Top Panel
Сряда, 11 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













Старши треньорката на клуб „Диляна” Таня Бояджиева: Браво на гимнастичките ни за представянето през годината!

Неделя, 01 Декември 2019 11:33

 

Децата ни се увеличават в последно време, а родителите ни подкрепят

ПАЗАРДЖИК. С много еуфория премина Десетото издание на традиционния международен турнир по художествена гимнастика Купа „Диляна”. В състезанието, финансирано от община Пазарджик, взеха участие над 400 деца от 25 клуба. Домакините от „Диляна” участваха с 80 деца на възраст от 3 до 16 години, и както писахме на сайта, успяха да извоюват 21 златни, 15 сребърни и 14 бронзови медала в индивидуалната надпревара и при ансамблите.

Купа "Диляна" при девойките безапелационно беше спечелена от състезателката на "Диляна" Цветейоана Пейчева. Златната грация със стабилната си игра остави конкурентките далече след себе си и спечели златен медал както в многобоя, така и на отделните уреди. За радост на треньорката си Таня Бояджиева, нашето талантливо момиче за пореден път доказа класата си и защити шампионската титлата, която спечели на държавното първенство по-рано този година. Още един приз остана в клуб "Диляна" - малката гимнастичка Божидара Александрова очарова всички със сладката си усмивка и спечели приза „Мис Бонбон”.

Официални гости на турнира бяха Татяна Стоянова - треньор на националния отбор от 2004 година, спечелил сребърен медал на олимпиадата в Атина, и директорка на национална спортна база по художествена гимнастика "Раковски", златните момичета Ренета Камберова и Любомира Казанова и Деспа Кателиева - директорка на националния отбор на България, която беше и главен съдия на турнира.

В края на състезателната година разговаряме с Таня Бояджиева, председателка и старши треньор на СКХГ „Диляна”.

- Г-жо Бояджиева, очаквахте ли такъв „златен” развой на Купа „Диляна”?

- Почти винаги имам представа какъв ще бъде развоят от всяко състезание, и на държавно първенство, и на турнири. Разбира се, има известна доза шанс, но както знаете, шансът помага на подготвените. Ние доста поработихме последните две години. От 4 години издирваме много сериозно таланти, така че когато разполагаш с талантливи момичета, резултатите не закъсняват. Разбира се, трудно се откриват таланти. Те са няколко в нашия клуб, но пък останалите също полагат много големи усилия. Треньорите работят на пълна пара и с огромно желание. Ние сме много задружен екип и резултатите не закъсняват. Очаквах такъв развой. Горе долу същите резултати получихме и в други турнири в страната. Затова съм изключително доволна от представянето на момичетата през цялата година.

-  Ясно е, че в днешно време още по-трудно се привличат деца в спорта, какво остава за труден спорт като художествената гимнастика. Как го правите?

- Имаме седем треньорки с хореограф, които успяват да запалят искрицата у децата. Колкото и да твърдим, че все по-малко деца искат да се занимават със спорт, трябва да ви уверя, че през последните две години децата наистина се увеличиха. Спомням си, когато сме тренирали в студена, неприветлива зала, с капещ таван, тогава имаше много желаещи. В един момент, когато г-н кметът направи едни прекрасни условия за нас, включително и отопление (което въобще нямахме), се получи един отлив. Незнайно защо. Но от две години явно се завъртяха приоритетите на родителите. И те напълно доброволно водят децата си, без да ги избираме и събираме по улиците, както сме правели преди. Така че имаме доста деца в подготвителни групи, от които можем да изберем наистина най-талантливите. И всяка година го правим. Смятам, че успяваме да мотивираме децата, защото вече сме подкрепяни от родителите. Тогава нещата се получават и резултатите не закъсняват.

- Пазарджик има своите златни момичета. Последните са Йорданка Георгиева и Рени Камберова, но блестят и други млади надежди. Цветейоана е една от тях. Как я открихте за спорта?

