Сряда, 08 Април 2020





Времето

giweather joomla module

На Великден Веси празнува рожден ден

Петък, 18 Април 2014 03:00
Направиха ми три операции наведнъж, довери Веселина Георгиева
СЕПТЕМВРИ. Навръх Великден - 20-и април, Веселина Георгиева ще навърши 20 години. Крехкото момичето, на което съдбата изпраща нелеки изпитания, не вярва в знамения. И все пак - беше оперирана на Благовещение, ще празнува рожден ден на Великден…Първият рожден ден без майка й - Биляна Георгиева, която си отиде от този свят едва на 38 години и преди да види сбъдната мечтата си - дъщеря й да бъде излекувана. А това е на път да се случи.
Веси страда от ретинобластома (рак на окото). Диагнозата й е поставена още като бебе. Претърпяла е 14 операции, но се нуждае от още няколко, за да оздравее. Хора от цялата страна се включиха в дарителската кампания за момичето от Септември. 
"Вече се чувствам добре, сподели Веси. Бях на контролен преглед, свалиха огромната превръзка от главата ми, казаха, че всичко засега е нормално".
Веси не казва нищо за зверските болки, но близките й разкриват, че е истинска героиня. Изтърпяла ги със стиснати зъби. В устата й има още конци, раните не са зараснали.
"В началото на май е следващият контролен преглед. Едва след това ще говорим за следващите операции. На 25 март
д-р Дарина Кръстинова направи не една, а три наведнъж, защото се оказа, че деформацията на лицето ми е напреднала и няма време за губене, поясни Веси.
Явно приличам на мама - ако нямах нейната сила, не знам как бих издържала на всички изпитания. Може и грозно да звучи, но не вярвам в Бог. Прекалено много трудности ми се струпват откакто съм се родила, за да вярвам.
Убедена съм обаче, че има задгробен живот.
И някъде мама и баба, всичките ми близки, които не са между живите, ми помагат!
А мама ми липсва все повече. Казват - времето лекува. Напротив - с времето мъката става много по-голяма! Мама не е при мен физически, но духом е с мен. Макар че да ви призная, все си мисля, че това е поредната й шега. Тя много обичаше да се шегува, затова си мисля, че се е скрила и ще изскочи отнякъде. С времето тази надежда умира…
Единственото, което си пожелавам, е братчето ми Тодор да е здрав.
И аз също, за да се грижа за него. А той расте буен и палав, много му се радвам. Пожелавам си това да са последните ни изпитания! И да ни предстоят само хубави неща!
Бисерка ТРАЙКОВА