Дядо Коледа съществува! Някъде гостува даже по два пъти. Като в Дневен център „Вяра, Надежда, Любов“. Писахме как малки и големи деца го посрещнаха с грейнали очи, пяха и рецитираха с него и със Снежанка, гушкаха се в тях и отправяха послания и клетви за обич… А възрастните се питаха дали пък децата не са прави и Добрия старец все пак съществува. Дали е вярно това, което някога са знаели със сигурност, а после… просто са пораснали. но Дядо Коледа показа, че го има и на други места в областния град и областта - в институции за настаняване от семеен тип, в училища и детски градини, в празнични концерти и програми на детски школи по изкуствата...
Малки деца, деца, надраснали тийнеджърските години, се радваха от сърце на Добрия старец и се гушеха в него. Благодаряха му, че го има, и го уверяваха, че са били послушни през годината. Децата не лъжеха. Очите им го показваха.
А Дядо Коледа наистина съществува.
През декември 1897-а в нюйоркския вестник The Sun излиза статия,
която е най-често печатаната в пресата в следващия 20-и век. В наши дни понякога се вади от чекмеджетата на редакциите по Коледа. Това е отговор на редактора Франсиз Парсълъз Чърч до 8-годишната Вирджиния О'Ханлън, която е попитала вестника съществува ли Дядо Коледа. Баща й я посъветвал да изпрати писмото, защото „татко казва – ако го видиш в The Sun, значи е вярно". Чърч пише:
„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави... Те не вярват, ако не видят… Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да обхване цялата истина и знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, великодушието и верността, които правят живота ни наистина красив. Ах, колко безнадежден би бил нашият свят без Дядо Коледа!…“
Тодор ГРОЗДЕВ
