Росен, Николай, София… В този абсурден ред за по-малко от година си отидоха син, баща и майка Антови. Трудно е да разберем прищявките на съдбата и нейните послания. Оставен ни е само изборът да ги коментираме.
София Антова ми беше учителката по литература в механотехникума в Пазарджик в годините 1964-1968. Фактът, че съм учил в техническо училище, а съм приет да следвам „българска филология“, е красноречив за влиянието, което госпожа Антова е имала върху мен.
Крехка и деликатна, тя излъчваше аристократизъм,
който контрастираше на фона на останалите преподаватели, професионалисти в различни технически дисциплини. Говореше бавно, спокойно, със смислови нюанси на места, които трябваше да възбудят интереса ни и да ни подготвят за нещо важно. Още в първата си година бях отличен от нея като ученик с литературни интереси и често се налагаше да чета пред съучениците си писмените си съчинения – теми или есета. По инициатива на София Антова в техникума се основа литературен кръжок, на който станах председател.
Често пъти учителката ни канеше в апартамента си, където водехме нашите сбирки
– в една стая с отрупани с книги рафтове, към които тя понякога посягаше и ни четеше от непознати за нас автори. По онова време правех опити да пиша разкази. Имах пълно доверие на госпожа Антова и й ги дадох за мнение. Очаквах да чуя възторжени отзиви, но бързо отрезнях, когато тя много внимателно, но достатъчно ясно ми намекна, че „разказите“ ми са наивни, че им липсва драматургичен сюжет, че се занимавам с дребнотемие... Известно време спрях да пиша.
Завърших механотехникума с успех 4,64 - като единствените ми отлични оценки бяха по литература. И заслугата за това беше на София Антова.
Оттогава до кончината й
продължихме да общуваме
Имах шанса да опозная и да харесам съпруга й Николай Антов, адвокат, един от учредителите на пазарджишкия Ротари клуб, автор на текстове на правна тематика и есета; познавах и Росен, бях преподавател на Николай, внукът им.
Сред учениците на София Антова са хора като проф. Тодор Балкански, писателят Димитър Стефанов-Дънеков, както и още други, които под нейно влияние следваха хуманитарни, а не технически науки. Отдавам дълбоката си почит и признателност на учителката ми по литература София Антова и вярвам, че ние, нейните ученици, ще я помним, докато ни има.
Георги К. СПАСОВ
