Вторник, 31 Март 2020





Времето

giweather joomla module

Бизнесменът Георги Манчоров: Нека в дни на изпитание да бъдем човеци! Помогнете и вие!

Четвъртък, 26 Март 2020 13:12

 

ПАЗАРДЖИК. Пандемията от коронавируса ни приземи да осъзнаем, че здравето е по-важно от надбягването в материалния свят. Все повече разбираме, че оцеляването ни зависи от простичките неща, на които да се радваме. Защото в дни на изпитание само те имат смисъл.

Отколе се знае, че тежки времена като това обединяват българите в името на добротата и съпричастността към болките на другите. Всеки помага – кой с каквото може. Тази максима следва и пазарджишкият бизнесмен Георги Манчоров, собственик на ресторант „Тука е така”. Още от първия ден след обявеното извънредно положение в страната заради коронавируса той осигурява безплатно вкусни гозби на наши съграждани, за да преживяват те по-леко трудната обстановка на изолация.

С бизнесмена разговаря наша репортерка:

- Г-н Манчоров, защо в дни на изпитание прегърнахте благотворителната кауза да храните хора в нужда?

- В борбата с опасното заболяване социално слабите хора имат нужда от подкрепа за физическото им оцеляване. Всеки ден осигурявам топла храна за един мъж и три жени, двама от които са трудно подвижни. Стигнах до проблемите им чрез социалните служби в общината. Правя благотворителния жест към тях, връщайки се назад в моя житейски път. В случаи на трудни ситуации добри хора ми подаваха ръка да се изправя. Благодаря им!

Всеки човек може да зарадва другия, ако има желание. А възможности за доброто винаги се намират. Всеки обяд хората получават супа, готвено ястие, салата и хляб направо от ресторанта. Храната на трудно подвижните мъж и жена вземат децата им. Поетият ангажимент към тях е до 29 март, но тепърва ще мисля дали да продължа благотворителната си кауза. Трудността е свързана с готвенето. Ресторантът е затворен и се отваря специално за приготвянето на храната им. Засега нищо не е окончателно.

Приготвих 20 хранителни пакета с продукти от първа необходимост – олио, леща, ориз, зелен фасул. Чрез Социалния патронаж дарението ще стигне до трудно подвижните и неподвижните хора и ще се повтаря на всеки 15 дни.

- Какво е усещането Ви при срещата с хората в нужда? Какво виждате в очите им?

- Виждам позитивни, добри, отрудени наши съграждани. Тъгата в очите им едва ли ще ме стимулира да продължа да правя добро. Предпочитам да се вглеждам в собствените си очи и в тях да има повече радост и надежда, която искам да им предам. Защото, когато аз и ти станем ние, в трудни моменти на всички около нас ще им е по-леко.

Отплата и благодарност за това, което правя, не търся. Но щом някой потърси моята помощ, готов съм да я дам безвъзвратно. Ако човек е част от проблема на другия, решаването винаги носи удоволствие и те прави щастлив. В конкретния случай не е важно как се чувствам при срещата ми с тези, на които осигурявам топъл обяд, а това, че мога да им вдъхна вяра в доброто. Защото никому не е приятно да получава това, което сам не може да си набави.

- Как извънредното положение се отразява на ресторантьорския бранш и лично на Вас?

- Със сигурност много зле. Ужасно е да решавам съдбата на работещите в заведението седем мъже и жени. Старая се да съм полезен и за тях. Ще направя възможното никой от тях да не остане без препитание. Важно за това е как държавата ще подкрепи малкия и средния бизнес. Обещанието за плащането на 60 процента от заплатите с държавни пари няма цифрово изражение. Няма и яснота за какви суми става дума в написаното. Надявам се да съхраня екипа си и един ден злото коронавирус да изчезне, а нещата да си дойдат по местата си.

- Необичайно звучи името на ресторанта „Тука е така”. Как точно е при вас?

- По-интересно и различно от останалите места за хранене в града. Храната е по-разнообразна като асортимент и техника на приготвяне, в което всеки посетител може да се увери. Само тука е така и защото помагаме на хора в трудните дни – подаряваме им поне малко спокойствие и сигурност. На други места не е така. Всеки Божи ден оправдаваме смисъла на името на ресторанта.

- „Тука е така” не е първият управляван от Вас ресторант. Има ли промени в начина на готвене и вкуса на българина през годините?

- Да, това е четвъртият ми собствен ресторант. Предишните са „Совите”, „Гнездото”, „Хеттрик”. Дипломата на професионален готвач ми дава привилегия да усетя промените в хранителните вкусове и навици на българина. Младите днес предпочитат да хапват набързо улична храна – бургери, дюнери или от топлите витрини с предварително приготвени ястия. На тези места посещението е по-голямо отколкото в ресторантите. Обяснението е забързаното време, в което живеем. Преди години, облечени подобаващо, хората обядваха и вечеряха в приятна обстановка в заведенията.

- Имате ли си любимо ястие и кой готви вкъщи?

- Френско пиле със сини сливи и кайсии – един от специалитети на „Тука е така”. Майсторка в домашната кухня е жена ми – не че има повече време от мен. Причината е чисто естетическа. Изцапвам всичко, в което може да се готви – тигани, тенджери и всякаква друга посуда. Навикът ми е наследен от приготвянето на храната в ресторантите с многото съдове, като в кулинарните предавания по телевизията.

- Като споменахте тези шоута, да ви питам има ли днес интерес млади образовани хора да посягат към тиганите?

- Не мога да преценя. Оценката ми ще е само лична. Мисля, че възрастовата граница не е определяща кой може и кой не може. Важно е да обичаш това, което правиш, и то да ти доставя удоволствие.

Готварската професия е сред най-престижните, но през годините е много подценявана, за съжаление. Днес в нашата мила родина българинът се научи да цени здравословната храна. Отдаваме й дължимото и в „Тука е така” – с наличните продукти изпълняваме предложения на клиента за красива и вкусна чиния.

Пенка МИХАЙЛОВА