Top Panel
Неделя, 08 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













Вера снима с Дани Трехо и стана световна шампионка

Неделя, 10 Ноември 2019 09:29

Силовият трибой е моето амплоа, казва родената в Пазарджик „най-татуирана жена”, която стана от раз номер едно на планетата

Преди дни родената в Пазарджик Вера Маринова спечели световна титла в силовия трибой и то не само при дебюта си на световно първенство, а и в дебютната за нея „международна” година. Известната и като модел, и като „най-татуирана жена”, поне във Фейсбук-групата „Татуирани мами”, Вера можем да разпознаем и в четвъртата „Смъртоносна надпревара” на известната холивудска поредица - Death Race: Beyond Anarchy, чиято премиера беше през есента на миналата година. Там тя играе редом с Дани Трехо и Дани Глоувър. Еуфорията от златото на първенството на планетата още не е отминала и основно за това разговаряме с Вера. Тя е втората гордост за Пазарджишко след вицесветовната и вицеевропейската титла в силовия трибой на ветренеца Борислав Адов. Тя е завършила първото си висше, специалност "Маркетинг", а сега кара втора специалност в НСА. Работи в сферата на администрацията , а допреди това се е занимавала основно с поставянето на пиърсинг. След като решава да преобърне живота си на 180 градуса, я забелязват. Заради интересната визия се е снимала в клипове на Слави Трифонов, рапъра Ф.О., както и в много реклами. Семейна е, има три малки деца - Бояна, Кубрат и Калимана. Тези имена са любимите й татуси, както и едно черешово дърво, посветено на баба й и дядо й, които са я отгледали като малка в Пазарджик. Най-голямата й дъщеричка Бояна е изобразена на ръката й и като Пипи Дългото чорапче. Това е и любимата героиня на нашата героиня. През тази година Вера стана държавна шампионка, през лятото спечели турнир по мъртва тяга в Румъния, а сега й предстои участие на оупън турнир в Босна и Херцеговина на трибой и отделно на лежанка. Много тонове е прехвърлила през годината.

- Честито, Вера. Толкова лесно ли беше спечелена тази титла ей така, от раз?

- Благодаря. Не беше никак лесно. Силовият трибой е доста разпространен спорт в целия свят, набира голяма популярност и в Европа вече и сред жените, макар да е част от тежката атлетика. Но нека първо обясня на читателите какво е силовият трибой. И този спорт, и пауър лифтингът, включват три дисциплини - клек, лежанка и движението „мъртва тяга”. А резултатът е сумарна стойност от максималните постижения на тези три движения. Моето участие на световното първенство в Словакия е към федерацията Джи Пи (Би) Си, в моята категория до 60 килограма имаше 11 участнички. Аз не желаех да проучвам конкуренцията, не ги разузнавах, не желаех да знам постиженията им. Просто отидох да направя моето вдигане. Отидох с идеята да бъда в призовите места. Честно казано, не съм била толкова смела мечтателка за титла на това мое първо световно първенство. Но дадох всичко от себе си и нещата се получиха. Много силни бяха англичанките. Канадките също бяха много добре подготвени. Те имат бази, имат условия за развитие на спорта, при нас нещата се случват по-трудно. Ние сами се финансираме, готвим се и пътуваме по света за състезания на свои разноски. Трудно беше. Тежко беше. Имаше малки перипетии. На всяко едно движение състезателят има право на три опита. Така на клека успях да запиша 165 кг, като последният ми опит беше 170 кг, които аз хиляди пъти съм преборвала в залата. Нямам проблем с тази тежест, но сега от страна на техническите лица имаше малка неизправност в самия механизъм, което възпрепятства изпълнението на третия ми опит. В следващото ми движение, на лежанката, записах 85 кг. На клека се движехме заедно с момичето от Англия, което ми беше основна конкурентка за 1-2 място, в един момент тя поведе с 2 килограма и на лежанката трябваше да компенсирам, за да се върна в играта. Английският отбор постоянно следеше нашите заявки, ние следяхме техните. Поведох я с 5 килограма, но всъщност цялото състезание за титлата се реши на третото движение. Буквално в последния опит на световното и в мъртвата тяга. За да стана първа, трябваше да поставя личен рекорд. И сложихме с треньорите ми 172,5 кг, които до този момент не бях даже поставяла в зала. Налагаше се да ги сложа и да ги дръпна. Слава Богу, това се случи, с изключително напрежение, но се случи. Беше много оспорвана и тежка битка, но конкурентката ми и английският щаб бяха изключително феърплей като отношение към мен, за което ги поздравявам.

- Как протече тренировъчният Ви режим преди световното? Кошмарен ли беше?

- Наистина кошмарен, тренировките бяха максимално тежки. Сутрин ходех и правех кардио, вечер тежките тренировки, в същото време аз съм семейна и имам деца, трябва да водя на училище, да прибирам от детска градина, всичко това коства доста време, на един професионален спортист последните два месеца би трябвало да бъдат отдадени само и единствено на предстоящото състезание. Както казваше големият Иван Абаджиев, лека му пръст: „Спиш, ядеш и вдигаш”. За съжаление при мен нямаше как да се случи това. Отделно трябваше и да пазя категория до 60 кг. Последния месец беше ограничена и консумацията на храна, доста от менюто беше орязано, което пък още повече напрегна ситуацията. Много е трудно да вдигаш тежко, когато не си толкова нахранен, колкото си свикнал. Болките също започват да се обаждат. За всеки силов атлет последните месец-два са си кошмарни. Сега обаче се чувствам прекрасно. Аз, дебютантката, да отида за първи път на световно и да се върна със световна титла, за мен това е възможно най-голямата награда за труда ми през всичките тези години.

