35-годишната лекарка е с дисертация по онкология, преди година се връща от Мюнхен
ПАЗАРДЖИК. 35-годишната д-р Кристина Дечева е първият доброволец, който се отзова на призива на ръководството на МБАЛ-Пазарджик да се помогне на Отделението по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ). Д-р Дечева е възпитаничка на езиковата гимназия „Бертолт Брехт“.
Висшето си медицинско образование завършва в Мюнхен. Там защитава и дисертация в областта на онкологията. От 16 години е в Германия. Три години работи в Отделението по лъчетерапия на Университетската клиника „Рехтс дер Изар“ в Мюнхен и 4 години - в Университетската клиника в Ландсхут.
- Как решихте да се запишете доброволка в МБАЛ-Пазарджик?
- Отдавна имах желанието да събера опит в България, но последните години графикът в болницата в Германия, в която работех, не го позволяваше. Преди близо година се завърнах в Пазарджик по семейни причини и периодично започнах да разглеждам сайтове на болници у нас. През последния месец бях на няколко интервюта и се запознах с няколко болници отблизо. След създалата се ситуация с COVID-19 в Пазарджик и спешната необходимост на МБАЛ-Пазарджик от медицински персонал обаче реших веднага да започна там.
- Какво е първото нещо, което Ви направи впечатление, прекрачвай прага на ОАИЛ?
- В Интензивното отделение бях посрещната от много позитивни хора. Въпреки създалата се кризисна ситуация, те не бяха изгубили борбения си дух. Бяха на линия, изпълнявайки отлично служебните си задължения.
- Как се работи в тази трудна ситуация?
- В първите ми работни дни в отделението бяха останали само двама лекари - д-р Иван Харизанов и д-р Варта Шопова. Те даваха 30-часови дежурства и болницата им се беше превърнала във втори дом. Радвам се, че вече дойдоха още няколко колеги, които да помогнат в трудната ситуация. Анестезиолозите д-р Георги Влайков и д-р Евелина Дарабанова се присъединиха към екипа ни и не се поколебаха да дойдат да работят тук. Въпреки че отделението беше затворено под карантина, интензивните медицински грижи за нестабилните кардио-пулмонални пациенти, спешните операции, както и спешните интервенции, за които се изисква анестезия, не са преставали.
- Различават ли се медицинскиje грижи в Пазарджик, от това, което се прави за болните в Германия?
- Както за пациентите в болниците, в които съм работила в Германия, така и за пациентите на ОАИЛ в МБАЛ-Пазарджик се полагат максимални грижи. Независимо от по-оскъдната възможност за диагностика, тук лекарите се справят много добре. Убедена съм, че и всички останали колеги от ОАИЛ, които са под карантина и все още не познавам, са на същото професионално ниво, както и споменатите лекари. Едно огромно браво на всички тях, на всички сестри и всички санитарки! Моите поздравления към д-р Димитър Иванов за прекрасния екип, които е създал.
- Германия е една от европейските държави, сочени за пример в битката с Ковид-19. Имате ли обяснение за по-ниските заболеваемост и смъртност там?
- Погледнато в проценти, заболеваемостта в Германия е по-голяма от тази в България, а смъртността е идентична - около 5% и в двете страни. Преимуществото на Германия пред България е, че Германия има много по-големи ресурси за компенсация - материални, логистични, човешки и всъщност по-тежките удари на COVID-19 там се усещат по-леко.
- Какво е личното Ви мнение за коронавируса? Очаквате ли скоро да открият лекарство или ваксина?
- Както всички знаем, болестта COVID-19 може да протече асимптоматично, т. е. без оплаквания, но може да отнеме и човешки животи. Това се отнася както за възрастни пациенти, така и за млади хора. Ситуацията не бива да предизвиква паника, но не бива и да се подценява. Смятам, че ако се спазват предписанията, които периодично могат да се затягат или отпускат, това ще доведе до стабилизиране на ситуацията и се надявам всичко скоро да отмине. Дали това ще е така, зависи от дисциплината на всички нас.
За съжаление, все още няма открито лекарство срещу тази болест, а ваксината, която се разработва в Германия, все още не е изцяло готова, за да се пусне на пазара. Ако всички сме достатъчно самосъзнателни и дисциплинирани, няма от какво да се притесняваме.
- Какво Ви носи работата като доброволка както в професионален, така и в личностен план?
- Работата наистина ми носи изключително удовлетворение. Работата в екип, както с колегите от ОАИЛ, така и с колегите от другите отделения е изключително добра. Много се радвам, че имам възможност да работя с толкова добри лекари в Интензивно отделение, от които ежедневно научавам много неща. В личен план покрай започването на работа в болницата станах много известна, но заклевам се това не съм го търсила.
- През последните 16 години не сте живяла и работила в Пазарджик. Струва ли Ви се променен градът?
- Смятам, че през последните 16 години Пазарджик се е променил към по-добро. Радвам се, че през последните години са станали толкова хубави парковете за отдих. За съжаление обаче, повечето ми приятели не са вече в Пазарджик и те изключително много ми липсват.
- Днес е Празникът на града. Какво е посланието Ви към хората, които го четат тези редове?
- Най-напред искам да честитя на всички наши съграждани Празника на Пазарджик. Бъдете добри и си помагайте.Така всички ще живеем в един по-добър град!
Мария ДЪБОВА
