Георги Руков безвъзмездно зографиса св. Климент на фасадата на Първо основно училище
ПАЗАРДЖИК. Истинско цветно училище има в града - Първо ОУ „Св. Климент Охридски”. През седмицата писахме за учителя по изобразително изкуство Георги Руков, който безвъзмездно нарисува патрона на учебното заведение св. Климент Охридски на училищна стена, обърната към оживената улица „Стефан Караджа”. Това стана поредната инициатива, посветена на 110-годишнината на училището, а любопитното е, че самият Георги също е учил тук до седми клас. Роден е на 13 май 1987 година, а докато директорката на училището Грета Димитрова го поздравяваше на официалната церемония на откриването и връчването на дипломите на седмокласниците, той призна: „От малък мечтая да „надраскам” фасадата на това училище… легално.” Не само фасадата обаче е „надраскана”.
Ние от „Знаме” видяхме, че кабинетът по
изобразително изкуство на г-н Руков прилича на африканска савана, изрисуван от пода до тавана
с животни, растителност, африкански маски и тарамбуки… На междустълбищната площадка има друг негов стенопис с космонавт, реещ се из Слънчевата система, а на първия етаж закачливо ни гледат цифри-животни. Оказва се, че всъщност учителят има помощници-съавтори – малки и големи ученици. От почти три години Георги и децата рисуват. Те му помагат за фона и за някои детайли, а резултатът е наистина впечатляващ.
„Започнахме с един проект, на децата им хареса да помагат,
разбраха какво е да се рисува на стена и им беше интересно. Е, да, започнаха да се поизморяват в началото, но им харесва. И всеки път, когато дойдат тук, се чувстват чудесно и заради обстановката, но и заради факта, че се усещат като част от тази стена. Когато започнахме, бяха в четвърти клас, сега са в шести и в седми. А тези, които завършиха, идват пак и ме питат: „Ей, господине, защо не ги рисуват и при нас тези красиви неща!”, разказва учителят-художник. Малчуганите може малко да се заплесват, но в кабинета по изобразително изкуство това дори е препоръчително. Нали трябва да наблюдават детайла на всеки образ. Иначе
си правят най-много селфита пред тигъра
Харесват им очите му. Аз се постарах погледът му да е малко „по-анимационен”, да се доближава до тяхната душевност. Акулата също им е любима, а нейните очи също не са безизразни. Исках да наблегна на детайлите, които я показват като красиво животно, със своето място в природата и със своя душа. Но в същото време съм дал израз и на зъбките й, които не са за подценяване. Лъвът още не е довършен, ако ти се струва благ, може би донякъде се дължи и на дълбокия му поглед, зареян някъде в хоризонта”, говори Георги Руков. Но и очите на животните говорят. Питаме го защо Африка. „Защото обичам Африка.
Това е един от континентите, които много искам да посетя
И знам, че един ден ще отида там. Може би и заради интереса ми към животните – искам да отида там и да видя големите животни, малките животни, природата.”
Говорим за „човешките” очи на животните, но особен е и погледът на свети Климент на фасадния стенопис, обърнат към изгрева на слънцето. В очите му има някаква мистика и одухотвореност, все едно гледа замислен към светлите бъднини на българския род. От очите му същевременно струи и благост. Така би гледал към децата техният учител. И първият учител свети Климент.
„Да, наистина
исках погледът на свети Климент да говори
За три месеца го направих, по време на извънредното положение, основно следобедните часове, защото преди това учехме дистанционно с децата. Работих по 4-5 часа на ден, когато атмосферните условия позволяваха, но жегата не ме плашеше. Имах обаче много страх, много резерви, да изобразя този светец. Той ми е първият по-голям проект на стена, а още повече тази стена не е коя да е, а училищната. Имах притеснения и за това, че трябваше да се справя само за ден с горната част на стенописа, защото скелето ми беше предоставено за толкова време. Но интересното е, че главата се получи някак от само себе си. За един ден я направих и нея, и цялата горна част на това скеле в тази жега - въобще не предполагах. Беше много горещо, защото слънцето бие право в стената, а самата стена е с изолация и връща цялата жега.
Слагах си някакви чалми по главата, но главата на свети Климент стана на един дъх, все едно някой ме напътстваше
Боите са акрилни на водна основа, имат голям живот и са издръжливи към амплитудни атмосферни влияния”, казва преподавателят. Някогашната му учителка Светлана Гагова, навремето го въвела в света на изобразително изкуство. Самата г-жа Гагова също бе изключително впечатлена от стенописа и подчерта символиката в тъмната и хаотична долна част, която прелива нагоре, сякаш към единението и светлите бъдни дни.
„Радвам се, че г-жа Гагова е разнищила структурата на стенописа отдолу. Това се вижда още по-добре вечер, когато нашият патрон е осветен отгоре надолу. Тази година Първо основно училище „Св. Климент Охридски” стана на 110 години. Това е моят подарък за всички настоящи и бъдещи ученици. А г-жа Гагова беше
моя преподавателка и човекът, който откри таланта ми
Посъветва ме да залягам над изобразителното изкуство и я послушах. Кандидатствах в СУ „Георги Брегов” и ме приеха. После животът ме завъртя пак в учебно заведение „Климент Охридски”, само че Софийският университет, където следвах педагогика на изобразителното изкуство. В интерес на истината не съм планирал да бъда учител, нещата се случиха от само себе си и съм горд, че стана така. Това ме радва и удовлетворява, макар че понякога ми идва нанагорно. Защото рисувам много различни неща.
Работя и върху частни стени, по частни къщи, апартаменти и офиси
Последно рисувах един фризьорски салон, а преди това в частен дом направих известен герой от видеоигра. Преди това в една голяма фитнес зала на два етажа, където трябваше да направя името на фитнеса и един огромен културист в гръб. За изложба въобще не съм мислил. От около 3 години стените са моите изложби. За платна не ми остава физическо време. Концентрирал съм се върху стените и това е моето амплоа за момента”, смее се Георги Руков.
Учителите са доволни и му желаят здраве и вдъхновение.
„Майстор е тоя художник”, казват кибиците в квартала.
Тодор ГРОЗДЕВ
