Top Panel
Неделя, 08 Декември 2019





Времето

giweather joomla module













Златната панагюрка Мария Оряшкова: Мисля за шеста световна титла в самбото, но сега наред е борбата

Неделя, 17 Ноември 2019 09:06

 

Никога не съм съжалявала, че съм правила добро, а не са ми отвръщали със същото

Панагюрката Мария Оряшкова преди дни спечели своята пета световна титла по самбо в категория до 80 килограма. На шампионата на планетата в Южна Корея тя се наложи с 2:1 точки във финала над японката Рюи Такахаши. Това е и една от най-успешните години за Оряшкова, която през лятото спечели златния медал на Европейските игри в Минск, а освен това има девет европейски титли в своята кариера. Сега в Южна Корея България стана втора отборно при жените от 12 държави и шеста отборно при мъжете от 23 страни. Сред българските медалисти бе и Ваня Иванова в категория до 64 килограма - сестрата на доскорошния футболист на „Хебър” Руслан Иванов.

Съдия на форума на планетата бе треньорът на Оряшкова от „Бойни спортове”-Панагюрище Иван Нетов. Да припомним, че Оряшкова имаше своята драма с тежка контузия и тя я държа над половин година извън залата. След това дойде четвъртата титла в София през 2016-а, а миналата година в Букурещ старата й конкурентка Светлана Тимошенко от Беларус с мъка я победи на финала и стана номер едно в света за пети път. Сега резултатът е равен, след като Тимошенко отпадна от бъдещата бронзова медалистка Халина Ковалска от Украйна. Пряката конкуренция за по-големия брой титли между Мария и Светлана датира от 2006 година, когато двете се срещнаха на световното първенство в България.

- Здравейте, Мария, поздравления за титлата! Тази година се оказа супер успешна за Вас.

- Благодаря! Да, наистина беше тежка и изнурителна година, но пък успехите са налице. И с това световно мога да кажа, че приключих задачите в самбото за 2019-а. Но ние, спортистите, не можем да стоим дълго без работа. Ще си почина няколко дена, ще правя възстановителни упражнения и ще се захващам с други задачи.



- Навярно имате предвид борбата и предстоящите квалификации за олимпиадата в Токио.

- Да, следващата седмица ми предстои качване на лагер в Белмекен с националния отбор, а преди квалификациите има държавно първенство. Ще дам всичко от себе си и се надявам да спечеля квота за Токио.

- Да се върнем на състезанието. Тимошенко отпадна на четвъртфинал от Ковалска. Това зарадва ли Ви или Ви ядоса, че няма да се срещнете с приятелката си на финала?

- Да ме ядоса - не, Светлана Тимошенко отпадна от много силна състезателка, а отпадането й ми даде възможност да премеря сили с други съперници, да видя уменията на нови самбистки. Аз съм на 30 години, тя е по-възрастна от мен, с нея от много години се познаваме и спорим за златото. А сега японката също беше изключително силен състезател. Побеждаваше без проблем в кръговете на световното и срещата с нея си беше предизвикателство. (Бел. ред. На Европейските игри в Минск Оряшкова победи Тимошенко на четвъртфинал, а след това се справи и с титулуваната украинка Ковалска.)

- Мислите ли за следващо световно догодина?

- Защо не. Наистина има още много време дотогава, но въпреки че съм на такава възраст, се чувствам силна, чувствам се отлично и искам да продължавам да се състезавам. Ако човек си върши добре работата и е доволен от това, което получава, трябва да продължи да го прави. Да, заплатите на спортистите по самбо не са високи, особено в България, но въпреки всичко има хора, които помагат, които оценяват това, което правиш. А и знаете, че има не само материално възнаграждение. Така че докато мога да го правя, докато моят опит ми помага да побеждавам и докато изпитвам удоволствие, ще продължавам да се състезавам.

- Казвате „опит”, но Вие сте и от другата страна на барикадата. Започнахте да тренирате деца, както и докторантура в НСА…

- Да, хубаво е да споделяш и предаваш наученото. Започнах да тренирам подрастващи в столичен клуб. Тренирах и деца в другия мой край - Челопеч, но, за съжаление, поради ангажиментите преустанових треньорската дейност. Започнах и докторантурата в НСА (катедра „Борба и джудо”, б.р.), но и там ще ми трябва още време… Наистина, за мен треньорството е перспектива. Когато си състезател, публиката те аплодира, но спреш ли, след 5-6 години забравят името ти. Аз искам да продължа да бъда в спорта, когато прекратя активната си кариера.



- Името Ви няма да бъде забравено със сигурност. Треньорът Ви Иван Нетов изтъква таланта и упоритостта Ви, но и казва, че сте добра, понякога до наивност. Съжалявала ли сте за някоя направена добрина?

- Нетов е по-голям от мен и като мой треньор често е критичен, но… всеки знае себе си. Никога не съм съжалявала за направено добро. Смятам, че всичко се връща. А и не съм правила добро по задължение, а спонтанно, защото така го чувствам. Но, да, имало е моменти, когато съм правила добро, а това не е било оценявано и не са ми отвръщали със същото.

- И все пак как ще релаксирате след това тежко световно?

- Ще се съберем с приятели и ще се забавляваме. Или ще отида да си почина в някой български град, където има минерални басейни - защото обичам това. Честно казано, и аз, и приятелите ми не сме от тези, които разполагат с много свободно време или не сме свикнали да бездействаме, когато го имаме. Затова и почивката няма да трае прекалено дълго.

Дочо ЧАНЕВ