Четвъртък, 23 Януари 2020





Времето

giweather joomla module















Дават шанс на учениците за „хляб” в „Коловаг”

Сряда, 11 Декември 2019 13:48

Търся още поне 150 души - задържам и младите, и „ненужните старци”, казва инж. Емил Йончев

СЕПТЕМВРИ. В най-големия завод от тежката индустрия в областта - „Коловаг” АД, ще разчитат и на ученици, за да увеличат работния си състав, а минимум 150 души ще трябват на първо време. Това съобщи пред екип на „Знаме” изпълнителният директор инж. Емил Йончев. В броя си от 1 ноември писахме за бизнесмена, който уреди с царския влак любимия на нацията певец Васил Найденов и финансира клипа му. Преди това шефът на „Коловаг” извади от джоба си и близо 150 хиляди лева за оборудването на новия храм „Св. Цар Борис Михаил”. Междувременно той чукна достопочтените 70 години, но съвсем не смята да излиза в „запаса”. А заводът продължава да се разраства и да се развива, убеждаваме се на място.



„Винаги сме имали социална политика,

казва инж. Йончев. Не съм зависим от местната власт в никакво отношение, дори може да се каже, че е обратното, защото създавам работни места. Искам и в Септември, и в Пазарджик да се съберем с директорите на училищата и да решим как да бъдем полезни. За да могат децата да излизат с някаква специалност. Ще предоставя практика в широка палитра от специалности - дърводелци, тенекеджии, тапицери, електричари, електрончици, заварчици… Ние правим „къщи на колела” и имаме всякакви специалисти. Но е важно ученикът, като излезе от техникума, да има специалност. Няма лошо, ако иска да става мениджър, адвокат или програмист, но да има резервен вариант за хляб в ръцете си. На много деца сме готови да даваме стипендии, ако работят при нас. Могат да следват или да работят и да учат, както предпочитат. Целта е да задържим младите си хора и да не бягат по чужбина.

Аз ще назнача най-малко още 150 човека,

защото виждате, че цеховете ни се увеличават. Наемаме млади хора, които може да не са добри заварчици примерно, но важното е да имат желание да се учат. Имаме доста такива млади хора и родителите им, които обикновено са зеленчукопроизводители, се радват. „Добре, че го спаси, беше тръгнал пак за Германия. А сега ще остане тук и ще направи семейство”, казват. Немалко хора се връщат от чужбина и започват работа. Говорят езици, без да имат специално образование, и когато дойдат фирми на посещение, те свободно отговарят на въпросите им и разговарят с тях. Върнахме много наши работници. Ние ги създадохме от 2002-а до 2010-а, когато в кризата избягаха по цяла Европа. Заплатите тогава бяха малки - над 700 лева средна заплата. Сега е 1620 лева. Личният състав е 1169 души, а има доста хора, осигурени над максималния праг. Но добрите заварчици взимат пари точно колкото най-добре заплатените си колеги от най-развитата европейска фабрика. Но пък работят. Почти всяка седмица приемчик от Германия, от Швейцария приема продукцията, около 12 вагона предаваме на две седмици. Приемчиците са много прецизни и държат изключително на качеството. Имало е случаи

да се върне продукция за най-малката пора при заварка

Жизненият стандарт се повиши и бивши наши работници се прибраха в България. Повечето са от общините Септември и Белово. От нас до голяма степен зависи жизненият стандарт на Септември, Белово, Лесичово и Пазарджик. Да, от областния град возим с автобус 150 души.

Изпълнителният директор на „Коловаг” иска да задържи не само младите, а и специалистите с бели коси. Нищо, че са „излезли в запаса”.

„Имаме инженери, пътуващи от София. Това са пенсионери, освободени от железниците или от друга сфера. Но защо да стоят вкъщи, когато могат да са полезни? Имаме например един корифей по спирачките. Човекът трудно се движи, има увреден слух, но съм му уредил жилище и от понеделник до петък е тук. Безценен е. Когато стане някакъв международен спор за спирачките, когато има различни концепции от най-едрите производители, Сашо се оказва прав. Знаете ли, че той предварително намери съществен конструктивен недостатък на едни талиги, а никой друг не го забеляза! Също толкова безценни са например инженер Плачков или пък инженер Лецов.

