никакъв язовир.

Най-голямата индустриална гордост на Република България е ПАВЕЦ "Чаира"

Това е уникален хидро-енергиен комплекс, проектиран от български инженери, който се преподава във всички университети по света като гениално енергийно чудо. Той няма аналог. Денем произвежда ток с вода от яз. "Белмекен", а нощем мощни помпи качват водата обратно горе в язовира. Заедно със съседната каскада "Белмекен-Сестримо", която също е захранвана с вода от яз. "Белмекен", дават мощност от около 1600 мегавата, което е колкото електроенергията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Тези хидросъоръжения са били планирани като идеен проект още през 20-те години на миналия век.

При настоящите изчисления обаче не се знае

ще помогне ли тази деривация на Перник

Това, което се предвижда да се отбива от „Белмекен” към яз. „Бели Искър”, няма въобще да „затрудни” яз. „Белмекен”, защото 500 л/сек не е нищо, при положение, че при пълноводие в „Белмекен” влизат 40 куб.м в секунда. Той е с обем 144 млн. куб. метра, яз. "Искър" е с максимален обем 650 млн. куб. метра (в момента в него има 460 млн. куб.м), докато разходът на София е 14 млн. куб.м месечно). Съмнявам се, защото яз. "Бели Искър", освен че е неизправен, е много малък - с капацитет едва 15 млн. куб. метра (кажи-речи наполовина колкото пернишкия яз. "Студена") и е пълен около 8 млн. куб.м, което е около 60 процента, за да се спази предписанието.

В момента язовир "Бели Искър" захранва с вода около 20 процента от София, а язовир „Искър” - останалата част. Язовир „Бели Искър” захранва кварталите Драгалевци, Бояна, Княжево, Банкя и прилежащите им райони, т.нар. Витошка яка. Този водопровод се нарича Витошкият и свършва в резервоар близо до Банкя, от който именно ще започне отклонението към Перник през Мало Бучино. Мисля си, че държавата ще направи връзка на Искърския водопровод в същия резервоар, а за целта само ще укрепи тръбите и ще направи връзката, която не е ползвана от години.

Любопитно ми е защо държавата реагира толкова късно

Мисля си, че именно заради тази закъсняла реакция се хвърли в очите на обществото името „Белмекен”, а всъщност водата ще дойде от язовир „Искър”, където има достатъчно голям обем. Може би се спести името му, за да не настръхнат софиянци, че може да останат без вода. Държавата обаче трябваше още през есента да започне строежа на водопровода от Мало Бучино за Перник с прилежащата помпена станция. Трябваше да се използва построеният специално за завод „Стомана” и „Топлофикация” язовир „Пчелина”, да се възстанови ударно водохващането за „Стомана”. Язовир „Пчелина” в момента прелива, а е над два пъти по-голям от яз. "Студена". Щеше да бъде по-удачно и по-практично. Заради всички тези съображения си мисля, че водите, прихванати от „Грънчар”, са повече отбиване на общественото внимание, отколкото решение на проблема на Перник. Ако се направи вариантът с „Пчелина”, и предприятието „Стомана” ще преустанови ползването на питейна вода за промишлени цели.”

„Знаме”