Неделя, 05 Април 2020





Времето

giweather joomla module

Хъс: Незрящият студент Божидар е първи във випуска

Петък, 21 Март 2014 02:00
Някои преподаватели му наложили вето на диктофона
Последните три семестъра бил "пълна шестица"
ПЛОВДИВ-ПИЩИГОВО. Незрящ студент е първи в потока на специалност  "Специална педагогика" в Пловдивския унивеситет "Паисий Хилендарски", а това учуди дори някои преподаватели, които не му позволявали да ги записва по време на лекция (някои от тях директно го заплашвали със съд). Не учуди колегите и приятелите му обаче. Божидар Чергаров е на 30 години и е от Пищигово, а преди дни де факто се дипломира успешно с общ успех 5,76 и през втория семестър ще кара само практика. Макар и с бял бастун, тъче на няколко стана - ходи на компютърен курс по програма "Глобални библиотеки", кара практика по обучението за масажист в Националния център за рехабилитация на слепи (дипломата му, естествено, е шестица), а отделно е и студентската практика.
"Със 6 стотни победих една колежка и много се кефя на успеха.
Не, че непременно трябва да съм първи, но пък не мога да си кривя душата, че ми е готино", казва Божидар. Последните три семестъра е "твърда" шестица, но само той си знае как изкарва оценките. На изпит по принцип минава първи, но по обясними причини говори даже на писмените изпити. Дори не се възползва от петте минути, които му дават преподавателите, за да си обмисли изпитния въпрос.
"Моята специалност е направление в педагогиката за хора със специални нужди (с моторни и сетивни нарушения, с умствена недостатъчност или проблемно развитие). Искам да я завърша и да помагам на хора в моето положение.
Колегите винаги ме подкрепят "Давай, Божка!",  "Ти си, Божка!"
Аз си мислех, че всички го правят непринудено, но после осъзнах, че не са малко хората, които ми се радват, защото могат да преписват на спокойствие, докато аз заглавиквам с изложението си изпитващия. Но не им се сърдя, това е студентският живот. Аз също съм подсказвал, даже веднъж ме хванаха по "Юридическа защита на хора с психо-физически аномалии".
По принцип записвам с диктофон лекторите, но разбирам и тези, които са против. Когато не мога сам да си свалям лекциите, една колежка и приятелка, лека й пръст, ми помагаше да го правя. Аз пък й давах записани лекции, на които тя нямаше възможност да присъства. Обичах я, беше много ценен човек.
Умря ненадейно.
Беше епилептичка и просто влезе в болница. Чувахме се по телефона и тя беше весела, а аз записвах лекциите за нея. Един ден й се обадих и тя веднага ми вдигна. Викам си, абе тая Милена е много точна, да не повярваш. Беше майка й. След това три дни бях пълен блок!"
Божидар вече втора седмица кара държавна практика в пловдивското ОУ "Софроний Врачански" в квартал "Тракия" - работи с деца с увреждания от втори до пети клас и те са свикнали със студенти. Но не съвсем.
"Когато отидох за първи път, едното дете, то е с аутизъм и няма да ти кажа името му, но това дете не стоеше въобще мирно. Ръчичките му бяха студени, а аз, нали изкарах курс и по рехабилитация, му направих масаж да му ги стопля.
То не говори, аз му говоря.
И сега е мирно и ме слуша, когато му кажа да направи нещо. Даже ме имитира, макар и да е напълно сериозно. Аз тропна веднъж, и то тропва. Тропвам два пъти, то също. И преподавателят ми казва, че гласът ми му въздейства. Друго дете пък ме нарисува още на втората ни среща. Има забавено умствено развитие, но колко "умни" хора ще нарисуват незрящ човек с огромен бастун и с още по-огромно око. "Нарисувах ги големи, за да ти помагат да ходиш и да виждаш", каза ми. А аз млъкнах".
Божидар Чергаров е един от малцината, на които през март ректорът доц. д-р Запрян Козлуджов връчил лично дипломата по програма "Студентски практики".
Божидар е любимец на автобусните шофьори
Не бих казал, че е трудно да си незрящ студент в Пловдив. Но не е и лесно. За разлика от Пазарджик, в Пловдив даже в центъра няма инфраструктура, улесняваща слепите хора. В университета - също. И в общежитието, макар че там е лесно, защото има само коридор вляво и вдясно. Непознатите хора помагат навсякъде, а пък шофьорите на автобуси не само са ми познати, а направо приятели. "Ей, оня ден, чакам автобус и той спира, питам една жена на спирката това ли е 44, а тя каза, че не е. Автобусът тръгна, но се оказа, че всъщност е моят, защото спря ненадейно, вратите се отвориха и шофьорът отвътре се провикна: "Абе, Пазарджик, ти не завърши ли?!". Ползвам основно три линии и с всички водачи си говорим на "мой човек", а кондукторите ми подават ръка.
Божидар е на мнение, че хората помагат на незрящите, но като че не са свикнали да ги забелязват.
Вина за това имат и самите незрящи, които не размахват достатъчно видно белите бастуни. Така веднъж бил с колежка в автобуса, когато една добронамерена жена й казала: "Кажете на момчето, че на следващата спирка трябва да слезе". Момичето отвърнало: "Кажете му го Вие, той само не вижда, иначе си чува".
Покрай хъса и хиперактивността си (за него е нещо нормално да ходи по кастинги като "Мюзик айдъл", да се включва в горещите линии на сутрешни блокове, да рецитира собствени стихове и да кара странни курсове, примерно по плетачество) Божидар лично се е запознавал с Фънки, Слави, Константин, Райна, Мира, Милен Цветков. Животът му е динамичен, а съвсем скоро започва работа и в новооткриващия се в Пазарджик Център за социална интеграция и рехабилитация за незрящи, който разкрива фондация "Съпричастие". Ще масажира и ще обучава с компютърните говорящи програми хората. Нещото, което го е карало да върши всички тези неща, изброени по-горе, когато се е записвал и в университета.
Тодор ГРОЗДЕВ