На 74 години са, имат огромен опит, а това е богатство

Има и двама ветерани, правят вкъщи разработки на компютър и идват тук няколко пъти в месеца… Затова привличам тези хора. Използвам Техническия университет, където съм завършил, преподаватели, моите колеги, с които съм завършил, изчисленията, целия този научен потенциал. Знаете ли колко е тъжно да гледаш как държавата не си цени богатството. Имахме институт, където се изчисляваха техническите параметри на един вагон, преди да го сертифицират. Разсипаха института и сега ходим при сърбите и при румънците, а преди това те идваха при нас…”, тъжно се усмихва инж. Емил Йончев. Той е в завода от 1973 година, направо от студентската скамейка. След школата за запасни офицери се връща тук и става главен конструктор и главен технолог. Директор е от 1997 година.

Неговите кадри наистина са богатство и дори правят свои изобретения. През юли съобщихме, че първите 12 джоб-вагона ELWAG отпътуваха за Швейцария, а очакваните нови поръчки ще са колкото производствения капацитет на фирмата за цялата 2018-а.

Модерните товарни интермодални вагони са признати от Патентното ведомство за световна новост,

а разработката е изцяло на „Коловаг”. Вагоните са снабдени с енергозахранваща система, която черпи еленергия от контактната жп мрежа чрез локомотива. Тази новост сваля високото напрежение от 1500V на 380V - количеството енергия, необходимо за захранването на хладилните агрегати на превозваните хладилни мегатрейлъри и контейнери. Старите дизелови агрегати са заменени с електрически, което ограничава вредните емисии в атмосферата. А това е бъдещето. Защото съвпада със световната тенденция за ограничаване на вредните емисии. И е в унисон с евродирективата, която се очаква да ограничи пробега на ТИР-овете до 300 км. Останалите разстояния задължително ще се преодоляват с жп транспорт. Без шофьори, граници, задръствания, тахошайби и почивка на шофьорите...

„Във връзка с европредседателството, което имахме, правителството се ангажира да развива интермодален транспорт в близко бъдеще.

Засега това не се прави и го няма в програмата. Но ние започнахме

Това са най-търсените два вида вагони - едните са джоб вагони или дабъл покет вагони. Те са за ТИР-ове и за контейнери, а другите са платформени вагони, 80- и 90-футови. Горди сме с иновацията ни за дабъл покет. Тя си е чисто наша и е патентована в цяла Европа. До момента тези вагони се произвеждат само в един завод - „Татравагонка” в Словакия, който е най-големият за производство на вагони. Другият гигант е американският „Астра” в Румъния - само там и тук правим джоб вагони. Когато получихме патента, всички много се учудиха, защото плащат на една швейцарска фирма, а ние го направихме с наши инженери. Бяха изумени как е възможно. Но ви казах как съм събрал инженери от цяла България. Три години ни трябваха за джоб вагоните, а за интермодалните - две години”, разкрива директорът.

След приватизацията през 1999-а се ориентирал и към товарните вагони. Защото парите за пътническите вагони не били сигурни.

„Ние ги ремонтираме,

обаче държавата не винаги плаща редовно, много пъти спират поръчките или бавят плащанията

Щяхме да фалираме, ако чакахме само на тях. Имали сме страхотни кризи. Към нас са „висели” от два милиона до пет милиона лева задължения. А как да платиш заплатите. Минал съм през много тежки моменти. Но това се промени, като започнахме ремонти на товарни вагони на всички частни превозвачи като „Лукойл”, „Неохим”, „Инсаойл”… Сега немските „Дойчеваг” дойдоха и казаха: „Не ни интересува колко произвеждате и как произвеждате, а как контролирате”. А ние имаме най-скъпите машини за контрол, включително и с магнитно-прахов контрол, и с ултразвук на детайлите, за да не се допуснат даже невидими вътрешни пукнатини и отклонения в стандартите. Оттам стават авариите и катастрофите. Някога от вагонните оси е тръгнала науката за умората на материалите. Нашата работа е много отговорна и често имаме безсънни нощи. Слава Богу, притесненията са се оказвали за дребни неща.

