Печат на тази страница

Славните чепинци проляха кръвта си, но върнаха бойното знаме

Събота, 05 Октомври 2019 10:51

Вълнуваща и славна е историята на 27-и Чепински полк, разказва доц. д-р Петър Ненков. Сформиран е през 1903-а от състава на 3-и пехотен резервен полк и се установява на гарнизон в Татар Пазарджик, като влиза с 28-и Стремски полк в състава на 2-ра бригада от 2-ра Тракийска дивизия. Едва след обявяване на Балканската война полкът получава бойно знаме, което му е връчено на 30 септември 1912 г. Полкът воюва в състава на Родопския отряд, който пък е създаден от частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия: 1-ва пехотна бригада (21-и пехотен Средногорски полк), 3-та пехотна бригада (27-и пехотен Чепински полк и 39-ти пехотен резервен полк) и 9-и пехотен Пловдивски полк с обща численост 25 хиляди души. Командир на отряда е генерал-майор Стилиян Ковачев.

Към отряда са придадени

4 доброволчески чети с войводи Стефан Калфов, Иван Ботушаров, Христо Чернопеев и Пейо Шишманов

Отрядът има за задача да овладее Родопите и да излезе на беломорския бряг, за да прекъсне оперативната връзка между Източната и Западната турски армия. Със започването на бойните действия на 5 октомври Родопският отряд се разделя на три автономни колони и преминава в настъпление по три различни направления:

По първото направление действа 3-та пехотна бригада с командир, полковник Георги Митов. Тя се съсредоточава преди началото на войната в района на селата Ракитово и Лъджене и има за задача да настъпи в направление Мехомия (Разлог) - Неврокоп (Гоце Делчев), като овладее двата града. Близката задача на бригадата е да заеме на 5 октомври граничната линия в участъка от изворите на река Места (връх Каратепе) до връх Гюлтепе. Направлението на главния удар е насочено към височината Вилица баир - Разлог.

В дясната колона на бригадата действа 27-и пехотен Чепински полк с командир полковник Недю Русев, без една пехотна дружина. След мобилизацията 27-и пехотен Чепински полк се развръща в боен състав от 4 дружини, 1 картечна рота, 1 нестроева рота, всичко личен състав 55 офицери, 3 чиновници, 4424 подофицери и войници, 480 коня и мулета, 63 каруци, 4004 пушки и карабини и 4 тежки картечници.

Още в първите часове на войната на 5 октомври полкът пресича турската граница

и настъпва от района на Ракитово към Баня Чепинска - по долината на река Ябланица. Чепинци продължават настъплението си и овладяват град Мехомия. Четвърта пехотна дружина от състава на 27-и Чепински полк с една планинска батарея настъпва от Лъджене към височината Вилица баир в помощ на 1-а пехотна дружина от 39-и пехотен полк.

В лявата колона на бригадата действа 39-и резервен полк с командир полковник Атанас Маслинков. След мобилизацията полкът се развръща в боен състав от 4 дружини, 1 картечна рота, 1 нестроева рота, 46 офицери, 3 лекари, 4748 подофицери и войници, 560 коня и мулета, 50 каруци, 4005 пушки и карабини и 4 тежки картечници.

През този ден двете колони на бригадата водят отделни боеве с турските погранични поделения и башибозука, като особено добри прояви има българската артилерия. Тя

успява да разруши всички турски гранични постове

и на много места заставя турците да отстъпят. Вечерта турските войски напускат граничната линия и се оттеглят навътре в Родопите. Тъй като не е организирано преследване и разузнаване, контактът с противника е прекъснат. Затова на следващия ден настъплението е предпазливо.

На 8 октомври двете колони на 3-та бригада достигат долината на река Места. На 9 октомври турският 43-и пехотен полк с две батареи и около 1500 души башибозук настъпва от района на Елешница срещу 27-и пехотен Чепински полк, който подхожда към същото село. Артилерията на полка бързо се развръща, чепинци преминават в атака и принуждават турците да започнат безредно отстъпление . Една част от тях се оттегля през Добринище към Неврокоп, а останалите се пръскат из селата, предават оръжието си на местното население и се обличат в цивилни дрехи, за да се спасят.

Докато 27-и пехотен Чепински полк води упорит бой с противника, лявата колона на 3-та бригада почти бездейства. На 8 срещу 9 октомври 39-и пехотен полк пренощува в района на височината 951. На 9 октомври,

след вдигането на падналата през нощта гъста мъгла се разбира, че полкът се намира в тила на турските войски,

настъпващи срещу чепинци. Командирът на полка обаче не организира настъпление в тила на противника.