- Цвети не е от Пазарджик. Тя е от Сестримо. Дойде 5-годишна и нейните родители два пъти в седмицата я водеха от родното й село. Тя има сестричка, която е по-голяма от нея и сега учи втора година в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт. А Цветейоана е в четвърти клас. За една година забелязахме, че това дете напредва главоломно, че родителите са сериозни, водят го редовно. Когато децата навършат 6 години, правим подбор, и в този случай подбрахме осем прекрасни дечица, включително и нея. От тези осем деца в момента са останали двечки. Но на всички е ясно, че когато започнем да готвим състезатели, художествената гимнастика изисква повече тренировъчни часове. Не всеки иска да води детето си всеки ден по три часа на тренировка и то да е само на 6 години. Пък и не е само това. По същия начин се изискват и средства за състезания, за уреди, за трика и немалко хора нямат финансовата възможност. Така че във времето се отсяха дечицата, които, въпреки тези трудности, останаха в залата. И Цветейоана беше една от тях. При мен тренира от 6-годишна. Започна да се намества в класирането още в първата година при малките. На 8 години вече печелеше златни медали. Тогава на 11 турнира спечели 11 златни медала. След което дойде държавното първенство - там могат да участват само момичета, навършили 9 години. Първата година тя преболедува една пневмония три месеца преди състезанието. Тогава тренирахме непрекъснато с един часовник, който мери пулса, наблюдавахме го и тя вдигаше висок пулс, но тренираше. Влезе в прилична форма и я пуснах, защото желаех да не я лишавам от участие в това престижно състезание. Така тя зае 13-та позиция, когато бе 9-годишна. На следващата година подготовката й протече нормално, нямаше сериозни заболявания и стана безапелационна шампионка, като изпревари момиче от „Левски-Спартак”, а знаете, че там нещата са много сериозни и високо професионални. Цвети спечели два златни медала и един сребърен на финалите, включително първото място на въже на финалите и второто място на без уред. Което е изключителен успех не само за нашия клуб, а въобще за пазарджишката художествена гимнастика. Защото сме имали гимнастички като Елена Стефанова, която заемаше първата позиция - но на финали в крайното класиране не сме имали шампионка. Имали сме много талантливи деца, много подготвени, които като девойки преминават в столични клубове като „Левски” или „Илиана” и тогава започват да завоюват призови места.

- Браво на Вас и на треньорите! Кажете малко повече за треньорския екип.

- Да, треньорите в клуб „Диляна” са много сериозни и аз съм много горда с тях. Това са Виолета Спасова, Петрунка Маргинова, хореографът Радост Ангелова, имаме една страхотна млада треньорка Вяра Спасова, която влезе в десетката на община Пазарджик като много добра спортистка. Тя се занимава изключително с подготвителните групи. Даже имам чувството, че благодарение на нейната харизма се увеличиха толкова много децата. Горда съм и с Маргарита Николова, и с Мирена Христова, която също е млада и много талантлива треньорка. Тя не е наш кадър, но работи изключително добре с подготвителните групи. От две година развиваме и във Велинград художествена гимнастика и тя поема тренировките там.

- На последното световно в Баку съдиите видимо ощетиха нашите момичета и на индивидуално, и на ансамбъл. Сега се променят формати, но дали ще се запази съдийството в този си вид на големи състезания и дали е удачно да се запази?

- Има много различни предложения за съдийството. В момента са четири комисии и всяка комисия гледа много, много неща. Дори съдии от международна класа понякога изпускат нещо, много бързо направено от гимнастичката. Сега има предложения да се разделят съдиите по двойки и да наблюдават по-малко неща, за да бъдат по-добри в оценяването. Обсъждат се и промени, но това ще стане след олимпиадата в Токио. А относно световното, националният ни отбор прави изключителни неща. Това са чудеса, направени не само от треньорите, от ръководството, от всички, които им помагат, а и благодарение на толкова самоотвержен труд в залата. Затова нашите момичета постигат такива резултати. Смея да твърдя, че особено в ансамбли ние сме най-добри. Но знаете как е. Малка държава… Въпреки това ние продължаваме да се налагаме на челни места в световните класирания и предполагам, че този труд няма как да остане невъзнаграден

Дочо ЧАНЕВ