Информацията за КОВИД-19 не е преувеличена, даже напротив
ПАЗАРДЖИК. 30-годишният Иван Вакарелски от град Белово е треньор и състезател в джудо клуб „Кодокан“. Отговаря за беловската секция на клуба, учител е в Белово и в Септември, занимава се и с пчеларство. Сега е „на фронта” като санитар в Инфекциозното отделение на МБАЛ „Пазарджик”.
„Искам да кажа на всички, пазете се!
Информациите за КОВИД-19 никак не са преувеличени, даже си мисля,
че не се казва всичко страшно и лошо, което този вирус причинява
Но като влезеш в заразената зона и видиш всички тези хора от 20- до 79-годишна възраст, разбираш колко сериозна и опасна е тази болест”, казва Иван Вакарелски. Той също въобще не се поколебал да влезе в Инфекциозното. „За колебание въобще не е имало място. Да си призная, хвана ме малко страх като влязох за първи път, но си казах, че трябва да вървим напред. Няма място за отстъпление. Коронавирусът е много голяма напаст и всички сме изключително мобилизирани и единни. Един ако се пропука, всички падаме. Това е като гръцката фаланга – един да предаде щита, рухва целият строй. Лично аз съм приел работата си тук като мой дълг.
Дълг, който трябва да се изпълни, защото болестта така или иначе настъпва и трябва да се бием с нея
вместо да седим и да чакаме да отмине. Така мисля. Иначе е нормално, че родителите ми се притесниха като разбраха какво съм решил и къде постъпвам. Но там всичко е ясно – знаем къде е врагът и трябва да го преборим”, категоричен е боецът-треньор. Той добавя, че една от причините да избере доброволчеството е и да даде пример на своите ученици.
„Едно е да говориш на децата, че трябва да са смели, активни, да имат позиция и да помагат, но друго е да го направиш вместо само да го говориш. Аз съм горд, че подготвям деца, които са спортното бъдеще на България. И от това, че децата, които обучавам, са умни и добри.
Пред мен нерядко майки казват, че днес няма истински мъже
Отговарям им, че от тях зависи как ще възпитат утрешните мъже. Защото възпитанието днес ни куца. Но ако всички проявим усилия да възпитаваме чрез постъпките си децата, това ще се промени. Като влязох в Инфекциозното отделение, много хора ми се обадиха и ме питаха от какво имаме нужда и с какво да помогнат. Това показва, че българите се обединяваме и ставаме добри, когато сме в състояние на война”, казва Иван Вакарелски. „Надявам се топлото време да е с всички нас. С покачването на температурите броят на заразените намалява в последните дни. Обаче студено или топло, ние сме тук с ясната цел да се справим с проблема. И ще се справим.”
Тодор ИВАНОВ