На 10 октомври съприкосновението с противника отново е загубено. По тази причина бригадата продължава да напредва предпазливо, като загубва ценно време в излишни маневри и вземане на мерки за охрана. На 11 октомври дясната колона на бригадата влиза в Мехомия, който е изоставен от турците още предния ден. Тук колоната заварва четата на войводата-подофицер Христо Чернопеев, която на 5 октомври вече е освободила Банско. Трета пехотна бригада остава в района 4 денонощия.

На 18 октомври 3-та бригада влиза без бой в Неврокоп и

по този начин освобождава Западните Родопи

След това 27-ми Чепински полк в състава на бригадата се спуска в Беломорска Тракия.

На 21 октомври бригадата води тежки боеве с турците при селата Просечен и Плевна (днес в Гърция).Въпреки отчаяната съпротива на турската войска, 27-и Чепински полк в състава на Родопският отряд влиза на 23 октомври като победител в Драма, а на 27 октомври и в Сер. Отрядът продължава настъплението си към Ксанти, който овладява на 8 и 9 ноември, след което продължава похода си през Гюмюрджина към Дедеагач, където пристига на 13 ноември. Тук го заварва първото примирие.

След преврата на младотурците в Цариград бойните действия се подновяват

Четвърта българска армия отблъсква турската офанзива в края на януари 1913-а при Булаир и Шаркьой, целяща да внесе коренен прелом в хода на бойните действия. След това настъпва затишие на фронта. 27-и пехотен Чепински полк, като част от 2-ра Тракийска дивизия, заема за отбрана и охрана поверените му участъци от брега на Мраморно море, като има готовност да отрази стоварването на евентуални турски десанти.

Времето от 12 до 14 февруари 1913-а рязко застудява. Заваляват дъждове, които се сменят със силни снеговалежи и виелици. Движението по пътищата се затруднява, а заедно с това и прехраната на бойците от полка и укрепяване на жилищата. В района на Родоския залив се образуват триметрови снежни преспи. Заради ниските температури - около 20 градуса под нулата, в частите на 2-а Тракийска дивизия

измръзват хиляди воини

Повечето от тях са от 27-и пехотен Чепински полк.

В Междусъюзническата война през 1913-а полкът води тежки боеве със сръбската Тимошка дивизия при ж.п. станция Удово и Криволак и я разгромява. В края на войната полкът се сражава храбро при връх Занога и взема участие в операцията на българската армия по обкръжаване на стохилядната гръцка армейска групировка, проникнала дълбоко в Кресна.

В Първата световна война, през 1915-а, полкът воюва при селата Плавуш и Фурка, през 1916-1917-а е на позиция при Дойран. От 9 август до 16 август 1916-а позицията на полка е подложена на барабанен артилерийски обстрел от съглашенските войски. След това полкът е преместен при Завоя на река Черна, за да уплътни отбраната на българските части. Войнишкият бунт е овладян с големи усилия от командването, като са осъдени на смърт и затвор много войници.

След подписването на Солунското примирие от 29 септември 1918-а чепинци остават в заложничество с други български части.

Една смела група воини от полка, с риск за живота си, успява да върне бойното знаме на полка в казармата в Пазарджик

На 24 май 1919-а войниците още не са се прибрали от заложничество, а новобранците от 27-и Чепински полк полагат своята тържествена военна клетва под диплите на спасеното бойно знаме в Пазарджик. От декември 1920-а полкът се трансформира, съгласно клаузите на унизителния Ньойски диктат, в една пехотна дружина. Формира се отново през 1928-а в състав от две пехотни дружини.

Новото си бойно знаме полкът получава на 12 юни 1938-а в Пловдив, на площад “Гладно поле” от цар Борис ІІІ, в присъствието на министъра на войната генерал-лейтенант Теодосий Даскалов. Бойното знаме е поето от командира на полка подполковник Новаков.

През Втората световна война 27-и пехотен Чепински полк е изпратен на прикриващия фронт до 1943 г. През 1944-а воюва смело по бойните полета на Югославия през първия период от заключителния етап на войната. Той участва в Страцинско-Кумановската настъпателна операция на Първа българска армия, сражава се при Деве баир, Крива паланка, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня и Нови чифлик. След края на бойните действия от първия период се завръща в Пазарджик и демобилизира запасните си чинове.

(Зн)

Joomla SEF URLs by Artio