Сряда, 19 Февруари 2020





Времето

giweather joomla module



















Свети Трифон и Свети Валентин изплуваха от старите ленти

Петък, 14 Февруари 2020 08:32

Първото масово събиране извън селото и сиромашка сватба припомнят радостта от празника

СЛАВОВИЦА. Днес едни от нас ще изберат виното, други любовта, а трети ще съчетаят и двете. В септемврийското село пък излязоха наяве две фотографии, заснети на 14 февруари преди десетилетия. Намерил ги е капитанът от резерва Васил Шушнев, а славовчани разпознават в тях близки и познати лица. Направо историческа е снимката на жителите на Славовица от честването на Свети Трифон през 1959 година.

„Това е първото масово празнуване извън селото

- в случая в местността в Чечовица, до вилата на Александър Стамболийски. Дотогава Трифон Зарезан се е празнувал поединично или на малки групи, а другите празнични събирания са били на мегдана, където се е извивало общоселското хоро. На тази фотография обаче се вижда как хората са облекли празничните си дрехи, извадили са знамето, дядо Кръстьо Палавеев е понесъл тъпана, наели са циганин-акордеонист от Церово и са вървели пеш километър и половина, за да празнуват. Защото с първия си камион ТКЗС-то (то е създадено две години по-рано) се сдобива едва през 1960-та. Почти всички на снимката ги познавам. Ето този човек например, правият вляво, е дядо Анчо Урушев, който е бил военнопленник на фронта”, пояснява краеведът.

За него това е опашката на крушката,

заради която денят на най-народния светия по традиция се чества особено подобаващо в Славовица - и днес след зарязването на лозите в стола ще настане дружна веселба. „Селото ни тогава е било между 800 и 900 души, а на същото място през 1907 година е основана местната земеделска дружба - една от първите в страната. Основният ни поминък са лозовите насаждения, тютюнът, слънчогледът, царевицата, фасулът… Но с лозята сме особено горди”, подчертава мъжът. „През същата тази 1959-а започна изграждането на стопанските сгради. Дотогава животните стояха по частни дворове. Създадоха се две-три стада с по 150 овце, а след две-три години бе закупен и трактор. През 80-те години само овцете стигнаха над 4000 и на ден даваха по един тон мляко. Есенно време, след като се прибереше тютюнът,

всеки желаещ можеше да отиде на 20-дневна безплатна почивка в станцията в Костенец

Още през 70-те пък председателят на ТКЗС-то Иван Костов, който и сега оглавява кооперацията, въведе разнасянето на храна на полето, отделно се изгради и стол, и общежитие към земеделската кооперация. Тогава се вкараха в обръщение изкуствените торове и това донесе по-големи добиви, повече пари, повече самочувствие. Хората вече не влизаха в магазина да си купят консерва цаца, а искаха скумрия, наденица, салам. Имаше дори опашки, а за най-крайните стоката не стигаше. В средата на 70-те се реголваше нова площ, появиха се черешови и вишневи градини. Е, появиха се и нови лозя, разбира се. И сега имаме нови сортове лозя, част от които са с капково напояване, но ако се наложи, имаме и два микроязовира за тази работа. Затова виното и винарската изба са ни селска гордост”, разказва нашият гид. После изважда втората фотография, която почти бяхме забравили.

Другата снимка е от 14 февруари 1949 година, а на нея има влюбени младоженци,

малко гости, още по-малко паници, но затова пък - много лъжици.

„Това е бедняшка сватба. Женят се Ванче и Лила Тренкови. Забележете колко бедно са облечени хората, как се е отпечатала грижата на лицата им. Но вижте и достойнството в тях, вижте и радостта от споделянето на незабравимия весел момент. Ето, точно тези хора не изоставиха България и не заминаха на гурбет зад граница, за да си я спомнят от дъжд на вятър. Те изнесоха на плещите си най-кризисните години. Затова им дължим минута внимание и отдаване на почит към паметта”, казва о.р. капитанът. „Отдаване на почит, но и празнуване.”

Прав е. Празничността идва от общението, без значение колко дълбоки са паниците. Днес със сигурност имаме по-богати софри, но общуването ни бяга, защото тъчскрийнът на телефона е много гладък. Празнувайте до насита, уважаеми читатели, и не забравяйте да отдадете почит и към свети Кирил, чието успение е именно днес.

„Знаме”