- Откога се занимавате със спорт?

- От дете. Откакто се помня тренирам някакъв спорт, включително и карате. Професионално обаче съм в сферата на тежката атлетика и със силов трибой вече четвърта година. Оказа се, че имам генетични данни за този спорт. Самото ми тяло предразполага постижения заради пропорционалността и всъщност силовият трибой ме прати на републиканско първенство още на втория месец, след като започнах да вдигам щанги. Преди това съм тренирала кросфит, но непрофесионално. Имах амбиции и бях подготвена за международно състезание, но така се получи, че не го осъществих. И се насочих към класическата тежка атлетика. Първият ми отбор беше „Локомотив” (Сф). Впоследствие отборът се разформирова, треньорът напусна, аз постъпих в НСА и започнах да се състезавам за спортната академия. Това се случва на държавните шампионати (бел. ред. Вера е неизменен шампион в последните години), а навън представям България и попълвам формуляр като самосиндикален участник и нося българското знаме на екипа си.

- Известна сте и от фотосесии, реклами…

- Преди активната ми спортна дейност в силовия трибой се снимах в най-различни продукции, в много реклами, фотосесии, включително и в един американски филм с Дани Трехо и Дани Глоувър - „Смъртоносна надпревара”. Но когато активно започнах състезателна дейност, няма как да съвместявам спорта със снимките. Подготовката ми отнема доста време, а и аз самата изглеждам по съвсем различен начин заради тежката атлетика.

- Дани Глоувър изглежда благ, но Дани Трехо май е лют. Готин ли е?

- Дани Трехо е прекрасен. Той е моят любимец и съм му изключително голям фен. В България повечето хора го знаят като Мачете, но аз го харесвам заради всичките му роли. Следя кариерата му още от първите му филми. Никога не съм си и мечтала да снимам с него. Когато отидох да снимам кастинг за филма, разбрах, че той играе в него. Бях много щастлива! Отидох на една закуска с него и говорихме десетина минути. Той страшно много обича животните, грижи се за тях, както и цялото му семейство. Много приятен, много земен човек. В „Смъртоносна надпревара 5” играя ко-пилот в една голяма машина и съм по-скоро лош герой. Затова и героинята ми се казва Bad Girl (Лошо момиче, бел. ред.).

- Имате особено много татуировки по тялото, сигурно всяка бележи част от вас или етап от живота ви?

- Да, всяка от тях е свързана с нещо. Особено ценни са имената на трите ми деца. Това е най-важното от всичко, което имам татуирано. Добре е обаче хората да помислят, преди да сложат дадена татуировка. Да са сигурни, че това нещо би им харесало и след 5 или 10 години. Оттам нататък всичко е въпрос на личен избор и на това как хората се възприемат. Важно е как ще изглеждаш, но останалите качества са много по-важни, определящи и градивни за дадена личност, отколкото визията.

- Остава ли Ви време за Пазарджик?

- Излязох доста рано от родния си град, още след като завърших училище заминах да уча. На доста места поживях, доста попътувах. Обичам да се връщам в Пазарджик. Децата гостуват на баба си и дядо си доста често. Обичам си града и никога не забравям откъде съм тръгнала. Винаги, когато мога, споменавам откъде съм. Защото много хора не знаят откъде съм. И когато участвам в различни спортни блогове или гостувам на някоя телевизия, водещите казват: „Вера от София”. И аз им казвам, че страшно много си обичам София, защото това е градът, който ми даде възможността да започна да практикувам моя спорт. Че тук са близките ми хора, спортните ми клубове, треньорите, приятелите, тук се срещнахме с мъжа ми… Изобщо нещата, които се случиха за мен в положителен аспект, са свързани със София. Но аз съм родена и идвам от Пазарджик

- С Вашия земляк и също шампион в силовия трибой Борислав Адов от Ветрен сме коментирали как федерацията не помага, а и спортното министерство. Сигурно сте имали предложения да отидете в чужбина. След тази титла сигурно предложенията ще се увеличат?

- Без да се познаваме от родните си места, с Борислав Адов тренираме в една и съща зала. По някакъв начин корените се събират, защото мен съвсем друг треньор ме заведе в неговата зала „Боро джим” и с него много се изненадахме, като се запознахме, че и двамата сме от Пазарджишкия край. И до ден днешен аз съм част от „Боро джим”. Това е залата на Борислав Адов и докато този отбор и тази зала продължават да съществуват, аз оставам с тях, защото те ми дадоха изключително много. Борислав е много голямо име в силовия трибой и човек има какво да учи от него с години напред. Както и от брат му Драго Адов, който също ме е изкарвал на състезание, правил ми е програми. И продължават да го правят, за което им благодаря. А относно това дали бих напуснала България - на този етап не. Много хубаво беше казала Ивет Лалова, че не може да си представи да носи друго знаме. И при мен е така. Въпреки ситуацията в държавата, въпреки финансирането, въпреки всичко, аз обичам България и на този етап възнамерявам да продължавам да се състезавам под нашия флаг.

Дочо ЧАНЕВ