Вторник, 28 Януари 2020





Времето

giweather joomla module















Трима наши джудисти бяха в най-доброто дожо

Събота, 14 Декември 2019 09:08

Железни тренировки изцеждаха Павлин Спасов, Стилян Караджов и Борислав Владов

ТОКИО. Трима джудисти на пазарджишкия клуб „Кодокан” преди часове се прибраха от лагер в японската столица, и то в дожото „Кодокан”, което е Меката на японското и световното джудо. Павлин Спасов, Стилиян Караджов и младата надежда Борислав Владов пиха вода от извора в продължение на 21 дни и за това време натрупаха ценен опит, познания и впечатления. Целта бе максимално добре да се подготвят за новата състезателна година. Освен в „Кодокан”, те тренираха и в Nipon University, който е известен като

най-престижният от всички 25 университета по джудо в Страната на изгряващото слънце

От тримата младокът Владов е особено впечатлен от обстановката. Павлин Спасов веднъж беше на такава подготовка в Токио и тогава бе впечатлен от стриктността и изпълнителността на японците. Даже когато работят като конуси на паркингите, те изпълняват като по часовник задачите си. И от игнорирането на мюсюлманите, които искат да налагат своите обичаи в Страната на изгряващото слънце. Примерно като демонстративно се опразни цял вагон в метрото при качването на две жени, забулени с бурки.

„Натрупахме много силни впечатления! Тренировките бяха тежки, през седмицата бе трудно да си починем както трябва. Само в събота и неделя се отдаваше възможност да отдъхнем, и то горе-долу, пояснява Владов пред наш репортер. През уикенда нямахме тренировки и успявахме да се разходим из Токио и да разгледаме някои забележителности. Предпоследния уикенд например посетихме храм Сенсо-джи и беше много красиво. А последната събота и неделя

ходихме на най-натовареното кръстовище в Токио, а и в света

(с най-голямата пешеходна пътека, увековечена във филми като „Бързи и яростни”, „Заразно зло” и „Изгубени в превода”, бел. ред.). Бяхме и в може би най-големия античен магазин, но не си купихме катани, защото са много скъпи - задоволихме се с магнити и сувенири… Видяхме паметника на кучето Хачико, за което има известен филм”, изброява Борислав. „Мен лично всичко ме впечатляваше. В Токио всичко е много красиво и съвременно. Културата на японците е удивителна, също така и начинът им на държание, и възпитанието им. Имат много добро отношение към хората, особено към по-възрастните. Това отношение виждам и при спортистите към техни партньори и най-вече треньори”, разказва Борислав, който преди дни спечели сребро на международния турнир „Олимпия” в София, а неотдавна спечели бронз на Африканската купа в Тунис и бе единственият българин на младежката олимпиада в Баку.

Владов, Спасов и Караджов опитвали да вникнат в японската култура.

Нямали проблем с кухнята

„Тя е доста по-различна от европейската. Хората тук ядат ориз, риба, готвено и сурово месо и много морски дарове. Лично на мен всичко ми харесва, поне засега, почти всичко е много вкусно. Лоша храна не съм видял и не вярвам да има.”

Храната си е храна, подготовката обаче наистина била „желязна”. От 9 до 12 часа нашите карали тренировки за техника в „Кодокан”, следвал обяд и един час почивка, след което хващали метрото до университета и тренирали до 20,30 часа. В събота също имали някои ангажименти, така че отворена за почивка била само неделята. Тренировките в „Кодокан” се правят в огромна зала, която всяка сряда се напълва с над 600 джудисти от най-добрите токийски клубове.

„Това е каймакът на японското джудо.

Най-добрите от най-добрите

В Япония джудото е религия. Около 10 милиона души се занимават с джудо под някаква форма. Във всяко учреждение и ведомство има зала за джудо и зала за кемпо”, пояснява и старши треньорът на пазарджишкия „Кодокан” Георги Георгиев. Нищо че джудото е третият по популярност спорт там след… бейзбола и сумото.

Нашите момчета усетили и колко висок е стандартът на живот в Япония. Един продавач в обикновен магазин получава 3000 долара заплата. С домакините се оправяли с жестове, защото японците по принцип не говорят чужди езици, а надписите навсякъде са изключително на японски. С тях бил и японски приятел на пазарджишкия клуб „Кодокан”, а това улеснявало комуникацията.

Дочо ЧАНЕВ