Събота, 25 Януари 2020





Времето

giweather joomla module















Спортист номер едно Иван Иванов: Може да умреш на татамито, но трябва да победиш!

Събота, 11 Януари 2020 09:14

 

Постигнах основното, сега ще се съсредоточа върху медицината

ПАЗАРДЖИК. Златното момче на карате клуб „Торнадо” Иван Иванов е символ на желязна дисциплина и психика, но е и машина за медали. Вече писахме, че той стана първи в топдесетката на общината (досега имаше второ и трето място в анкетата), след като спечели европейски бронз в Прага плюс титла при 18-годишните в шин киокушинкай-направлението.

- Честита награда, Иване! Имаше ли у теб колебания на европейското в Прага дали да излезеш на татамито след лекарския съвет да не го правиш?

- Да, имаше известни колебания, защото болката беше почти непоносима. Точно в този момент не знаех какво ми е. Дали ръката е счупена, дали има скъсано мускулно влакно… Не бях сигурен дали да изляза. След това обаче реших, че няма значение. Честно казано, не бях изпитвал толкова силна болка преди. Въобще не можех да си движа ръката. Дори да опитвах да си завъртя китката, супер много ме болеше. След състезанието ходих в Пловдив на ортопед и се оказа, че не е нещо сериозно. Просто силно натъртване. Лечението беше поне три седмици с обезболяващи. Но на състезанието беше нечовешка болка.

- На това европейско ти участва отново в по-тежката категория, отколкото на европейското в Будапеща през 2018-а, където отново спечели бронз. Къде беше по-тежко?

- И двете си бяха доста трудни. То винаги конкуренцията е много голяма, но този път, мисля, че моята категория беше с най-много участници от всички в тази възраст. Бяхме 19 човека. Още преди състезанието като видях колко са, си казах, че ще е тежко. И така си беше.

- И миналата година бе успешна за теб. Победи батковците на състезанията във вътрешния шампионат. С какво ги превъзхождаше - с тактика, с техника или с психика?

- Когато играя с по-висок, по-силен и по-бърз състезател, знам, че трябва да бъда по-концентриран и да желая победата повече. Психиката е особено важна в бойните изкуства. Доказателство за това са шампиони като Майк Тайсън и Мохамед Али в бокса, както и в каратето Хитоши Кияма. Той е победил с три счупени ребра на финал на световно първенство. Затова трябва да се биеш за победа. Може да звучи малко преувеличено - да умреш на татамито, но да победиш. С такава нагласа трябва да излизаш.

- Твоят треньор сенсей Васко Пеев много те хвали, но е приел, че може да се отдръпнеш от активния спорт заради следването. Така ли е?

- Не мисля да спирам да тренирам. Това си ми е част от живота. Въпросът е за състезанията - за тях се изисква стабилна и целенасочена подготовка, защото не е толкова просто - отиваш на състезание, биеш ги и готово. Изисква тренировки по два пъти дневно, много силна мотивация и желязна психика. Да мислиш само в тази насока, да си напълно отдаден и целеустремен към това нещо, да се събуждаш и да си лягаш с мисълта, че си шампион. Но искам да кандидатствам медицина, а това е една от най-трудните специалности. Трудни са и кандидат-студентските изпити, затова ходя на уроци по химия и по биология. Но това е една от причините. Наесен имам изпит по немски, за който трябва да се подготвя, а точно тогава е европейското - през ноември в Румъния. Така че сега съм раздвоен. По-скоро обаче ще заложа на ученето. Защото в този спорт съм постигнал почти всичко - два пъти европейски бронзов медалист, спортист на Пазарджик, участвал съм на световно първенство, печелил съм международни турнири.

- Доколкото знам, си и пълен отличник.

- Отличник съм, почти пълен (смее се).

- От 8-годишен не си пропускал медал от състезание, а от 6-годишен не си пропускал тренировка. Как ти помага тази дисциплина и тази психика в конкретни житейски ситуации?

- Това е основната цел на каратето. Да те подготвя за живота. Защото реално не можеш да си вадиш хляба с карате и да храниш семейство, поне у нас. То не е олимпийски спорт, няма парични премии. Но пък ти изгражда психиката. Изгражда те и като човек. Мисля, че съм научил това за толкова години тренировки. И сега ще го използвам в живота.

- Къде празнува Ивановден и какво си пожела?

- Празнувах имения си ден при моя дядо. И трите му имена са като моите, Иван Христов Иванов. Бяхме при него на вечеря и си прекарахме добре. А на Нова година си пожелах преди всичко да съм здрав, да имам късмет и да съм все така упорит, за да постигам всичко, което имам за цел.

Дочо ЧАНЕВ

В областта три общини по традиция правят спортни анкети и докато чакаме победителя във Велинград (снощи той трябваше да стане ясен), поговорихме с останалите двама. Навръх имените им дни. И то на квадрат, защото са именици и по фамилии. Писали сме и за двамата. И сме сигурни, че още ще пишем.