Печат на тази страница

Млади и образовани хора се връщат към овцевъдството

Петък, 18 Април 2014 03:00
С такива като Георги и Петя отколешният поминък на българина няма да се затрие
БЛАТНИЦА. От години овцевъдството у нас е в упадък. Овчарите намаляват, а оставащите са главно мъже в пенсионна възраст. Може би поради тези причини появата на нови хора в сектора е новина. А когато те са млади, будни и образовани, си е истинска сензация. Точно на такъв случай се натъкнахме в Блатница.
34-годишният Георги Коев отглежда овце от 5 години. Животните му вече са 40, като само половината са овце майки. Останалите са шилета. Има и агнета. Георги планира да разширява фермата си:
- Първоначално гледах крави - признава младият мъж. -
Купих две агнета от един дядо, уж да има за ядене, за лична консумация. Но нещата се стекоха така, че продадох кравите и насочих към овцете. По-лесно ми е с тях. Единственото предимство на кравите е, че се доят с агрегат, а не една по една на ръка. А и се оказа, че овцевъдството ми се отдава. Това е нещото, което мога да правя най-добре. Макар че разбирам доста и от строителство, и от електротехника. Завършил съм "Промишлена електроника" в техникума в Панагюрище.
На въпроса защо е избрал животновъдството, Георги обяснява:
- Най-вече, защото не ми се работи за други хора. Не искам началници, работно време и т. н.
Ако ще се мъча, поне да го правя за себе си.
А не ходя да се моля на този и на онзи, да работя за жълти стотинки и да се притеснявам ще ми платят ли, няма ли да ми платят в края на месеца. Може да се каже, че семейството ми има традиции с овцете. Баща ми е гледал овце в ТКЗС-то.
От 3 години Георги си има вярна помощница. Откакто живее с приятелката си Петя Баремова, тя неотлъчно е до него в грижите за животните. Петя е на 20 години и тази година е второкурсничка в Пловдивския университет, специалност "Предучилищна и начална училищна педагогика".
- През първите месеци ходех най-вече при малките агънца, за да ги галя и да им се радвам.
- спомня си момичето. - Малко по малко обаче, започнах да се включвам и в грижите.
Работният ден на Георги и Петя започва в 5.30 часа сутринта и продължава до 22 часа вечерта. Най-напред двамата се захващат с доенето. Прави го всъщност Георги, а момичето само помага. За улеснение са си сковали дървен капан. Средно на ден издояват по 20 литра. След това се заемат със суровото мляко. В това начинание по-активната е Петя.
- Прецеждаме го през тензух и го носим в гюмове в изкупвателния пункт в Блатница. До 7-7.30 часа трябва да сме го свършили. Ако има желаещи да си купят на частно, част от млякото наливаме в бутилки. За литър овче мляко мандрата в нашето село дава по 1.15 лева, а в съседното - по 1.50 лева. На частно го даваме по 2 лева за литър.
Правя също така масло, кисело мляко, сирене, кашкавал и извара, но обикновено оставям това за по-късно през деня. Все още не продаваме млечните продукти, макар да има желаещи от различни населени места. Дори от София са ни питали, при това са склонни да идват да купуват на място от Блатница. Аз обаче продължавам да усъвършенствам качеството.
- Качеството и сега си е перфектно - намесва се с усмивка в разговора Георги. - Който е опитал млечните й продукти, всеки ги е харесал. Киселото й мляко се реже с нож, а като обърнеш буркана, не пада, толкова е гъсто.
Той пък, след като приключи с изкупвачите, изкарва овцете на паша. Подобно на останалите си колеги, и Георги се е сблъсквал с проблема с пасищата.
- Държах под наем общинско пасище, но тази година ще се отказвам от него. Искат да го орат и не знам какво още. Сега паса овцете по кърищата. Не са много подходящите места при нас. Не се редувам и с други овчари. Всеки ден изкарвам животните си сам до 19 часа вечерта. Зимата са на ясла. За изхранването трябват сено, жито, царевица. Досега ползвах тези от рентата, която получавам, но увеличавам овцете и вече зърното не стига. Налага се да купувам. 
От 2 години Георги получава от държавната помощ, която се полага на животновъдите на глава добитък. През декември е взел по 35 лева за овцете-майки. Тази седмица пък е кандидатствал за пръв път и за субсидията за изхранване. И много се надява, че ще е сред одобрените.