Сега започнахме да правим и нови вагони-цистерни - 98 и 87 кубикови. Дори подписахме договор, според който от юни следващата година трябва да започнем да ги произвеждаме.

Вече сме направили прототипите и са в процес на изпитания

Обособили сме три линии за нови вагони, а отделно си правим ремонт на инфраструктурата”, обяснява инж. Йончев. Ремонт е относително понятие, защото и чисто нов резервоар, поставен на отрязана 60 процента и възстановена платформа на старата цистерна, се води ремонт.

„Голям поток вагони изнасяме за Полша - които са 90 процента нови, но се водят ремонтирани. БДЖ има в излишък занемарени вагони и такива в изолация. Обраснали са в дървета и ги доставяме много трудно, защото даже железните пътища са окрадени. Купуваме ги на търгове, изрязваме почти всичко и ги съживяваме. Това са полувагони за въглища. Изнасяме по около 27-30 броя на месец за чешки, словашки и полски фирми, но всички отиват в Полша”, казва директорът. На пристанищата в Гданск и Гдиня ги пълнят с въглища за електроцентралите в Германия и Полша… Инж. Йончев допълва, че на пазара сега има бум при контейнеровозите, за които има договори за продажба за 3 години напред.

„Продаваме главно в Швейцария, но имаме поръчки и от Германия, Австрия, Полша…

За разлика от България, Полша получава пари по европейски програми в тази сфера и 50-процентно съфинансиране

У нас това го няма и сме сезирали нееднократно и БДЖ, и транспортното министерство, но явно няма политическа воля да се направи. А в България имаме пет транспортни коридора, които могат да носят много пари”, вдига ръце изпълнителният директор.

Именно заради полските железници „Коловат” прави големи инвестиции в последните години.

„През 2000 година имахме 2 милиона лева оборот, сега имаме 147 за миналата година. За 2019-а ще е повече. Седемдесет пъти сме увеличили производството. През 2007-а за първи път произведохме колооси. Дотогава само ремонтирахме.



Инвестирахме около 12 милиона евро в оборудване на колоосно производство

Годишно продаваме във всички държави в Европа продукция за около 34-35 милиона. Купуваме най-вече от Украйна и от Русия осите и колелата, обработваме ги, комплектоваме ги и ги изнасяме с камиони в почти всички най-големи фирми в Европа. Единственото, което не произвеждаме, са талигите. Следващата година обаче ще започнем да правим и тях, за да затворим цикъла”, казва директорът. И после ни показва готовата производствена линия. Когато я пуснат, заводът ще стане напълно независим от доставчици. Инж. Георги Дачев, който от 13 години работи в завода, е от Сливен. Негова е заслугата за въвеждането на новите мощности за колоосното производство и внедряването на иновациите. През 2006-а той

успява да постигне производствен капацитет колкото конкуренцията от Чехия на четири пъти по-голяма площ

Оттогава обаче не само площта и производственият капацитет на цеха и на завода нарастват, а и е инсталирано оборудване с опциите, търсени от инж. Дачев.

Започва строеж и на голям цех за резервни части. Всеки момент ще дойдат два струга за 3 милиона евро… Само инвестициите в машини в последно време са около 9 милиона евро, отделно е новото строителство, и металните конструкции, и колоните, произведени от майсторите на завода, и инфраструктурата. Даже и нестандартното оборудване, конструирано от инженерите на „Коловаг”, за да може да се обработи всеки детайл.

Заводът в Септември е в Топ 200 на най-големите компании на тежката индустрия и сме на 76-то място, а бургаският завод е на 123-о. Пред него от пазарджишките компании е само „Асарел-Медет”. В сектор „Машиностроене” обаче „Коловаг” е на 31-о място, а първите 30 са само чуждестранни фирми, инвестирали в България.

Тодор ГРОЗДЕВ