Отново изгря „звездата” на Мусата от Панагюрище – някои го обявиха за пророк
Много хора от Пазарджишка област през годините имаха допир с Милен Цветков. Известният журналист си отиде на Великден и новината за смъртта му дори измести вперените ни погледи към темата за коронавируса. Част от тези хора бяха станали известни благодарение на похвалните си постъпки и на медиите. Друга част станаха известни благодарение на самия Милен Цветков. Смъртта му натъжи и тях, както и много безразлични . На дневен ред излезе старата максима „Умри за да ми домилееш”, но това е естествена реакция. Та нали при друг един повод – погребението на проф. Иван Шишманов, Александър Балабанов бе заявил, че „мъчно е да кажем за някого, че е голям, докато не го видим прострян в ковчега пред нас”.
Смъртта на Милен Цветков отприщи и много мъка, и закъснели признания, и много лицемерие, и суета
И суеверие, че е добре да кажеш нещо добро за мъртвия, че да се „заключиш” от оная с косата. Даже да не си гледал нито едно предаване на Милен Цветков.
Не знам доколко Милен Цветков беше „най-добрият”, „най-обективният” или „най-големият журналист”, но със сигурност беше достатъчно голям и ярък. Имаше собствен почерк и не оставяше мнозинство от равнодушни. А журналистиката е това – тя невинаги ти поднася истината, но трябва винаги да те кара да се замислиш и да я търсиш, да я изстрадаш като извървиш пътя към нея, както това нагледно ни беше показано преди 2000 и нещо години. Знаково беше, че Милен Цветков си отиде на Великден. Със смъртта си сякаш ни показа, че в деня, когато Христос прави рестарт на тъмата и ни показва безсмъртието, ние трябва да направим рестарт на правоприлагащата система.
Знаково беше и това, че даже със смъртта си Милен Цветков направи журналистическо разкритие
за една далавера чрез фирма за алкохол, освен че повдигна завесата на неадекватната система – не само тази с невършещите работа текстове на НК, но и в гражданското ни общество – между деца и родители, между пасивни граждани и престъпно активни граждани, между граждани и институции…
В Пазарджишка област много хора имат лични спомени с Милен Цветков. И хора, свързани с Пазарджик, имат. Като софиянеца
Владимир Качаклиев, който на наша територия основа първата наркокомуна
в България чрез фондация „Право на свободен избор” – тази на Белмекен. Качаклиев днес си спомня как с Милен са се карали най-много, но както казва самият Милен, „това е просто роля”.
„Милен умишлено заемаше противоположна позиция, за да се сджанкаме, а на маса не посмя, за да не го друсам 10 дни, а после да го пусна да си търси третата обувка”, написа Качаклиев в социалните мрежи и сложи тъжна усмивка-емотикон. Защото Качаклиев сега и пред „Знаме” призна, че именно Милен много му е помогнал за да влязат важни поправки в Закона за контрол върху наркотичните вещества през март 2004 година.
Много панагюрци имат спомени с Милен Цветков
Най-култовият от тях е Мусата. Днес той е пенсионер и се радва на национална слава. Електротехникът по образование, който около 30 години бе училищен огняр в професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище, е най-разпознаваемото име за зрителите на Милен Цветков. След смъртта на журналиста клиповете с историческото интервю на Мусата от 21 март 2011 година имат хиляди нови гледания, а повечето от коментарите обявяват панагюреца за пророк и всенароден любимец, някои дори го искат и за премиер. Е, има и такива, които го набеждават, че е объркал студиото на „Часът на Милен Цветков” със селския магазин за фуража бакалия, но те са единици.
Мусата стана култов с многобройните си обаждания и обръщенията към Милен „Миуенчо, …” и „Ти ли, маймунке мръсна…”
Първите обаждания на панагюреца отприщиха цяла сага, превърнала се още тогава в най-гледаната компилация от клипове от предавания на Милен Цветков. Обажданията бяха всъщност коментари на политическото положение у нас и в чужбина и първоначално бяха агресивни. После станаха по-топли и хумористични, но това не намали интереса към Мусата, напротив. Гостуването на Цветанков разтърси всички представи за таван на следобедния тв рейтинг, нищо, че противно на очакванията за грандиозен сблъсък, на живо Илия Цветанков се оказа много по-мил. Излезе, че прякорът му дошъл заради магарето Муса, което имали, а той почти не даде думата на „Миуенчо”. „Много обичам вътрешната и външната политика, особено с тия сега американски бомбардировки. Много обичам да гледам такива предавания, като не съм съгласен, лови ме яд и почвам по телефона. То и ти се подмазваш малко на политиците”, каза Мусата и подхвана първо герберите, „дето са изостаналите седесаре и само се фалат”, после подпука и всички останали, а само БСП не закачаше. „Помощник-огнярско място имаш ли в Панагюрище, че така както почна, ще ме изнесат с куфарите навънка”, усмихнат го прекъсна Милен Цветков, а Мусата насоса и президента Плевнелиев, и журналистите, и политолозите, и Костов, и американците, че и частната собственост…
Панагюрският поет Иван Станчев също е гостувал на Милен Цветков.
Авторът на стихотворението „От икебана дървесата ги боли”, родило хита на Деян Неделчев,
сега си спомня с тъга за последната им среща в София. „В БЕЗВРЕМИЕ и БЕЗТЕГЛОВНОСТ сме.... Последно се срещнахме на улицата, беше с момченцето си. - Татко ти слуша ли те? - попитах детето. И двамата се погледнаха обичащи, по детски и се разсмяхме... И смехът му ечеше до днес, до сегашната болка... И спря. На КРЪСТоПЪТ, на ВЕЛИКДЕН тръгна към БЕЗВРЕМИЕТО...”, написа Иван Станчев във Фейсбук.
Тъжни бяха и
повелителят на животните-актьори Стоян Лазаров от Панагюрище, и фризьорката-рекордьорка на „Гинес” Ваня Иванова от Пазарджик
Не само те са гостували на емблематичния телевизионен водещ. Съгражданката ни Антония Петрова, която е Мис България 2009 и Мисис Русия 2012 също бе сред гостите на Милен Цветков. Той я помоли да напусне студиото, защото тя отказа да назове отговора на въпроса през коя година България е приета в Европейския съюз, явно обидена от провокативното му държане. Цветков поиска да провери нивото й на интелигентност, а родената в Пазарджик Антония сметна този изпит за нарушаване на добрия журналистически тон. Гост на Цветков бе и пазарджишкият кинолог Стефан Попов, който утвърди породата Българско овчарско куче у нас и по света. Председателят на Национален клуб „Българско овчарско куче” Попов сега с тъга си спомня как навремето подарил нож на „умния и честен чешит” Цветков, а на колежката му Лора Крумова – малкото кученце Орион. Но пък нали навремето по същия начин
подари легендарното куче Борко на бъдещия главен секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов,
а след това и с Борко, и с наследниците му Борисов спечели множество киноложки награди.
Бог да го прости Милен Цветков. Трагедията отприщи много чувства и много искрени сълзи, даже такива, извиращи от иначе обръгнали към доброто сърца. Но още по-сигурно е, че влагата от тези сълзи ще ни държи най-много три дни, просто така сме устроени. Човекът, или поне мислещият човек, търси поуката от всяко събитие. В случая поуката е, че трябва да се променят много неща. И че промяната трябва да започне от нас самите. Друг е въпросът колко е дълъг пътят от „трябва” до „започна” и кой ще го върви тоя път. И дали ако сме на кръстовище и имаме 31 секунди време преди удара, трябва да чакаме зеленото да светне от само себе си.
Тодор ГРОЗДЕВ