Трудности среща и с пласмента на вълната.
- Обикалят роми с бусове, но не дават пари - по лев руното. В Овчеполци, казват, че можеш да вземеш и 80 стотинки на килограм, но не знам къде да ги търся тези търговци, май не били местни, а само наминавали. Сега по Великден пък кожите вървят по десетина лева бройката, но само ако не е нарязана.
Георги и Петя са мили и позитивни млади хора, които определено харесват живота си и това личи дори по начина, по който разказват за него:
- Работата е трудна - признават. - Животното си иска своето. Ти си единственият, на когото то разчита и на когото се осланя. Когато овцете се агнят например, обикновено това е през зимата, на нощ ставаме през 2 часа. За нас няма делници, няма празници или официални празнични дни. Не можем да оставим овцете, когато ни скимне, за да отидем за седмица на морето.
Но пък усилията, ядовете, миризмата, ако щете дори - всичко си струва. Животните ти се отплащат със своята привързаност. Те не са като хората - не лъжат, не мамят, не обиждат, от тях не очакваш удари през кръстта.
- И двамата обичаме много животните. Неслучайно освен овце, имаме и няколко кучета, зайци, гълъби, гугутки - допълва Петя, която е живяла и в Пазарджик. - Животът в Блатница винаги ми е харесвал. Обичам да ми е тихо и спокойно, да си гледам градината, да събирам билки и едновременно с това да ходя на изпити и лекции в Пловдив.
Според Георги житновъдството не е чак толкова недоходоносно, колкото твърдят повечето от другите овчари.
- Ако имаш само 20 доятни животни, сметката ти не е кой знае колко голяма. Общо взето е едно към едно с разходите. Когато обаче започнеш да ги увеличаваш, расте и изгодата ти. Който ви казва, че такава няма, по-скоро не му се работи. Аз лично съм решил да не се отказвам, докато овцете ми не станат 130-140 и не се уверя от собствен опит, че файда няма - зарича се с блеснали очи младият мъж.
Петя пък чертае все по-добро бъдеще за животновъдството:
- Все повече хора се връщат към домашните продукти.
Увеличават се тези, които искат да купуват директно от производителите, за да са сигурни, че храната, която сервират на семействата си, е чиста, че в нея няма подобрители, консерванти и т. н.
За Великден и Гергьовден Петя и Георги също продават агнета. Цените, които искат, са типичните за региона: животно до 20-30 килограма - 6 лева за килограм, ако е под 20 килограма - 7-7.50 лева, а за по-тежките агнета искат по 5 - 50 лева. Имат клиенти и от Блатница, и от Панагюрище, Пазарджик и други населени места.
- Търсят ни всякакви хора - и млади, и стари, и бедни, и богати.
Богатите всъщност се пазарят повече, по-трудно дават пари. Предлагаме и сукалчета, но тях не ги искат, понеже са скъпи. Всеки гледа да вземе агне с мръвки по него и да е колко е възможно по-евтино. Да тежи максимум 22 кила.
Вероятно ще се изненадате, но агнешкото в дома на Петя и Георги за Великден ще е от фризера. Животното, което гласят специално за курбан, си го пазят за Гергьовден, когато Георги е именник. А домакинята ни разкри рецептата за неделната трапеза:
- Ще нарежа месото на големи парчета, тук им казваме "чиреци", и ще го изпека с много подправки във фурната. В купичка смесвам сол, черен пипер, кимион, специална подправка за агнешко, мащерка, риган, джоджан, пресен лук зелен, червен пипер. Добавям и малко олио за спойка и овалвам всяко парче месо поотделно.
След това подреждам в тавата, заливам с вода и пека, завито във фолио. Когато е почти готово, махам фолиото, слагам цели картофи и допичам. При всяко отваряне, поливам всяко парче месо по отделно с отделилата се течност и ги обръщам по много пъти, за да станат крехки и вкусни.
За традиционната дроб сърма пък запържвам нарязаните на ситно дреболии с пресен джоджен, зелен лук и още някои подправки. Добавям ориза и запичам в тавата, покрито с агнешката кърпа.
Мария ДЪБОВА
Joomla SEF URLs by Artio